Преглед

* * * Бележки на редакцията. По повод писмо на Пеньо Русев относно статия на Манон Драгостинова.– 5, 1961, № 1, с. 112.
* * * За повече обективност и търпимост в споровете. [Бележка на редакцията]. – 4, 1960, № 1, 147 – 148.
* * * „Кунст унд литератур” за приноса на Тодор Павлов в естетиката. – 2, 1958, № 4, с. 129.
* * * Още веднъж за реферативния бюлетин. – 7, 1963, № 2, с. 158.
* * * С висока принципност и пределна яснота. Тодор Живков. Изкуството, науката и културната служба на народа. Т. I, II. 1965. – 9, 1965, № 3, 138 – 142.
* * *„Всесвiт” за естетическите трудове на Тодор Павлов. – 4, 1960, № 1, с. 146.

Авджиев, Желю. „Традиция и новаторство” от Георги Цанев. 1965. – 9, 1965, № 6, 146 – 151.
Авджиев, Желю. Принос в изучаването на Стоян Михайловски (Ангел Тодоров. Стоян Михайловски. Баснописец и сатирик). – 1, 1957, № 4, 140 – 143.
Аврамов, Светозар. В света на българските поетеси („И слънцето върни” от Иван Спасов). – 1988. № 1, 169.
Аврамов, Светозар. Изследване на съвременната поезия („Съвременната поезия. Естетически насоки” от Иван Попиванов). - 31, 1987, № 6, 110.
Александрова, Надежда. „В сянката на думите” от Александър Йорданов. - 34, 1990, № 5, 176.
Александрова, Надежда. „Литературна критика и литературен процес” от Георги Димов. - 23, 1979, № 10, 161.
Александрова, Надежда. Монографично изследване на българската поема („Българската поема от Освобождението до Първата световна война” от Милена Кирова). - 33, 1989, № 5, 151.
Александрова, Надежда. За самоубийството като убийство (Йордан Нанчев. П. К. Яворов. Преди и след куршума) - 61, 2018, № 2, 108-112.
Алипиева, Антоанета. Сръбското издание на антологията от сръбските произведения на Любен Каравелов, 63, 1, 2020, 128-132.
Ангелов, Ангел. „Neohelicon”, tomus X. 2, 1983. - 29, 1985, № 6, 105.
Ангелов, Боньо Ст. Издадени старобългарски кнжовни паметници. – 12, 1968, № 3, 137 – 139.
Ангелов, Боньо. „Пергаментные рукописи библиотеки Акад. Наук СССР. Описание русских и славянских рукописей XI – XVI веков” от Н. И. Бубнов, О. П. Лихачева и В. Ф. Покровская. - 21, 1977, № 9, 131.
Ангелов, Боньо. Славянски ръкописи в библиотеката на руския манастир „Пантелеймон” - Света гора (“The slavonic manuscripts of Saint Panteleimon monastery (Rossikon) on Mount Athos” by A. E. Tachiaos). – 26, 1982, № 8, 156.
Ангелов, Боньо. Съветско издание на „Автобиографията...” на Софроний Врачански. - 22, 1978, № 6, 154.
Ангелов, Боньо. Хилендарската ръкописна сбирка. - 23, 1979, № 3, 134.
Ангелов, Боню Ст. Антология на старата сръбска литература (XI- XVIII). Избор, преводи и обяснения от Джордже Сп. Радоичич. Белград, 1960. – 4, 1960, № 6, 120 – 121.
Ангелов, Боню Ст. Българското издание на Манасиевата хроника. Иван Дуйчев. Миниатюрите на Манасиевата хроника. 1962. – 8, 1964, № 5, 158 – 160.
Ангелов, Боню Ст. Григорий Цамблак не е автор на „Разказа за Зографските мъченици“. – 12, 1968, № 5, 119 – 122.
Ангелов, Боню Ст. Към въпроса за началото на славянската писменост. К. М. Куев. Към въпроса за началото на славянската писменост. (Год. СУ, Фил. Фак., Т. IV, 1960). – 4, 1960, № 6, 126 - 131.
Ангелов, Боню Ст. М. Н. Сперански. Из истории русско-славянских литературных связе. Сборник статей. М., 1960. – 5, 1961, № 5, 163 – 168.
Ангелов, Боню Ст. Някои въпроси из историята на старите славянски литератури. И. К. Гудзий. Литература Киевской Руси и древнейшие инославянские литературы. М., Акад. Наук. СССР, 1958. - 3, 1959, № 5,128 – 138.
Ангелов, Боню Ст. Съветско изследване за Паисий Хилендарски. А. Н. Робинсон. Историография славянского возраждения и Паисий Хилендарски. М., 1963. – 8, 1964, № 3, 149 – 154.
Ангелов, Боню Ст. Съществувал ли е поп Богомил? В. Сл. Киселков. Съществувал ли е поп Богомил? (Исторически преглед, 14, 1958, № 2, 57) – 67.– 2, 1958, № 6, 119 – 127.
Ангелов, Боню Ст. Труд за славянските просветители Кирил и Метод. Емил Георгиев. Кирил и Методи – основоположници на савянските литератури. 1956. – 2, 1958, № 4, 118 – 126.
Андонова, Зоя. Литературата е живот („Автобиографизъм и творчество” от Людмила Григорова). - 32, 1988, № 8, 150.
Андреева-Попова, Надежда. Festschrift für Henry Remak sensus communis Contemporary Trends in Comparative Literature. – 35, 1991, № 4, 244-256.
Анчев, Ангел. „Върхове на руската класическа литература” от Георги Германов. - 27, 1983, № 8, 157.
Анчев, Ангел. „Горизонты художественного образа” от М. Б. Храпченко. - 29, 1985, № 2, 170.
Анчев, Ангел. „Творческая индивидуальност’ писателя и развитие литературы” и „Художественное творчество, действительность, человек” от М. В. Храпченко. - 22, 1978, № 10, 149.
Анчев, Панко. „Българският символизъм и европейският модернизъм” от Симеон Хаджикосев. – 18, 1974, № 5, 125 – 128.
Анчев, Панко. „В света на Христо Ботев” от Петър Динеков. - 21, 1977, № 6, 121.
Анчев, Панко. „Критика как литература” от Б. Бурсов. - 22, 1978, № 3, 149.
Анчев, Панко. „Малки неща” от Иван Пауновски. - 23, 1979, № 8, 160.
Анчев, Панко. „Монолог с вариациями” от Игор Золотуски. - 25, 1981, № 10, 181.
Анчев, Панко. „Нешо Бончев” от Иван Сестримски. – 26, 1982, № 10, 123.
Анчев, Панко. „Устроеното развитие на културата” от Георгий Гачев. – 24, 1980, № 4, 124.
Анчев, Панко. „Дебютната вълна” от Здравко Чолаков. – 19, 1975, № 1, 149 – 152.
Анчев, Панко. Литература на изменящия се свят. Сборник статии и студии. – 20, 1976, № 2, 154 – 156.
Анчев, Панко. „Критически хроники” от Яко Молхов. 1975. – 20, 1976, № 4, 148 – 151.
Аретов, Николай. „The literature of Crime and Detection. Аn Illustrated History from Antiquity of the Present” by Waltraud and Brice Cassiday. - 33, 1989, № 3, 160.
Аретов, Николай. „Бокачо средневековный” от Виторе Бранка. - 28, 1984, № 5, 156.
Аретов, Николай. „Българската възрожденска литература” от Иван Радев. – 24, 1980, № 10, 145.
Аретов, Николай. „Българската култура XV - XIX в.” от Николай Генчев и „История на старогръцката култура. Теоретичен преглед” от Богдан Богданов. - 33, 1989, № 10, 134.
Аретов, Николай. „Българското възраждане и Просвещението” от Илия Конев. - 28, 1984, № 1, 171.
Аретов, Николай. „За литературните жанрове през българското Възраждане”, сборник. – 24, 1980, № 8, 169.
Аретов, Николай. Как европейците мислят нациите? Отговаря културната история и имагинистиката (Joep Leerssen, National Thought in Europe. A Cultural History. 2 ed. Amsterdam: Amsterdam University Press, 2008.). - 58, 2015, № 2, 123-128.
Аретов, Николай. „Майстори на превода”, сборник. - 28, 1984, № 10, 117.
Аретов, Николай. „Преводната проза от гръцки през Възраждането” от Афродита Алексиева. - 32, 1988, № 3, 167.
Аретов, Николай. „Преплетените истории на Балканите”.  59, 2016, № 2, 150-154.
Аретов, Николай. Преплетените истории на Балканите. - 61, 2018, № 1, 120-126.
Аретов, Николай. „Сравнительное литературоведение. Восток и Запад” от В. М. Жирмунски. – 26, 1982, № 2, 161.
Аретов, Николай. „Столица на оцелелите” от Иван Радев. - 29, 1985, № 9, 142.
Аретов, Николай. „Българският ХХ век. Колективна памет и национална идентичност”. Съст. А. Лулева. Гутенберг, 2014. – 58, 2015, № 1, 138 – 142.
Аретов, Николай. Stephen Greenblatt. The Swerve: How the World Became Modern. New York: W. W. Norton. 2011. - 58, 2015, № 3, 148-151.
Арнаудов, Михаил. „Съвременици на Паисий” от Боню Ст. Ангелов. – 8, 1964, № 5, 154 – 158.
Арнаудов, Михаил. „Гьоте в България” от Стефан Станчев. – 11, 1967, № 2, 140 – 146.
Арнаудова, Румяна. „Литературен процес и художествено творчество“. Сборник, посветен на 60- годишнината на акад. Пантелей Зарев. 1974.– 20, 1976, № 4, 141 - 143.
Атанасов, Александър. „Тодор Павлов и проблемите на литературната теория, история и критика” от Георги Димов. – 19, 1975, № 3, 138 – 139.
Атанасов, Атанас. По повод на една рецензия. – 14, 1970, № 5, 157 – 160.
Атанасова, Цветанка. „Безпощадният мечтател. Страници за Димитър Подвързачов” от Вихрен Чернокожев. - 30, 1986, № 10, 168.
Атанасова, Цветанка. „Д-р Кръстьо Кръстев” от Георги Цанков. - 32, 1988, № 8, 148.
Атанасова, Цветанка. „Спомени за културния живот между двете световни войни” от Кирил Кръстев. - 34, 1990, № 8, 136.
Атанасова, Цветанка. „Петима поети” от Милена Цанева. - Литературна мисъл, 1975, № 2, с. 164-167.
Атанасова, Цветанка. „Съвременни силуети” от Стефан Коларов. – 16, 1972, № 6, 157 – 159.
Атанасова, Цветанка. „Литература и общество” от Тончо Жечев. – 20, 1976, № 7.– 19, 1975. Бабалиевска, Стоянка. „Литература и искусство в системе культуры”, сборник. - 34, 1990, № 1, 162.
Бабалиевска, Стоянка. Образи и мисли („Образы и мысли. Литературно-эстетические очерки” от Р. Г. Сирадзе). - 34, 1990, № 8, 140.
Баева, Соня. „Българската емигрантска интелигенция в Румъния през XIX в.” От Елена Сюпюр. - 27, 1983, № 5, 159.
Баева, Соня. „Чехи и българи-културни взаимоотношения” от Зденек Урбан. – 26, 1982, № 5, 157.
Баева, Соня. Изданията на българските писатели класици след девети септември. – 3, 1959, № 4, 183 – 200.
Баева, Соня. Книга за живота на Р. П. Славейков. („Петко Рачев Славейков” от Светослава Славейкова). – 3, 1959, № 3, 137 – 140.
Баева, Соня. Нов принос към проучване на руското литературно влияние у нас. („П. Р. Славейков и руската литература” от Симен Русакиев). – 1, 1957, № 2, 116 – 121.
Бакарджиева-Лекова, Силвия. Преводаческото майсторство на Дора Габе (Teresa Dambek. Twoczosc przckladowa Dory Gabe. Warszawa). – 13, 1969, № 6, 137 – 141.
Балабанова, Христина. „Георги Цанев” от Любен Георгиев, „Илия Волен” от Любен Бумбалов, „Михаил Георгиев” от Михаил Василев. - 22, 1978, № 3, 143.
Балабанова, Христина. „Основи на славистиката и българистиката” от Емил Георгиев. – 24, 1980, № 4, 158.
Балабанова, Христина. „Основи на сравнителното литературознание. Сравнителното изучаване на литературите и проблемите на съвременната литературна наука” от Боян Ничев. - 32, 1988, № 1, 167.
Балабанова, Христина. „Принципы сравнительного литературоведения” от Александър Дима. - 23, 1979, № 5, 150.
Балабанова, Христина. Dionyz Durišin, „Teoria medziliterarneho procesu”. - 31, 1987, № 1, 192.
Балабанова, Христина. Jan Koŝka, „Slovensko - bulharske literarne vztany (1826-1918)”. - 30, 1986, № 5, 139.
Балабанова, Христина. Pavel Vasak, „Аutor - text a splecnost”. - 33, 1989, № 6, 120.
Балабанова, Христина. Vladimir Macura, „Znameni zrodu”. - 29, 1985, № 9, 144.
Балабанова, Христина. „Литературознание с повече измерения” от Емил Георгиев. – 20, 1976, № 3, 174- 176.
Балабанова, Христина. „Недоизказаното” от Нина Андонова. – 16, 1972, № 6. 159 – 161.
Балабанова, Христина. „Литература и живот” от Петър Тонков. – 19, 1975, № 1, 152 – 154.
Балчева, Антоанета. Литературата и изкуството на факта („Факт и въображение”, сборник). - 34, 1990, № 3, 164.
Банков, Трифон. „Из историята на старобългарската и възрожденската литература” от Боню Ангелов. - 23, 1979, № 2, 131.
Банков, Трифон. „Киприян. Старобългарски и староруски книжовник” от Невена Дончева-Панайотова. – 26, 1982, № 6, 190.
Банков, Трифон. „Кирило-Методиевска енциклопедия”. Т. I. - 30, 1986, № 5, 133.
Банков, Трифон. „Константин-Кирил Философ. Български и славянски първоучител”, сборник. - 27, 1983, № 8, 159.
Барарев, Красимир. „Введение в истрическую поэтику эпоса и романа” от Е. Мелетински. - 31, 1987, № 4, 176.
Барарев, Красимир. „Меч и лира. Англосаксонское общество в истории эпосе” от Е. А. Мелникова. - 32, 1988, №7, 134.
Барарев, Красимир. „Типы и формы животного эпоса” от Е. А. Костюхин. - 31, 1987, № 10, 155.
Беляева, Сабина. „Въпроси на психологическото майсторство” от Любен Бумбалов. - 21, 1977, № 2, 140.
Беляева, Сабина. „Йордан Йовков. Нови изследвания”, сборник. - 27, 1983, № 4, 173.
Беляева, Сабина. „Чертите на гения”, „Яворов. Творчески път. Поетика” и „Обречени на безсмъртие” от Пенчо Данчев. - 23, 1979, № 1, 168.
Беляева, Сабина. Книга за Димитър Димов („Димитър Димов” от Кръстьо Куюмджиев). - 32, 1988, № 5, 170.
Беляева, Сабина. С патоса на преодоляването („Между анализа и мечтата” от Сергей Райков). - 31, 1987, № 8, 111.
Беляева, Сабина. „Високо при извора” от Светлозар Игов. – 19, 1975, № 3, 140 – 142.
Беляева, Сабина. „Фантастика и белетристика” от Елка Константинова. - 18, 1974, № 2, 140 – 142.
Бенбасат, Алберт. „В търсене на националното” от Луко Захариев. - 29, 1985, № 2, 168.
Бенбасат, Алберт. „Д-р Кръстев. Личност и критическа съдба” от Любомир Стаматов. - 32, 1988, № 5, 166.
Бенбасат, Алберт. Комплексно изследване върху личността и творчеството на Димчо Дебелянов (Надежда Александрова. На Бога най-светлия син. – София: Рива, 2016. 160 с.). - 60, 2017, № 2, 96-103.
Бенбасат, Алберт. „Поезия на подвига” от Христо Йорданов. - 29, 1985, № 4, 167.
Бенбасат, Алберт. „Социални стилове, критически сюжети” от Михаил Неделчев. - 32, 1988, № 10, 148.
Бенчев, Минко. „Един бял лист, едно перо” от Божидар Кунчев и „Творци и слово” от Панко Анчев. - 27, 1983, № 2, 161.
Бехиньова, Венцеслава. Българската литература в чешката славистика. (1954- 1958). Биолчев, Боян. „От чистата форма до литературата на фактите“. – 3, 1959, № 5, 138 - 143.
Битев, Жак. Изкуство на интервюиста (Bernard Pivot, „Écrire, lire et en parler...” Camilo Jose Cela, „Conversaciones espanolas”). - 34, 1990, № 4, 156.
Битев, Жак. Класика и съвременност (Анхел Париенте, „En torno a Gondora”, Филип Ван Тигем - „Victor Hugo genie sans frontier”, Фернандо Песоа - „Theoria Poetica”). - 34, 1990, № 7, 162.
Блажиев, Любен. „Реализм и художественная условност”от Виктор А. Дмитриев. – 19, 1975, № 3, 155 – 158.
Богдан, Богданов. Две книги върху проблемите на византийската литература. А. П. Каждан. „Книга и писатель във Византии” и „Византийская литература. Сборник”. - 19, 1975, № 3, 152 – 155.
Богданов, Богдан. „Византийская эстетика” от В. В. Бычков и „Поэтика ранневизантийской литературы”. - 23, 1979, № 2, 133.
Богданов, Богдан. „Поэтика мифа” от Е. М. Мелетинский. - 22, 1978, № 5, 154.
Богданов, Богдан. „Плутарх и античная биография. К въпросу о месте классика жанра в истории жанра” от С. С. Аверинцев. – 18, 1974, № 3, 163 -166.
Богданов, Богданов. За преводимостта на идеите („Митът за Одисей” Тончо Жечев). - 31, 1987, № 3, 153.
Боева, Людмила. „Паисий Хилендарски. Епоха, личност, дело” от Велчо Велчев. - 25, 1981, № 8, 149.
Боева, Людмила. „Русская стхотворная культура XVII века” от А. М. Панченко. – 18, 1974, № 1, 145 – 148.
Боева, Людмила. „Великое наследие” от Д. С. Лихачов. – 20, 1976, № 8, 116 – 119.
Божков, Стойко. Антология на българската поезия на руски език. – 1, 1957, № 5, 98 – 102.
Божков, Стойко. Две украински изследвания върху българската литература. (И. С. Свенцицки. „Очерци по история на българската литература”, Лвов; О. В. Шпильова. „Към въпроса за формирането на реализма в българската литература” Киев). – 2, 1958, № 3, 149 – 152.
Бонева, Вера. Български старопечатни издания в библиотеката на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. - 64, 2021, № 2, 136-149.
Бочева, Милка. „Национальное своеобразие русской литературы” от Куприянова и Макогоненко. - 22, 1978, № 6, 150.
Бояджиев, Антон. Под знака на литературната полемичност („Критически прицели” от Симеон Хаджикосев). - 30, 1986, № 8, 135.
Бояджиев, Антон. Странствуване в света на урбаниста („Богомил Райнов” от Светозар Игов). - 31, 1987, № 6, 113.
Бояджиев, Пирин. „Българо-румънски литературни взаимоотношения през XIX в.” Сборник. - 26, 1982, № 1, 176.
Бояджиев, Пирин. „Литературна и публицистична дейност на Г. С. Раковски в Румъния” от Лаура Баз-Фотиаде. - 27, 1983, № 6, 132.
Бояджиева, Ваня. „Ангел Каралийчев” и „Младен Исаев” от Стефан Коларов. - 22, 1978, № 2, 162.
Бояджиева, Ваня. „Димитър Методиев” от Наташа Манолова. – 24, 1980, № 2, 131.
Бояджиева, Ваня. „Историческата драма и съвременността” от Петър Филчев. - 22, 1978, № 4, 159.
Бояджиева, Ваня. „Проблеми на възрожденската поетика” от Кирил Топалов. - 25, 1981, № 4, 148.
Бояджиева, Ваня. „Събеседници” от Атанас Свиленов. - 28, 1984, № 9, 144.
Бояджиева, Ваня. „Съвременници” от Атанас Свиленов. - 23, 1979, № 7, 141.
Бояджиева, Ваня. „Чертите на гения” от Пенчо Данчев. - 21, 1977, № 7, 149.
Бояджиева, Ваня. „Александър Геров” от Атанас Мочуров. – 14, 1970, № 5, 156 – 157.
Бояджиева, Ваня. Драматична тема и герои. [„Когато розите танцуват” от Валери Петров]. 6, 1962, № 1, 117 – 124.
Бояджиева, Ваня. Душите се спасяват. [„Почивка в Арко Ирис” от Димитър Димов]. – 8, 1964, № 2, 159 – 163.
Бояджиева, Ваня. „Профили на съвременници” от Здравко Петров. – 17, 1973, № 5, 161- 164.
Бояджиева, Ваня. „Критика и белетристика” от Иван Цветков. - 17, 1973, № 3, 156 – 158.
Бояджиева, Ваня. „Споделено за поезията” от Кирил Топалов. – 19, 1975, № 5, 157 – 159.
Бояджиева, Ваня. „Млади писатели” от Любен Георгиев. – 14, 1970, № 6, 163.
Бояджиева, Ваня. „Театрални размисли” от Любомир Тенев. – 18, 1974, № 3, 153 – 159.
Бояджиева, Ваня. „Светът на твореца – Ефрем Каранфилов. Литературно-критически портрет” от Нина Андонова. - 17, 1973, № 2, 169 – 171.
Бояджиева, Ваня. „Современная болгарская драматургия” от Нина Пономарьова. – 19, 1975, № 1, 143 – 147.
Бояджиева, Ваня. Опит за сатирична повест (Любен Станев. „Семейство Ласкови”). – 1, 1957, № 2, 122 – 124.
Бояджиева, Ваня. Осветяване на нежната спирала („Неосветените дворове на душата” от Николай Звезданов). - 33, 1989, № 1, 122.
Бояджиева, Ваня. „Литературни портрети” от Пантелей Зарев. - 20, 1976, № 2, 149 – 154.
Бояджиева, Ваня. „Преобразена литература” от Пантелей Зарев. – 14, 1970, № 3, 139 – 143.
Бояджиева, Ваня. Пиеса за любовта и честта („За честта на пагона” от К. Зидаров). – 1, 1957, № 1, 123 – 126.
Бояджиева, Ваня. „Проблеми на съвременната българска рецензия. Сборник статии и студии”. - 16, 1972, № 3, 187 – 189.
Бояджиева, Стоянка. „Българска народна песен” от Никола Георгиев. - 22, 1978, № 7, 155.
Боянов, Слави. Робинзониадата на един западноевропейски автор. [За книгата на Андре Горц „Предателят”]. – 4, 1960, № 4, 121 – 126.
Братоев, Петър. Поуките на миналото (Георги Цанев. „Писатели и проблеми”). – 10, 1966, № 5, 186 – 192.
Братоев, Петър. „Незавършени портрети” от Стоян Илиев. - 11, 1967, № 6, 125 – 127.
Братоев, Петър. Умно и талантливо (Милена Цанева. „Из поетичния свят на Иван Вазов. Литературно-критически статии”) – 9, 1965, № 4, 155 – 157.
Бумбалов, Любен. Аналитичност и съпреживяване („Александър Вутимски” от Божидар Кунев). - 28, 1984, № 8, 148.
Бурнева, Николина. За новия речник на литературознанието („Wӧrterbuch der Literturwissenschaft”). - 32, 1988, № 4, 160.
Бучков, Атанас. „Социалистический реализм сегодня” сборник. - 23, 1979, № 3, 139.
Бучков, Атанас. „Творческие методы и художественные системы” от И. С. Волков. – 24, 1980, № 8, 173.
Бучков, Любомир. Нов научен труд за Григор Пърличев от акад. М. Арнаудов. – 13,
Бъклова, Катя, Катя Янева. Голямо дело на българската библиография (Димитър П. Иванчев. „Български периодичен печат (1844 - 1944)”. Т. I, II. 1962 – 1966). – 11, 1967, № 2, 146 – 149.
Бъклова, Катя. „Българската критика за Алеко Константинов”. – 15, 1971, № 1, 136 – 138.
Бъклова, Катя. „Български писатели за себе си и за своето творчество”. Т. I, II. – 16, 1972, № 1, 142 – 144.
Бъклова, Катя. „Българският разказ до Първата световна война” от Михаил Василев. – 19, 1975, № 3, 145 – 147.
Бъчварова, Свобода. Радостно явление в театралната критика. (Любомир Тенев. „Драма и сцена. Театрални статии”). – 4, 1960, № 5, 118 – 122.
Вандов, Иван. „Съветската литература в България. 1918 – 1944 г. Сборник от материали, спомени и документи”. Състав. Стойко Божков, Стоян Стоименов, Христо Дудевски. Т. I, II – 9, 1965, № 5, 143 – 147.
Вандов, Иван. Ценен и актуален изследователски труд. (Васил Колевски. „Патосът на Октомври”). – 12, 1968, № 2, 149 – 152.
Вапорджиев, Веселин. „Kulünstlerische Avantgarde” von Karlheinz Bark, Dieter Schlenstedt und Volfgang Thierse. Сборник. - 25, 1981, № 5, 136.
Вапорджиев, Веселин. „Positionsbestimmungen. Zur Geschichte marxistischer Theorie von Literatur und am Ausgangs des 19. und Beginn des 20. Jahrhunderts”; „Dimityr Blagoev. Das Leben und die Literatur, Kritische Aufsatze zur bulgarischen Literatur”. – 24, 1980, № 6, 162.
Вапорджиев, Веселин. „Realismus in der Renaissance”, сборник. - 23, 1979, № 4, 146.
Вапорджиев, Веселин. „Roman im Gesprach. Beitrӓge aus sechs sozialistischen Lӓndern. – 26, 1982, № 4, 163.
Вапорджиев, Веселин. „Romane in 20. Jahrhundert. USA. England, Frakreech, BDR.”. Сборник. - 25, 1981, № 2, 138.
Вапорджиев, Веселин. „Литературна естетика” от Томас Ман, т. I и II. - 22, 1978, № 4, 161.
Вапорджиев, Веселин. „Оратори на немската Реформация. Мартин Лутер, Томас Мюнцер”, сборник. - 29, 1985, № 3, 161.
Вапорджиев, Веселин. Eduard Bayer, Dietmar Endler, „Bulgarische Literatur im Überblink”. - 28, 1984, № 3, 182.
Вапорджиев, Веселин. Werner Herden, „Wege aur Volkfront Schriftsteller im antifaschistischen Bündnis”. – 26, 1982, № 7, 150.
Васева, Иванка. „Преводът и българската култура”, сборник. – 26, 1982, № 7, 147.
Василев, Йордан. „Болгарская литература наших дней” от Дмитрий Марков. – 14, 1970, № 5, 152 – 153.
Василев, Йордан. „Критически делници” от Кръстьо Куюмджиев. – 17, 1973, № 1, 141 – 147.
Василев, Йордан. „Сердца взрывная сила” от Леонард Лавлинский. – 17, 1973, № 6, 123 – 128.
Василев, Йордан. „Вьетнамская литература” от Николай Никулин. – 16, 1972, № 3, 189 – 194.
Василев, Йордан. Погледи към миналото и бъдещето (Симеон Радев. „Погледи върху литературата и изкуството и лични спомени”). – 10, 1966, № 3, 127 – 133.
Василев, Йордан. Проблемы поэтики и истории литературы. Сборник статей. – 18, 1974, № 6, 124 – 130.
Василев, Йордан. Публицистика и литературна критика(Богомил Нонев. „Критически летопис 1960 – 1965”) – 9, 1965, № 6, 156 – 158.
Василев, Йордан. „Геният и неговият наставник” от Цветан Стоянов (Септември, 1971, № 11, 12).– 16, 1972, № 1, 144 – 146.
Василев, Михаил. Подготвено настъпление (Тончо Жечев. „Съвременни образи и идеи”) – 9, 1965, № 3, 142 – 145.
Велева, Лидия. Книга за героизма в живота и в литературата (Ефрем Каранфилов. „Раждането на подвига”). – 8, 1964, № 6, 150 – 153.
Великов, Димитър. „Георги Караславов. Изследвания, посветени на 70-годишнината му”, сборник. - 22, 1978, № 8, 143.
Великов, Димитър. „Философски проблеми в българската поезия” от Здравко Чолаков и „Поглед върху поезията” от Петър Велчев. – 24, 1980, № 7, 148.
Влахов-Мицов, Стефан. „Атанас Далчев” от Свилен Каролев. - 34, 1990, № 1, 160.
Влахов-Мицов, Стефан. „Портрет на едно поколение” от Иван Спасов. - 29, 1985, № 2, 165.
Влахов-Мицов, Стефан. „Светлосенките на таланта” от Александър Спиридонов. - 32, 1988, № 2, 146.
Воробьов, Л. В. (СССР). „Естетическите програми на френските и руските символисти” от Стоян Илиев. – 26, 1982, № 8, 159.
Воробьов, Л. По повод критиката на Леонид Ерихонов. Леонид Ерихонов. Христо Ботев в руската критика и в преводи на руски език. (Лит. мисъл, 1959, № 1) – 4, 1960, № 5, 126 – 127.
Вълчев, Александър, Петко Димитров. Псевдонимите на Елин Пелин. – 3, 1959, № 5, 143 – 144.
Вълчев, Величко. Една несполучлива постановка. „Към пропаст” от Иван Вазов на сцената на Народния театър. – 3, 1959, № 2, 119 – 126.
Вълчев, Величко. Класикът на българската литература в нов руски превод (Иван Вазов. Сочинения в шести томах. М., 1956 – 1957). – 1, 1957, № 5, 102 – 107.
Вълчев, Величко. Нов съветски труд върху фолклора. (В. Е. Гусев. „Эстетика фольклора”). – 11, 1967, № 5, 162 – 166.
Вълчев, Величко. Три литературни библиографии. (Съветска художествена литература в България; Съвременни български писатели; Български език и литература). – 18, 1974, № 4, 159 – 166.
Вълчев, Георги, Цветков, Лазар. Чапек през погледа на съвременника-марксист. – 8, 1964, № 1, 144 – 146.
Вълчев, Георги. „Dejini slovenskej literarnej komparatistiky”от Д. Дюришин. – 24, 1980, № 3, 133.
Вълчев, Георги. Проблеми на литературната компаративистика (Dionisiz Durisin. Problemy literarnej komparativistiky). – 12, 1968, № 2, 152 – 156.
Вълчев, Георги. Словашката литературна критика. – 11, 1967, № 3, 163 – 164.
Ганчева, Бистра. „В света на „Старопланински легенди” от Иван Сарандев. - 25, 1981, № 2, 137.
Генов, Кръстьо. „L’enigme de la Catharsis tragique dans Aristote” от Александър Ничев. – 15, 1971, № 2, 148 – 150.
Генов, Кръстьо. Книга за наши писатели-реалисти. (Георги Константинов, „Писатели-реалисти”). – 1, 1957, № 2, 112 – 115.
Генов, Кръстьо. С патриотичен патос. (Емил Георгиев, „Български образи в славянските литератури”). – 14, 1970, № 1, 135 – 137.
Генов, Кръстьо. „Руска литература. Дооктомврийски период. 1890 – 1917” от Симеон Русакиев. – 16, 1972, № 4, 134 – 136.
Георгиев, Емил. Научен труд върху българо-чешките културни и литературни връзки. (Зденек Урбан, „Из историята на чешко-българските културни връзки”, Прага, 1957). – 2, 1958, № 2, 121 – 128.
Георгиев, Любен. Атакуване на предразсъдъка. – 7, 1963, № 4, 165 – 171.
Георгиев, Любен. Безсмъртна песен. (Камен Зидаров, „Иван Шишман”. Драма). – 5, 1961, № 6, 125 – 133.
Георгиев, Любен. „Романът на Яворов” (Кн. I) от Михаил Кремен. – 5, 1961, № 1, 100 – 105.
Георгиев, Любен. Наследство и наследници. Размишления по повод една книга. (Георги Цанев, „Страници от историята на българската литература”). – 2, 1958, № 6, 98 – 113.
Георгиев, Любен. Трима съперници. – 3, 1959, № 6, 113 – 126.
Георгиев, Любомир. За старото в един нов учебник. – 6, 1962, № 4, 121 – 127.
Георгиев, Любомир. Ново изследване за Любен Каравелов. (Цвета Унджиева, „Любен Каравелов”). – 13, 1969, № 1, 152 – 154.
Георгиев, Любомир. „Панорама на българската литература” (Т. I, ч. 1) от Пантелей Зарев. – 10, 1966, 4, 154 – 164.
Георгиев, Никола. Atanas Slawow. Zarys wersyfikacji bulgarskiej. – 19, 1975, № 4, 145 – 152.
Георгиев, Никола. Jamerson. The Prison-House of Language. – 16, 1972, № 6, 145 – 153.
Георгиев, Никола. Northrop Frye. The critical Path. – 17, 1973, № 3, 158 – 168.
Георгиева, Невена, Димитър Великов. Приемливите и неприемливите страни на една литературна концепция. - 27, 1983, № 6, 135.
Георгиева, Невена. Gerard Genette, „Nouvau discous du recit”. - 29, 1985, № 3, 165.
Георгиева, Симона. „Литературни статии” от Петко Тотев. – 18, 1974, № 6, 139 – 140.
Германов, Георги, „Русско-болгарские фольклорные и литературные связи”, сборник, т. I и II. - 22, 1978, № 2, 154.
Германов, Георги. Нова книга за българо-съветските литературни проблеми. (Иван Цветков, „Образи и проблеми”). – 13, 1969, № 4, 176 – 181.
Гетов, Георги. „Алгебра и гармония” от Юрий Барабаш. - 23, 1979, № 5, 143.
Гетов, Георги. „Аспекти и образи” от Иван Попиванов. - 22, 1978, № 2, 158.
Гетов, Георги. „Българистика и българисти”, сборник. – 26, 1982, № 4, 159.
Гетов, Георги. „Българският експресионизъм” от Едвин Сугарев. - 33, 1989, № 4, 134.
Гетов, Георги. „Дълг и литература” от Стефан Коларов. - 27, 1983, № 2, 155.
Гетов, Георги. „Като тънка везна” от Иван Спасов. - 28, 1984, № 3, 178.
Гетов, Георги. „Литература, общество, идеи. Изследвания на млади научни работници”, сборник. - 31, 1987, № 2, 181.
Гетов, Георги. „Литературни идеи на XX век. Индивид и култура” от Атанас Натев. - 30, 1986, № 3, 170.
Гетов, Георги. „Литературните уроци на Луначарски” от Георги Пенчев. - 22, 1978, № 5, 151.
Гетов, Георги. „Партийността и активната личност в литературата” от Георги Пенчев. – 26, 1982, № 1, 171.
Гетов, Георги. „Погледи към две литератури” от Иван Цветков. - 29, 1985, № 1, 152.
Гетов, Георги. „Социалистическият реализъм в съвременната българска литература”, сборник. – 24, 1980, № 5, 150.
Гетов, Георги. „Теория стиха” от Виктор Жирмунский. - 21, 1977, № 1, 163.
Гетов, Георги. „Теория, критика, литературна история” от Георги Марков. - 21, 1977, № 8, 128.
Гетов, Георги. „Естетически размишления” от Атанас Стойков. – 18, 1974, № 3, 159 – 163.
Гетов, Георги. Идейно-художествени особености на съвременния литературен процес. 1975. – 20, 1976, № 4, 143 – 148.
Гетов, Георги. „Изкуство и социален живот” от Кръстьо Горанов. – 18, 1974, № 2, 164 – 169.
Гетов, Георги. „Естетика” от Пенчо Данчев. – 19, 1975, № 1, 139 – 143.
Гетов, Георги. „Литература, изкуство, общество” от Пенчо Данчев. – 18, 1974, № 1, 137 – 140.
Гетов, Георги. С тематична обхватност и научна задълбоченост. („Въпроси на съвременната българската литература”. Сборник). – 14, 1970, № 3, 143 – 146.
Гетов, Георги. „Едно последно лято” от Симеон Правчанов. – 16, 1972, № 6, 153 – 155.
Гетов, Георги. „Традиции и жанр” от Симеон Янев. – 19, 1975, № 6, 125 – 129.
Гетов, Георги. Страници от една литературно-критическа биография. (Богомил Нонев, „Критически страници”). – 14, 1970, № 4, 139 – 141.
Гетов, Георги. „Теории, школы, концепции”, Сборник под ред. На Ю. Борев. М., 1975. – 20, 1976, № 2, 156 – 162.
Гетов, Георги. „Публицистика и критика” от Тодор Абазов. – 19, 1975, № 3, 148 – 149.
Гечев, Стефан. „Поглед към съвременната гръцка литература” от Мартин Жечев. – 19, 1975, 3 5, 154 – 157.
Горанов, Кръстьо. „Критика на съвременните буржоазно-естетически концепции за природата на изкуството” от Александър Лилов. – 16, 1972, № 2, 142 – 145.
Горанов, Кръстьо. За предмета и метода на естетическата наука. (Л. М. Стоилович, „Предмет эстетики”). – 6, 1962, № 2, 157 – 160.
Горанов, Кръстьо. Интересен труд по естетика. (А. И. Буров, „Эстетическая сущность искусства”). – 1, 1957, № 1, 127 – 128.
Горанов, Кръстьо. Позицията и талантът на критика. (Стоян Каролев, „Съвременни литературни въпроси”). – 10, 1966, № 6, 155 – 159.
Горанов, Кръстьо. Пръв марксически труд върху естетическите възгледи на Дидро. (Димитър Гачев, „Эстетические взгляды Дидро”. 2 изд.). – 6, 1962, № 6, 124 – 127.
Господинов, Данчо. „Хронотопите” на средновековната менталност („Средневековый мир: культура безмолвствующего большинства” от А. Я. Гуревич). - 34, 1990, № 10, 161.
Гочев, Гочо. Победа на реализма. (Георги Константинов, „Писатели-реалисти”).– 1, 1957, № 1, 111 – 115.
Горчева, Мая, Днешните изследвателски подстъпи към душата (За душата. Зборник на текстови. Здружение за компаративна книжевност на Македониjа Скопje, 2018.), № 2, 2019, 121-24.
Гранитски, Иван. Със страст и позиция („В мига на избора” от Георги Цанков). - 31, 1987, № 3, 158.
Грашева, Лиляна. „Константин-Кирил Философ – АБВ на Ренесанса” от Владимир Топенчаров. – 1970. – 14, 1970, № 5, 151 – 152.
Грашева, Лиляна. „Развитие русской литературы X – XVII веков. Эпохи и стили” от Д. С. Лихачов. – 18, 1974, № 1, 140 – 145.
Грашева, Лиляна. Климент Охридски, „Събрани съчинения”, Т. I. – 15, 1971, № 2, 146 – 148.
Грашева, Лиляна. Книга за историческото дълголетие на Климент Охридски. (Надежда Драгова, „Климент Охридски”). – 11, 1967, № 3, 158 – 162.
Грашева, Лиляна. Ново изследване за Черноризец Храбър. (Куйо Куев, „Черноризец Храбър”). – 12, 1968, № 1, 138 – 142.
Грашева, Лиляна. Старобългарските произведения за княз Лазар и Косовската битка и някои въпроси на средновековната поетика. (Ђорђе Трифуновић, „Српски среднњовековни списи о кнезу Лазеру и Косовском боjу”). – 14, 1970, № 3, 150 – 155.
Григоров, Георги М. „Обикновените хора” през тревожната 1923 година. – 11, 1967, № 3, 147 – 152.
Григоров, Георги М. Книга за характера на българина. (Ефрем Каранфилов, „Българи”). – 12, 1968, № 4, 173 – 175.
Григорова, Людмила. „Поетическото изкуство” от Любомир Левчев. - 31, 1987, № 2, 178.
Григорова, Людмила. „Споменни есета” от Ефрем Каранфилов. - 28, 1984, № 5, 153
Григорова, Людмила. „Художественный мир Бернарда Шоу” от Пьотр Балашов. - 29, 1985, № 1, 156.
Григорова, Людмила. Философските и литературните етюди на Исак Паси. – 12, 1968, № 6, 147 – 151.
Гуляшка-Балканска, Светла. Николай Лилиев - поетът и човекът („Николай Лилиев” от Елка Константинова). - 33, 1989, № 9, 163.
Гърдев, Георги. „Достоевски и проблемите на българската литература” от Ангел Анчев. – 26, 1982, № 6, 194.
Гюрова, Светла. Академик Михаил Арнаудов за Кирил Христов. – 12, 1968, № 4, 170 – 173.
Гюрова, Светла. „Отражения” от Иван Сестримски. – 14, 1970, № 6, 163 – 164.
Гюрова, Светла. „Българският Великден или страстите български” от Тончо Жечев. – 19, 1975, № 5, 147 – 152.
Дакова, Бисера. Българският символизъм – модуси и употреби. – 59, 2015, № 1, 143 – 147.
Дакова, Бисера. Женското: емпирии и дилеми (Албена Вачева, „В периферията на канона. Българските писателки през първата половина на 20. век”). - 58, 2014, № 1, 104.
Далгорд, Хеле и Пиринка Пенкова. Moderne Slavisk literature. Сборник под ред. На Ханс Хертел и др. Копенхаген, Кристиан Айлърд, 1972. – 16, 1972, 3 6, 155 – 157.
Дамянова, Ечка. Stosunki literackie polsko-bulgarskie. Studia. - 17, 1973, № 3, 172 – 174.
Дамянова, Румяна. „Григор Пърличев. Живот и дело” от Кирил Топалов. - 28, 1984, № 4, 158.
Данков, Евлоги, Сашо Марков. Психограма на твореца („Творецът и неговият свят. Георги Караславов - из психология на творчеството” от Зоя Андонова). - 33, 1989, № 4, 136.
Данчев, Георги. „Големият свят на руската литература” от Д. С. Лихачов. - 21, 1977, № 6, 127.
Данчев, Георги. Принос в проучването на дамаскинската книжнина. (Донка Петканова-Тотева, „Дамаскините в българската литература”). – 10, 1966, № 2, 152 – 156.
Данчев, Пенчо. Поезия на пресътворения свят. – 5, 1961, № 4.
Данчев, Пенчо. Поет, за когото се спори. – 5, 1961, № 6, 133 – 139.
Даскалов, Николай. „Чехи и българи. Културни взаимоотношения” от Зденек Урбан. - 27, 1983, № 4, 177.
Даскалов, Николай. Maria Podraza-Kwiatkowska, „Somnambulici, decadenci, herosi”. - 30, 1986, № 3, 174.
Делииванова, Божидара. „Гьоте за литературата и изкуството”, сборник. – 24, 1980, № 4, 126.
Делииванова, Божидара. „Естетика” от Фридрих Шилер. - 25, 1981, № 6, 161.
Делииванова, Божидара. „Философската проза” от Хайнрих Хайне. т. I и т. II. – 26, 1982, № 8, 163.
Делчев, Борис. Завоевание на творческа зрелост. (Божидар Божилов, „Лирика”).– 2, 1958, № 2, 106 – 114.
Делчев, Борис. Иносказателност и правда. (Банчо Банов, „Басни”). – 2, 1958, № 1, 120 – 126.
Делчев, Борис. Критика без досада. (Симеон Султанов, „Четирима белетристи”). – 6, 1962, № 2, 151 – 157.
Делчев, Борис. Литературен труженик. (Божан Ангелов, „Литературни статии”). – 5, 1961, № 4, 115 – 123.
Делчев, Борис. „Срещи и разговори с Йордан Йовков” от Спиридон Казанджиев. – 4, 1960, № 5, 114 – 117.
Делчев, Борис. Цената на измамните блаженства. – 6, 1962, № 3, 103 – 121.
Димитров, Пейо. „Апокрифна литература и фолклор” от Донка Петканова. – 24, 1980, № 2, 134.
Димитрова, Елена. Начало, което радва. – 1, 1957, № 6, 105-110.
Димов, Георги. „Людмил Стоянов. От символизма к социалистическому реализму” на В. А. Захаржевская. - 27, 1983, № 3, 164.
Димов, Георги. „Софроний Врачански. Личност и творческо дело” от Иван Радев. - 28, 1984, № 2, 166.
Димов, Георги. Важна стъпка към опознаване и изучаване на литературното ни наследство. Иван Вазов. „Събрани съчинения”. Т. 1 – 8. 1955. – 1, 1957, № 1, 118 – 123.
Димов, Георги. Забележителен успех на съветската белетристика. („Очерци по история на българската литература XIX – XX век”). – 4, 1960, № 3, 91 – 102.
Димов, Георги. Книжовното наследство на Нешо Бончев. (Нешо Бончев, „Литературна критика и публицистика”). – 7, 1963, № 1, 141 – 146.
Димов, Георги. Нов значителен труд за книжовния живот през епохата на Българското национално възраждане („Писател – творба - възприемател през Българското възраждане” от Дочо Леков). - 33, 1989, № 5, 147.
Димов, Георги. Нов принос на българистиката в Италия. (Лавиния Бориеро-Пикио, „История на българската литература”, Милано, 1957). – 2, 1958, № 1, 129 – 134.
Димов, Георги. Принос към проучването на националното ни възраждане. (Михаил Арнаудов, „Българското книжовно дружество в Браила”). – 12, 1968, № 1, 133 – 137.
Димов, Георги. Принос към психографията и характерологията на български познати. (Георги Караславов, „Близки и познати”). – 13, 1969, № 6, 124 – 130.
Динеков, Петър. Човекът в литературата на стара Русия. (Д. С. Лихачов, „Человек в литературе древней Руси”). – 3, 1959, № 2, 126 – 130.
Добрев, Чавдар. „РЛФ. Борец за партийна литература” от Васил Колевски. – 8, 1964, № 3, 143 – 149.
Добрев, Чавдар. Един портрет на Брехт. (Минко Николов, „Бертолд Брехт. Литературен портрет”). – 7, 1963, № 6, 117 – 123.
Добрев, Чавдар. Критерият на младостта. (Любомир Тенев, „Театрални светлини”). – 10, 1966, № 1, 167 – 172.
Добрев, Чавдар. Критикът и неговите проблеми. (Боян Ничев, „Национална съдба и литература”). – 12, 1968, № 5, 123 – 127.
Добрев, Чавдар. Поема за един народ. (Генчо Стоев, „Цената на златото”). – 11, 1967, № 4, 138 – 145.
Добрев, Чавдар. Предимствата на съвременния конкретно-исторически анализ. (Атанас Натев, „Съвременна и западна драматургия”). – 10, 1966, № 6, 159 – 164.
Дончев, Генчо. „Естетически и критически студии” от Шарл Бодлер. – 24, 1980, № 3, 130.
Дончев, Николай. „Etudes litteraires slavo-romanes” от Рикардо Пикио. – 24, 1980, № 5, 157.
Дончев, Николай. „I miei incontri con la Russia”di prof. Ettore Zo Gatto. - 25, 1981, № 8, 155.
Дончев, Николай. „Le financier dans la comedie franҫaise sous L’ancien regime” от д-р Стоян Цонев, Paris. 1977. - 23, 1979, № 6, 156
Дончев, Николай. „Litterature Franҫaise. Le Romantisme II-1843-1869”par Claude Pichois. – 26, 1982, № 5, 162.
Дончев, Николай. „Verlaine” par Pierre Petifils. - 27, 1983, № 3, 169.
Дончев, Николай. Gramsci e la cultura contemporanea. – 15, 1971, № 2, 150 – 152.
Дончев, Николай. Roger Fayolle. Saint-Beuve et le XVIIIème siècle ou comment les révolutions arrivent. – 18, 1974, № 6, 144 – 148.
Дончев, Николай. За класическия стил. (Yves Gandon. Du style slassique). – 18, 1974, № 1, 148 – 152.
Дончев, Николай. Ларошфуко на български. – 13, 1969, № 3, 163 – 165.
Дончева-Панайотова, Невяна. Последен влог в старобългаристиката („Естетика и майсторство на писателите от Евтимиевата школа” от Пеньо Русев). - 28, 1984, № 10, 110.
Дочев, Димитър, Ангел Ангелов. „Традиция. Литература. Действителност. Проблеми на старогръцката литература в световното литературознание”, сборник. - 29, 1985, № 5, 159.
Драгостинова, Манон. Интересен труд върху естетичното. (Л. Н. Столович, „Эстетическое в действительности и в искусстве”). – 4, 1960, № 3, 113 – 117.
Дудевски, Христо. „Александър Блок и България” от Екатерина Даскалова. – 26, 1982, № 1, 173.
Дудевски, Христо. „Георги Караславов и неговият свят” от Стефан Коларов. - 28, 1984, № 7, 165.
Дудевски, Христо. „Литература, класа, народ. Социалистическата литература 1928 – 1944” от Желю Авджиев. – 24, 1980, № 7, 144.
Дудевски, Христо. „Ръкописните учебници на Добри Чинтулов. Издири, проучил и подготвил за печат Дочо Леков”. - 32, 1988, № 6, 150.
Дудевски, Христо. „Методологические вопросы литературоведческих исследований” от А. С. Бушмин. – 15, 1971, № 1, 132 – 134.
Дудевски, Христо. Българската монография за Лев Толстой. (Георги Константинов, „Л. Н. Толстой и неговото влияние в България”). – 13, 1969, № 2, 193 – 196.
Дудевски, Христо. „Полвека советской литературы” от В. Озеров.– 12, 1968, № 3, 142, 143.
Дудевски, Христо. Наследство, за което още повече ще се говори. (Георги Димов, „Иван Шишманов. Литературно-критически очерк”). – 9, 1965, № 1, 165 – 168.
Дудевски, Христо. Оригинално изследване на Луначарски. (П. А. „Луначарски и литературное движение 20-те годов”). – 12, 1968, № 1, 142 – 144.
Елевтеров, Стефан. „Литературни портрети и проблеми” от Боян Ничев. – 17, 1973, № 3, 153 – 156.
Еленков, Константин. „Събеседници” и „С повея на Април. Сборник интервюта” от Атанас Свиленов. – 20, 1976, № 8, 111 – 113.
Ерихонов, Леонид. Каравелов в невярна светлина. (Михаил Димитров, „Публицистиката на Любен Каравелов (1860 – 1869)”. – 2, 1958, № 6, 113 – 119.
Жечев, Тончо. „Михаил Чайковски – Садък паша и Българското възраждане” от Ванда Смоховска-Петрова. - 17, 1973, № 6, 117 – 119.
Жечев, Тончо. Опит за теоретическа история на литературата. (Георгий Д. Гачев, „Ускоренное развитие литературы”). – 9, 1965, № 4, 145 – 151.
Живков, Тодор Ив. За личността и делото на Иван Д. Шишманов („Иван Шишманов- строител на българската национална култура и наука”от Георги Димов). - 33, 1989, № 4, 160.
Заимова, Рая, Магдалина Георгиева. „България, Италия и Балканите. Обществено-исторически и културно-естетически взаимоотношения XV - XX век”, сборник. - 33, 1989, № 7, 164.
Зарев, Пантелей. „Проблеми на теорията на сатирата” от Росица Димчева. - 25, 1981, № 10, 172.
Зарев, Пантелей. „Мъртво вълнение” от Ивайло Петров. – 6, 1962, № 4, 114 – 121.
Зарев, Пантелей. Труд за виден представител на българската литературна наука. (Георги Димов, „Ив. Д. Шишманов – литературен критик и историк”). – 1, 1957, № 3, 114 – 119.
Захариев, Луко. „Между фолклора и литературата” от Петър Динеков. - 23, 1979, № 7, 139.
Захариев, Луко. „Творчески светове” от Здравко Недков. – 19, 1975, № 5, 152 – 154.
Захариев, Луко. „Критически претворения” от Любен Георгиев. – 19, 1975, № 4, 152 – 156.
Захариева, Ирина. „Русская советская поэзия. Традиции и новаторство 1946-1975 г. г.”. - 23, 1979, 9, 155.
Звезданов, Николай. „Лев Толстой и българската литература” от Ангел Анчев. - 23, 1979, № 4, 143.
Зимомря, Николай (Ужгород). „О Марко Вовчок” от Б. Б. Лобач-Жученко. - 34, 1990, № 2, 131.
Златева, Елена. „Literatur im Epochenumbruch”, сборник. - 23, 1979, № 2, 138.
Златева, Елена. Werner Bahner; Formen, Ideen, Prozesse in den Literaturen der romanishen Vӧlker, Band I : Von Dante bis Cervantes. - 22, 1978, № 8, 155.
Иванов, Славчо. „Иван Вазов. Сборник по случай 125-годишнината от рождението на писателя”. - 22, 1978, № 10, 146.
Игов, Светлозар. „Марксовото естетическо наследство – комплексен проблем” от Иван Славов. 1972. – 18, 1974, № 3, 150 – 153.
Игов, Светлозар. Критиката на Иван Мешеков. (Иван Мешеков, „Очерци, статии и рецензии”). – 10, 1966, № 3, 133 – 135.
Игов, Светлозар. Образцов анализ („В художествения свят на романа „Хоро” от Радосвет Коларов”). - 33, 1989, № 7, 162.
Илиев, Стоян. „Исскуство и мировые религии” от Е. Г. Яковлев. - 22, 1978, № 8, 152.
Йорданов, Александър. „Георги Райчев. Жизнен и творчески път.” от Елка Константинова. - 27, 1983, № 9, 123.
Йорданов, Александър. „Самобитно и общочовешко” от Елка Константинова. - 25, 1981, № 6, 158.
Йорданов, Александър. „Съдбата на един приказник” от Симеон Султанов. - 30, 1986, № 9, 135.
Йорданов, Александър. „Теодор Траянов - грядущ и непознат” от Стоян Илиев. - 28, 1984, № 6, 151.
Йорданов, Христо. „Книга за критиката” от Георги Цанев. - 25, 1981, № 4, 145.
Йорданов, Христо. „Веселин Андреев. Литературна анкета” от Яко Молхов. - 34, 1990, № 6, 146.
Йорданов, Христо. „За тебе те умряха”, сборник. - 33, 1989, № 2, 149.
Йорданов, Христо. „Йордан Йовков” от Георги Цанев. - 27, 1983, № 10, 158.
Йорданов, Христо. „История литовской литературы”. - 23, 1979, № 7, 143.
Йорданов, Христо. „Любен Каравелов” от проф. Л. В. Воробьов. – 26, 1982, № 10, 120.
Йорданов, Христо. „Присъствие” от Любен Бумбалов. - 32, 1988, № 10, 144.
Йорданов, Христо. „Срещи с миналото” от Георги Цанев. - 22, 1978, № 9, 145.
Йорданов, Христо. В съзвучие с творческата природа на Иван Вазов. (Милена Цанева, „Иван Вазов в Пловдив”). - 11, 1967, № 6, 120 – 125.
Йорданов, Христо. „Избранные стихотворения” от Веселин Ханчев. – 19, 1975, № 6, 134 – 136.
Йорданов, Христо. „Срещи и разговори с Никола Вапцаров” от Георги Караславов. – 5, 1961 № 5, 141 – 150.
Йорданов, Христо. „Съвременност и минало” от Георги Пенчев. – 20, 1976, № 1, 168 – 171.
Йорданов, Христо. „Народнически илюзии и художествена правда” от Желю Авджиев. – 7, 1963, № 5, 158 – 162.
Йорданов, Христо. „Творчески пътища” от Иван Попиванов. – 14, 1970, № 5, 154 – 156.
Йорданов, Христо. „Как търсих бъдещето си” от Камен Калчев. – 15, 1971, № 1, 131 – 132.
Йорданов, Христо. Критикът – творческа съвест. (Пенчо Данчев, „Писатели и време”). – 7, 1963, № 1, 130 – 137.
Йорданов, Христо. „Да уловим видението” от Крум Григоров. – 17, 1973, № 4, 144 – 145.
Йорданов, Христо. „Октомври и българо-съветските литературни връзки през тридесетте години” от Любомир Павлов. – 18, 1974, № 6, 140 – 144.
Йорданов, Христо. Обсъждане на том първи от „История на българската литература”. – 4, 1960, № 4, 119 – 133.
Йорданов, Христо. Планетарният трус и вечният огън на Октомври. („Октомврийска поезия”, Сборник). – 11, 1967, № 5, 153 – 159.
Йорданов, Христо. Поетиката на Вазов, Елин Пелин и Йовков. (Искра Панова, „Вазов, Елин Пелин, Йовков – майстори на разказа”). – 12, 1968, № 2, 141 – 149.
Йорданов, Христо. Сибирският поход на Радичков и златният идол на Севера. (Йордан Радичков, „Неосветените дворове”). – 11, 1967, № 1, 147 – 154.
Йорданов, Христо. Творческият път на Елин Пелин. (Кръстьо Генов, „Елин Пелин – живот и творчество”). – 2, 1958, № 3, 140 – 149.
Йорданов, Христо. Творческото безпокойство на литературния критик. (Емил Петров, „Поезия и псевдопоезия”). – 3, 1959, № 2, 111 – 119.
Йотов, Марин. За психологията на литературното творчество. (А. Г. Ковалев, „Психология литературного творчества”). – 5, 1961, № 3, 100 – 106.
Калоянов, Асен. По-голямо внимание при издаването на съчиненията на нашите класици. Чужди трудове, преписвани на Кирил Христов. – 12, 1968, № 5, 122 – 123.
Каменов, Йордан. „Но разкажи със думи прости...” (Разговори със съвременници на Никола Вапцаров). - 34, 1990, № 7, 160.
Каменов, Йордан. „Словото-творец” от Кръстьо Куюмджиев. - 31, 1987, № 3, 156.
Каменов, Йордан. „Тодор Траянов. Нови изследвания”. Сборник. - 32, 1988, № 2, 143.
Каменов, Йордан. „Фантастика и съвременност” от Елка Константинова. - 31, 1987, № 6, 112.
Каменов, Йордан. „Художествена литература и работническата класа” от Иван Руж. - 30, 1986, № 6, 135.
Каменов, Йордан. Поредицата „Литературно - критически очерк” през 1982-1984. - 29, 1985, № 1, 163.
Каназирска, Маргарита. „Художественные открития Михаила Шолохова” от Ф. Бирюков. - 21, 1977, № 9, 128.
Канушев, Димитър. С критически усет и талант. (Чавдар Добрев, „Театър и време”). – 14, 1970, № 1, 138 – 141.
Капитанов, Христо. Нов труд за историята на българския периодичен печат. (Георги Боршуков, „История на българската журналистика. 1844 – 1877. 1878 – 1885”). – 10, 1966, № 2, 149 – 152.
Карабелова-Панова, Магда. „Асен Разцветников” от Любомир Стаматов. - 28, 1984, № 4, 163.
Карагьозов, Панайот. „Литературные связи и литературный процесс. Из опыта славянских литератур”, сборник. - 33, 1989, № 1, 125.
Карагьозов, Панайот. „Славянските литератури в България. Проблеми на рецепцията”. - 33, 1989, № 9, 164.
Караджова-Попова, Марина. Първият роман на Блага Димитрова. (Блага Димитрова, „Пътуване към себе си”). – 11, 1967, № 1, 155 – 156.
Карадочев, Иван. „Личности и идеи” от Александър Йорданов. - 31, 1987, № 7, 130.
Карадочев, Иван. „Поезия и поети” от Константин Еленков. - 30, 1986, № 4, 155.
Карадочев, Иван. „Силуети от вчера и днес” от Елка Константинова. - 29, 1985, № 10, 139.
Карадочев, Иван. „Судьба Пушкина. Роман-исследование” от Борис Бурсов. - 31, 1987, № 2, 185.
Каранфилов, Ефрем. Лириката на Георги Джагаров. – 1, 1957, № 4, 135 – 140.
Каролев, Стоян. Герои и конфликти. – 1, 1957, № 6, 94 – 105.
Каролев, Стоян. Една книга за Иван Вазов. (Величко Вълчев, „Иван Вазов – жизнен и творчески път”). – 13, 1969, № 6, 130 – 134.
Кенанов, Димитър. „Димитър Кантакузин” от Георги Данчев. - 23, 1979, № 10, 167-170.
Киров, Тодор. Marko Minkoff. A History of English Literatur. – 16, 1972, № 1, 129 – 137.
Кирова, Лилия. „Българската критика за Христо Ботев”, сборник. - 29, 1985, № 1, 150.
Кирова, Лилия. „Гръцки литературни паралели” от Марин Жечев. – 24, 1980, № 9, 157.
Кирова, Лилия. В идейно-художествения свят на трима писатели. - 31, 1987, № 10, 151.
Кирова, Лилия. Очерци на българската белетристика между двете войни. (Розалия Ликова, „Българската белетристика между двете войни”). – 9, 1965, № 6, 151 – 155.
Кирова, Лилия. Принос към историята на българската поезия. (Розалия Ликова, „За някои особености на българската поезия”). – 7, 1963, № 2, 152 – 154.
Кирова, Лилия. С литературна вещина и... обстоятелственост. (Борис Делчев, „Родени между две войни”). – 8, 1964, № 6, 153 – 157.
Кирова, Лилия. Труд за Николай Лилиев. (Г. Константинов, „Николай Лилиев. Човекът. Поетът”). – 7, 1963, № 6, 125 – 128.
Кирова. Лилия. Монографичен труд за Алеко Константинов. (Александър Ничев, „Алеко Константинов”). – 9, 1965, № 3, 145 – 149.
Кирова, Милена. От сянката на историята: Жените в българското общество и култура. Извори за историята на жените: дневници, спомени, писма, белетристика. Красимира Даскалова, Жоржета Назърска, Ренета Рошкева (съставителки), София: Университетско издателство „Св. Кл. Охридски“, 2021. - 64, 2021, № 3, 83-88.
Ковачев, Иван. Жизнени проблеми на естетиката. („Вопросы эстетики”. Сборник статей) – 3, 1959, № 1, 119 – 127.
Ковачев, Иван. За изкуството За същността на естетическите категории. (Юрий Борев, „Эстетические категории”). – 6, 1962, № 4, 127 – 134.
Ковачев, Иван. За изкуството и красотата. (Атанас Натев, „Изкуство и общество”) – 6, 1962, № 6, 113 – 120.
Ковачев, Иван. Изкуството и източникът на красотата. (И. Астахов, „Искусство и проблема прекрасного”) – 7, 1963, № 5, 166 – 172.
Козлуджов, Запрян. „Ритм художественной прозы” от М. М. Гиршман. - 29, 1985, № 8, 130.
Козлуджов, Запрян. „Филологическа герменевтика” от Г. И. Богин. - 30, 1986, № 7, 132.
Коларов, Радосвет. „Пролетен вятър” на Никола Фурнаджиев в художествения контекст на своето време” от Александър Кьосев. - 33, 1989, № 8, 154.
Коларов, Стефан. „Отблизо и отдалеч” от Симеон Хаджикосев. - 27, 1983, № 5, 157.
Коларов, Стефан. „Противоречивият свят на Яворов” от Стоян Илиев. - 21, 1977, № 5, 188.
Коларов, Стефан. „С величието на труда” и „Ескизи и портрети” от Иван Попиванов. – 26, 1982, № 2, 158.
Коларов, Стефан. „Образи и идеи в „Обикновени хора” от Александър Спиридонов. – 20, 1976, № 6, 165 – 167.
Коларов, Стефан. „Болгарська революцiйна поезiя 30-ж початку 40-х рокiв XX ст.” от В. О. Захаржевська. – 16, 1972, № 2, 149 – 152.
Коларов, Стефан. „Моето поколение в литература” от Георги Константинов. – 14, 1970, № 6, 152 – 155.
Коларов, Стефан. „Личности и съдби” от Здравко Петров. – 15, 1971, № 3, 143 – 148.
Коларов, Стефан. „Критика и естетика” от Пенчо Данчев. – 15, 1971, № 6, 143 – 146.
Коларов, Стефан. „Път размирно метежен” от Симеон Правчанов. – 18, 1974, № 6, 135 – 139.
Коларов, Стефан. „Насаме със Светослав Минков” от Симеон Султанов. – 17, 1973, № 2, 152 – 156.
Коларов, Стефанов. „Те останаха в моите спомени” от Вичо Иванов. - 21, 1977, № 2, 138.
Колев, Никола Т. „Българистични изследвания в чест на проф. Роже Бернар, сборник. („Revue des études slaves. t. LX, f. 2. En hommage Roger Bernard. Etudes bulgares”). - 34, 1990, № 1, 165.
Колевски, Васил. Примерът на България („Социалистический реализм в современном мире” от Е. Ф. Трущенко). - 30, 1986, № 8, 137.
Кондев, Никола. „Любен Каравелов и българското националноосвободително движение. 1860-1897” от Крумка Шарова. – 16, 1972, № 6, 140 – 145.
Конев, Илия. „1300 Jahre Bulgarien. Teil. 2”. - 27, 1983, № 6, 134.
Конев, Илия. „Modele, imagini,privelisti” от Александру Дуцу. – 24, 1980, № 4, 131.
Конев, Илия. „Neues Handbuch der Literaturwissenschaft”. - 27, 1983, № 1, 162.
Конев, Илия. „Александър Веселовский и современность” от И. К. Горски. - 21, 1977, № 3, 173.
Конев, Илия. 1300 Jahre Bulgarien. Studien zum I. Internationalen Bulgaristikkongress. Teil I. - 25, 1981, № 9, 156.
Конев, Илия. Conceptul de istorie litterara in cultura romaneasca. Studiu si antologie de Paul Cornea; Jon Lungu, Scoala ardeleana. Momente si sinteze. - 23, 1979, № 5, 153.
Конев, Илия. Eduard Bayer, Dietmar Endler, „Bulgarische Literatur im Überblink”. - 28, 1984, № 9, 150.
Конев, Илия. Paul Cornea, „Regula jocului”. – 26, 1982, № 6, 198.
Конев, Илия. Виден немски славист и българист (Gerhard Gesemann, „Gesammelte Abhandlungen”. Band 1-2). - 29, 1985, №8, 124.
Конев, Илия. Две значително публикации на Неофит Рилски. - 31, 1987, № 7, 131.
Конев, Илия. „Европейский романтизм”. – 20, 1976, № 5, 156 – 159.
Конев, Илия. Един неразрешен въпрос. Иван Унджиев. Към въпроса за отношенията между Любен Каравеллов и Васил Левски. (Изв. Инст. Ботев – Левски. 1956, № 2, 93 – 108). – 1, 1957, № 6, 116 – 122.
Конев, Илия. Из румънското литературознание днес. - 31, 1987, № 9, 127.
Конев, Илия. Научен труд за романтизма в българската литература. (Кръстьо Генов, „Романтизмът в българската литература”). – 13, 1969, № 5, 100 – 103.
Конев, Илия. Нов труд за живота на Любен Каравелов. (Михаил Димитров, „Любен Каравелов. Биография”). – 4, 1960, № 1, 119 – 133.
Конев, Илия. Новата история на българската възрожденска литература. – 11, 1967, № 4, 145 – 154.
Конев, Илия. Нови българистични изследвания във ФРГ. - 33, 1989, № 5, 139.
Конев, Илия. Оригинален труд за живота и ранното творчество на Петко Славейков. (Соня Баева, „Петко Славейков. Живот и творчество. 1827 – 1870”). – 12, 1968, № 6, 140 – 143.
Конев, Илия. Още веднъж за българо-сръбските литературни взаимоотношения през XIX в. Отговор на рецензия на В. Смоховска-Петрова и Б. Ничев. – 9, 1965, № 3, 151 – 160.
Конев, Илия. Югославски изследвания за българо-сръбските културни и литературни връзки през XIX в. – 1, 1957, № 3, 124 – 128.
Константинов, Венцеслав. „Изкуство и културна конференция” от Атанас Натев. – 19, 1975, № 2, 151 – 154.
Константинов, Георги. Нов труд за руско-българските литературни връзки. (Виталий Злиднев, „Русско-болгарские литературные связи XX века”). – 9, 1965, № 2, 148 – 153.
Константинова, Елка. „Съвременният български роман” от Боян Ничев. - 23, 1979, № 5, 140.
Константинова, Елка. „Страници за прозата” от Иван Цветков. – 19, 1975, № 4, 142 – 145.
Константинова, Елка. Книга за някои български поети. (Ефрем Каранфилов, „Български поети. Литературно-критически статии”). – 10, 1966, № 2, 147 – 149.
Константинова, Елка. Несъстоятелен труд за българската комедия. (Иван Богданов, „Българската комедия. Развой и съвременно състояние”) – 7, 1963, № 1, 137 – 140.
Константинова, Елка. „Детство и детска литература” от Николай Янков. – 16, 1972, № 5, 129 – 131.
Константинова, Елка. „Октомври. Литературен сборник”. – 11, 1967, № 5, 159 – 160.
Константинова, Елка. „Литература и народ” от Петър Пондев. – 9, 1965, № 1, 159 – 165.
Константинова, Елка. Поглед на литературоведа върху литературата на свободата. (Васил Колевски, „Литературата на свободата”). – 14, 1970, № 3, 147 – 150.
Константинова, Елка. „За да останеш...” от Симеон Правчанов.– 15, 1971, № 5, 181 – 183.
Корнилов, П. „Слово о полку Игореве” на български език. – 2, 1958, № 1, 143 – 144.
Костова, Людмила „The Future оf Literary Theory. New Essays Twenty-Five Leading Critics and Theorists”. – 35, 1991, № 2, 215.
Костурков, Йордан. Принос към практиката и теорията на превода, 63, 1, 2020, 123-127.
Коцева, Елена. „Български, сръбски и молдо-влахийски кирилски ръкописи в сбирката на Погодин” от Климентина Иванова. - 27, 1983, № 1, 158.
Кошка, Ян (Братислава). Българската книга в Чехословакия. – 17, 1973, № 5, 164 – 169.
Куев, Кую. Студия за Владислав Граматик. (Георги Данчев, „Владислав Граматик – книжовник и писател”). – 13, 1969, № 5, 98 – 100.
Кузева, Йорданка. „Въпроси на литературната теория” от Иван Попиванов. – 18, 1974, № 6, 132 – 135.
Кузева, Йорданка. „Книга за Дора Габе” от Иван Сарандев.– 19, 1975, № 2, 162 – 164.
Кунчев, Божидар. „Историческият роман в българската литература” от Г. Цанев. - 22, 1978, № 3, 141.
Кунчев, Божидар. „Статии” от Тончо Жечев. - 23, 1979, № 5, 137.
Кунчев, Божидар. „Шарл Бодлер” от Димитър Аврамов. - 29, 1985, № 7, 171.
Кунчев, Влъчко. Нова книга за руско-българските литературни връзки. (Виталий Злиднев, „Извори на дружбата”). – 14, 1970, № 2, 156 – 160.
Кунчева, Рая. Ангел Ангелов Анти/Модерност: образи на екзотичното и на земния рай в Европа през XIX век. - 63, 2020, №2, 122-128, 122-129.
Кунчева, Рая. „Русское стихосложение XIX в. Материалы по метрике и строфике руских поэтов”, сборник. - 25, 1981, № 3, 148.
Куюмджиев, Кръстьо. В началото на века. (Георги Константинов, „Едно необикновено приятелство”). – 13, 1969, № 5, 104 – 108.
Куюмджиев, Кръстьо. „Димитър Димов” от Пантелей Зарев. – 17, 1973, № 1, 136 – 140.
Кърпачева, Радка. „Окървавено навечерие” от Георги Германов. - 21, 1977, № 6, 122.
Кьосев, Александър. Дисциплината на научното въображение („Звук и смисъл, Наблюдения над фоничната организация на художествената проза” от Радосвет Коларов). - 28, 1984, № 1, 173.
Кьосев, Александър. Митът, литературата и литературоведът („Мит и литература” от Богдан Богданов). - 30, 1986, № 2, 170.
Лазарова, Ерика. Културологът Буркхарт („Култура и изкуство на Ренесенса в Италия” от Якоб Буркхарт). - 32, 1988, № 1, 173.
Леков, Дочо. „Българската литературна критика през Възраждането” от Георги Димов. – 10, 1966, № 1, 163 – 167.
Леков, Дочо. Книга за родолюбието на двама български възрожденци. (Никола Табаков, „Братя Миладинови. Биографичен очерк”). – 7, 1963, № 5, 163 – 165.
Леков, Дочо. Любен Каравелов през погледа на един съветски изследовател. (Л. Воробьев, „Любен Каравелов. Мировоззрение и творчество”). – 8, 1964, № 3, 154 – 160.
Леков, Дочо. „Браила и българското културно-национално възраждане” от Николай Жечев. – 15, 1971, № 4, 166 – 168.
Леков, Дочо. Нов труд върху делото на Софроний. (В. Сл. Киселков, „Софроний Врачански. Живот и творчество”). – 7, 1963, № 3, 162 – 166.
Ликова, Розалия. „Душата на художника” от Здравко Чолаков. - 31, 1987, № 7, 127.
Ликова, Розалия. Неспокойната пролет на едно творческо начало. (Първан Стефанов, „Соколови пера”). – 1, 1957, № 3, 119 – 124.
Лилиев, Николай. Впечатления от един конкурс. Конкурсът на български пиеси по случай 100-годишнината на българския театър. – 1, 1957, № 5, 94 – 98.
Макаренко, Евгения. „Димитър Димов. Литературно-критичени нарис” от В. А. Захаржевская. - 23, 1979, № 8, 162.
Макаренко, Евгения. „История русской литературы X – XVII веков”, сборник под редакцията на Д. С. Лихачов. – 24, 1980, № 9, 160.
Манолакев, Христо. Wiener Slawistischer Almanach, Wien, 1989, B. 23. - 35, 1991, № 9, 149.
Марков, Георги М. С поглед към естетическото богатство на литературата. (Пантелей Зарев, „Стил и художественост”). – 4, 1960, № 6, 107 – 125.
Марков, Григор. Книга за кризата в модерния западен роман. (Минко Николов, „Криза в модерния западен роман”). – 6, 1962, № 5, 130 – 136.
Маркова, Ралица. „Българската драматургия 1878 - 1944” от Юлиан Вучков. - 28, 1984, № 8, 150.
Маркова, Ралица. „Диалог с времето” от Севелина Гьорова. - 27, 1983, № 7, 165.
Маркова, Ралица. „Летопис на българската драма” от Ваня Бояджиева. - 25, 1981, № 3, 144.
Маркова, Ралица. „Поемата за Сид” от Тома Ст. Томов. - 25, 1981, № 5, 134.
Маркова, Ралица. „Поетическият театър на Федерико Гарсия Лорка” от Стефан Танев. – 24, 1980, № 10, 148.
Маркова, Ралица. „Стъпала на комедията” от Снежина Панова. - 25, 1981, № 7, 149.
Маркова, Ралица. Митология, религия и култура („Фолклорът в Стария завет” от Джеймс Фрейзър). - 34, 1990, № 8, 138.
Марчевски, Иван. Една книга в защита на руската култура. („Памятники переводной и русской литературы XIV - XV вв.). - 34, 1990, № 5, 175.
Метева, Евдокия. „Лириката на Тютчев” от Милка Бочева. – 26, 1982, № 5, 159.
Мечев, Константин. „Страници от историята на Търновската книжовна школа” от Георги Данчев. - 29, 1985, № 5, 156.
Мечев, Константин. „Похвално слово за Евтимий от Григорий Цамблак” от П. Русев, Ив. Гълъбов, Г. Данчев и А. Давидов. – 16, 1972, № 4, 136 – 139.
Мечев, Константин. Текстология – основа на литературната история. (Дмитрий Сергеевич Лихачов, „Текстология”).– 8, 1964, № 2, 167 – 171.
Милев, Александър. Първият том от „История на българската литература”. – 7, 1963, № 2, 137 – 149.
Милтенова, Анисава, Бойка Мирева-Масимео. „Studia Slavica mediaevalia et huamistica= Riccardo Picchio dicata. T. I. II”. - 33, 1989, № 2, 152.
Милтенова, Анисава. „Поетиката на старобългарската литература” от Красимир Станчев. - 27, 1983, № 2, 158.
Милтенова, Анисава. „Съдбата на старобългарските ръкописи през вековете” от Куйо Куев. – 24, 1980, № 7, 142.
Милтенова, Анисава. „Черноризец Храбър. О писменехь” от Алда Джамбелука-Коссова. - 25, 1981, № 10, 177.
Милтенова, Анисава. „Неофит Бозвели” от Жечо Атанасов. – 20, 1976, № 8, 114 – 116.
Милчаков, Яни. Повторението на опита и сътворението на смисъла. – 54, 2010, № 1, 195.
Минкова, Лиляна. Бележки върху украинското списание „Радяньске литературознанство”. – 6, 1962, № 1, 130 – 136.
Минкова, Лиляна. Нови проучвания за Любен Каравелов. – 7, 1963, № 3, 157 – 162.
Минкова, Лиляна. „Т. Г. Шевченко i болгарскьа лiтература” от Олена Шпильова. – 8, 1964, № 1, 139 – 144.
Мирчев, Богдан. Verteidigung der Menschheit. Berlin, 1975. – 20, 1976, № 7, 140 – 147.
Мирчев, Богдан. Нови изследвания върху българските литературни контакти с немскоезичните страни („Българо - немски литературни и културни взаимоотношения през XVIII и XIX век”, сборник). - 30, 1986, № 10, 170.
Мирчева, Кета. Историята на един балкански град или как се раждат българският и гръцкият национализми. - 64, 2021, № 1, 149-152. 
Митова, Катя. Zofia Mitosek, „Theorie badan literackih”, Stefania Skwarczyska, „Kierunki w badaniach literackih”. - 29, 1985, № 7, 166.
Михайлов, Камен. „Паисий Хилендарски” от Боню Ангелов. - 30, 1986, № 1, 163.
Михайлова, Димитрина. С усет и доказателственост за сложността на явленията („Лермонтов и българската литература” от Мария Гургулова). - 32, 1988, № 7, 132.
Михова, Лидия. Поредицата „Учители-будители”. - 32, 1988, № 3, 164.
Мичев, Георги. „Естетика на модерното изкуство” от Димитър Аврамов. – 15, 1971, № 1, 135 – 136.
Младенов, Иван. Нови перспективи пред изследванията на текста („Исследования по структуре текста”, сборник). - 32, 1988, № 9, 136.
Младенов, Иван. Прозирната неяснота („Анализ на лирическата творба” от Николай Георгиев). - 30, 1986, № 2, 175.
Младенов, Цанко. „Азбучната молитва в славянските литератури” от Куйо Куев. – 19, 1975, № 2, 167 – 171.
Младенов, Цанко. Теоретически проблеми в едно значително наше литературно-историческо изследване. (Искра Панова, „Вазов, Елин Пелин, Йовков – майстори на разказа”). – 12, 1968, № 6, 152 – 159.
Молхов, Яко. „Не мога без вас” от Веселин Андреев. – 19, 1975, № 2, 154 – 157.
Молхов, Яко. По въпросите на съдържанието и формата в изкуството. (В. Ванслов, „Содержание и форма в искусстве”, „Проблема прекрасного”. – 2, 1958, № 1, 135 – 139.
Молхова, Жана. Под маската на научност. (Ch. A. Manning and R. Small-Stovki. History of Modern Bulgarian Literatur, N. Y. Bookman Associates, 1960). – 6, 1962, № 4, 108 – 113.
Мутафов, Енчо. „Френски моралисти” от Исак Паси. - 23, 1979, № 6, 152.
Мутафов, Енчо. „Художественные проблемы италианского Возрождения” от Михаил Алпатов. - 21, 1977, № 10, 123.
Мутафов, Енчо. „Вопросы литературы и эстетики” от М. Бахтин. – 20, 1976, № 5, 150 – 156.
Мутафов, Енчо. „Личната драма” от Чавдар Добрев. – 19, 1975, № 1, 147 – 149.
Найденова, Йонка, Бисерка Рачева. „Разпространение и рецепция. Приноси към духовно-историческите връзки в епохата на Просвещението”, сборник. - 33, 1989, № 10, 141.
Нанков, Никита. Стоян Михайловски от компаративистично гледище („Стоян Михайловски и френската философска мисъл и литература” от Светла Гуляшка-Балканска). - 32, 1988, № 6, 148.
Натев, Атанас. „Вопросы литературы” – едно очаквано списание. – 1, 1957, № 6, 110 – 116.
Натев, Атанас. Възлови проблеми на естетиката. („Проблемы эстетики”). – 3, 1959, № 2, 130 – 132.
Натев, Атанас. „Смешното” от Исак Паси. - 17, 1973, № 4, 140 – 143.
Натев, Атанас. Между спорното и безспорното. (Борис Зихерл, „Уметност и идейност”, Белград, 1957. – 2, 1958, № 1, 139 – 143.
Натев, Атанас. След първия преглед на българската драма. Бележки по някои дискусионни въпроси. – 3, 1959, № 4, 164 – 183.
Наумов, Александър (Краков). „Похвално слово за Евтимий от Григорий Цамблак” от П. Русев, Ив. Гълъбов, Г. Данчев и А. Давидов. – 17, 1973, № 1, 140 – 141.
Недков, Здравко. „Певец на своя живот” от Кръстьо Куюмджиев. – 19, 1975, № 2, 159 – 161.
Недялков, Христо. Новаторски търсения на един наш съвременен белетрист. (Камен Калчев, „Двама в новия град”). – 13, 1969, № 3, 165 – 170.
Никифорова, Люба. Критиката - оцеляване, сбъдване и авторитет („Литература и интерпретация” от Огнян Сапарев). - 33, 1989, № 4, 131.
Никифорова, Люба. Метаморфозата на смъртта в живота и литературата („Заради живота. Как умират героите на българските писатели” от Ефрем Каранфилов). - 31, 1987, № 10, 146.
Николов, Йордан. „В дни на ратни беди. Очерк за времето и за личността на Презвитер Козма” от Константин Мечев. - 29, 1985, № 1, 148.
Николов, Минко. Две нови книги за Брехт. (Б. Райх, „Брехт, очерк творчества”; Herbert Jehring. Bertold Brecht und das Theater). – 6, 1962, № 1, 124 – 130.
Николов, Минко. Един романист в движение. (Камен Калчев, „Двама в новия град”). – 8, 1964, № 6, 141 – 144.
Николов, Минко. Извънлитературни спекулации в спора за Яворов. За статията на Ганка Найденова-Стоилова „В сърцето на народа” (Език и литература, 1962, № 1).– 6, 1962, № 3, 127 – 128.
Николов, Никола Г. „Возникновение русской науки о литературе”. Сборник. – 20, 1976, № 7, 135 – 140.
Николов, Никола Г. „Очерки по истории славянских литературных связей,” сборник. - 23, 1979, № 5, 146.
Николов, Никола Г. „Социалистическая литература и современны литературной процесс” от А. И. Овчаренко. – 19, 1975, № 6, 129 – 134.
Николов, Никола Г. „Иманентизъм или каузалност. Философски и методологически проблеми на съвременния модернизъм и на западното литературознание”. Сборник статии и студии. – 14, 1970, № 1, 131 – 135.
Николов, Никола Г. „В прекрасния свят на поезията” от Младен Исаев. – 17, 1973, № 3, 152 – 153.
Николов, Никола Г. „Возникновение марксистского литературоведения в Россий” от П. А. Николаев. – 15, 1971, № 3, 148 – 152.
Николов, Никола Г. Проблемите на литературната теория в един юбилеен сборник. („Советское литературоведение за пятьдесят лет. Сборник статей под ред. В. И. Кулешова”). – 13, 1969, № 1, 156 – 161.
Николов, Никола. За книгата „Съдържание и форма в изкуството” [от Кръстьо Генов] – 3, 1959, № 6, 126 – 131.
Николова, Светлина. „Српска Александрида” от Радмила Маринковић. – 14, 1970, № 6, 156 – 160.
Николова, Снежина. България в научните интереси на Константин Велики. – 26, 1982, № 9, 144.
Николчина, Миглена. На предната линия на съвременните търсения (Радосвет Коларов. Елин-Пелин, София: Просвета, 2016.) - 59, 2016, № 1, 135-138.
Нинова, Мариана. „Эмиль Золя – литературный критик” от Елисавета Кучборская. – 24, 1980, № 1, 179.
Ничев, Боян. Нашата литература в първия том на „Краткая литератуная энциклонедия”. – 7, 1963, № 2, 149 – 152.
Ничев, Боян. „Догматизъм и правда” от Петър Пондев. – 4, 1958, № 4, 112 – 118.
Ничев, Драган. „Познавах тези хора” от Борис Делчев. – 13, 1969, № 1, 155 – 156.
Ничев, Драган. „Общо и сравнително славянско езикознание” от Емил Георгиев. – 11, 1967, № 6, 127 – 129.
Ничев, Драган. С поглед към съвременността. (Яко Молхов, „Съвременни белетристи”). – 9, 1965, № 3, 149 – 151.
Оскоцки, Валентин. Истинският път към истината („Необходимостта на диалектиката. Към методологията на изучаване интернационалното единство на съветската литература” от Юрий Суровцев). - 28, 1984, № 2, 171.
Оскоцки, Валентин. Ключовеи думи („Современники и предшественики. Литературно-критические очерки” от Виталий Озеров). - 28, 1984, № 9, 147.
Павлов, Иван. „Речник на българските писатели” на чешки език. - 23, 1979, № 7, 147.
Павлов, Иван. Южнославянски литературни сходства („Сходни процеси в литературите на балканските славяни” от Лилия Кирова). - 33, 1989, № 8, 158.
Панов, Александър. „Призори” от Светлозар Игов. - 33, 1989, № 6, 165.
Панов, Александър. Задълбочен принос към новия подстъп за разбиране на поезията на Николай Лилиев („Николай Лилиев” от Стоян Илиев). - 32, 1988, № 9, 135.
Панов, Александър. Значението на изходната позиция („Поет и общество” от Милена Цанева). - 30, 1986, № 10, 166.
Панов, Александър. Към проблемите на литературната история от позициите на теорията („Труды по знаковым системам” 17 и 18. Ученные записки ТГУ, вып. 641 и664). - 29, 1985, № 10, 135.
Панов, Александър. Методологическа дискусия („Граници и възможности на литературознанието”, сборник). - 31, 1987, №5, 173.
Панов, Александър. Началото на едно значително дело („Периодика и литература”. Т .I. (1877-1892). - 30, 1986, № 5, 135.
Панов, Александър. Постиженията и перспективите на една наука („Историческая поэтика. Итоги и преспективы изучения”, сборник). - 31, 1987, № 8, 101.
Панов, Александър. Ретроспекция и основа („Българската литературна критика за Гео Милев”, сборник). - 30, 1986, № 3, 168.
Пантелеева, Нина. „Теоретични проблеми на българската антифашист поезия” от Здравко Чолаков. – 20, 1976, № 5, 148 – 150.
Пантелеева, Нина. Три книги за Емилиян Станев („Забранените плодове на познанието.Емилиян Станев” от Чавдар Добрев; „Неутолимият. Книга за Емилиян Станев” от Стоян Каролев; „По следите на Емилиянстаневите герои” от Христо Медникаров). - 27, 1983, № 7, 160.
Парпулова, Любмира. „Народ и песен” от Тодор Ив. Живков. - 22, 1978, № 7, 152.
Парпулова, Любомира. „Увод в южнославянския реализъм” Боян Ничев. – 16, 1972, № 2, 146 – 149.
Патрашкова, Кристина. „Разкъсани мрежи” от Любомир Тенев. - 29, 1985, № 9, 140.
Пауновски, Иван. „Становление таланта” от Владимир Огнев. – 16, 1972, № 5, 131 – 134.
Пауновски, Иван. Горки не е чужденец. (Иван Цветков, „Максим Горки и българската литература”). – 10, 1966, № 1, 172 – 176.
Пачев, Илия. „Bulgarische marxistische Literaturteorie und Literaturkritik 1891-1941”. - 23, 1979, № 9, 151.
Пачев, Илия. „Жанр и жанрова специфика (Литературна морфология)” от Иван Попиванов. - 29, 1985, № 6, 158.
Пачев, Илия. „Поетиката на Багряна” от Дора Колева. - 30, 1986, № 1, 160.
Пачев, Илия. „Социалистический реализм в теоретическом освещении” от А. Н. Иезуитов. - 22, 1978, № 3, 146.
Пенкова, Пиринка. Gunnar Sven. Konstantinos (Kyrillos) og Methodios, Slaverne Apostle Kopenhagen, Mungard, 1969. – 14, 1970, № 6, 161 – 162.
Пенкова, Пиринка. Гоголевото влияние върху Каравелов, Вазов и Сремац. – 18, 1974, № 1, 152 – 154.
Пенкова, Пиринка. Старобългарският класик Козма Презвитер на датски. – 18, 1974, № 2, 174 – 175.
Пенчев, Бойко. Скандалният медиатор. – 53, 2009, № 1, 200.
Пернишки, Васил. „Иван Вазов и българската литературна критика” от Георги Димов. – 19, 1975, № 2, 157 – 159.
Пернишки, Васил. „Книга за Георги Караславов” от Георги Константинов и Елка Константинова. 1971. – 16, 1972, № 2, 139 – 141.
Пернишки, Васил. „Поезия, проза, критика” от Симеон Хаджикосев. – 15, 1971, № 6, 146 – 148.
Петев, Николай. „Погледи към съвременната проза и поезия” от Христо Стефанов. - 25, 1981, № 4, 151.
Петканова-Тотева, Донка. Един труд върху старобългарската литература. (В. Сл. Киселков, „Проуки и очерти по старобългарска литература”). – 2, 1958, № 5, 121 – 126.
Петров, Здравко. Изкуството на критика. (Ефрем Каранфилов, „Поезия в прозата – критически очерци”). – 2, 1958, № 2, 114 – 121.
Петров, Здравко. Поети от едно поколение. [Л. Левчев и Вл. Башев] – 5, 1961, № 1, 91 – 100.
Петров, Ивайло. За естетическата същност на социалистическия реализъм („Социалистический реализм. Теория и творчество” от Васил Колевски). - 31, 1987, № 1, 187.
Попиванов, Димитър. Любовта и омразата на критика. [За Веселин Йосифов]. – 5, 1961, № 2, 100 – 103.
Попиванов, Иван. „Литературни и мемоарни етюди” от Николай Дончев. - 23, 1979, № 4, 142.
Попиванов, Иван. „Спомени за творци на словото” от Стефан Попвасилев. - 27, 1983, № 1, 161.
Попиванов, Иван. Към задълбочен изследователски подход. (Георги Марков, „Жизнена правда и художествена правда”. – 12, 1968, № 3, 139 – 142.
Попиванов, Иван. Последната книга на Николай Дончев („Литературно-критически страници” от Николай Дончев). - 32, 1988, № 10, 147.
Попиванов, Иван. Пример за творческа позиция („Върхове на руската класическа литература” от Георги Германов). - 28, 1984, № 2, 170.
Попов, Васил. Мисли по повод на един роман. [За „Самостоятелни хора” на Халдор Лакснес]. – 4, 1960, № 5, 122 – 127.
Попов, Страхил. „Българската марксическа критика и развитието на националната ни литература” от Георги Димов. - 25, 1981, № 3, 139.
Попов, Страхил. „История всемирной литературы. Проблемы системного и сравнительного анализа” от И. Г. Неупокоева. - 21, 1977, № 8, 131.
Попов, Страхил. „Критици от миналото” от Славчо Иванов. - 32, 1988, № 3, 170.
Попов, Страхил. „Най-българското време. Книга за „Записките” на Захари Стоянов” от Ефрем Каранфилов. – 20, 1976, № 6, 157 – 162.
Попова, Красимира. „Изкуство и отчуждение” от Атанас Стойков. – 15, 1971, № 2, 152 – 154.
Попова, Красимира. „Народопсихология и литература” от Пантелей Зарев. – 15, 1971, № 3, 141 – 143.
Протохристова, Клео. „Проза и време” от Симеон Хаджикосев. – 17, 1973, № 3, 168 – 172.
Радев, Иван. „Съвременност и наследство” от Пантелей Зарев. - 22, 1978, № 9, 150.
Радев, Радослав. „Нешо Бончев” от Иван Сестримски. - 27, 1983, № 3, 162.
Райков, Божидар. „Паисий Хилендарски. Неговото време, жизнен път и дело” от Христо Христов. – 17, 1973, № 4, 146 – 149.
Райков, Сергей. „Българският роман след Девети септември” от Тончо Жечев. – 26, 1982, № 9, 135.
Райков, Сергей. „Проблеми и профили” на Боян Ничев. - 27, 1983, № 2, 151.
Райков, Сергей. „Хуманизъм и творчество” от Светлозар Игов. – 24, 1980, № 5, 153.
Райчинов, Сергей. „Из историята на руско-българските литературни връзки” от Боню Ангелов. – 24, 1980, № 8, 166.
Ракова, Снежанка, Литературни и исторически документи в монографията на Елeна Азманова-Рударска „Иван Грозев в българската литература“, № 2, 2019, 125-131.
Рачева, Бисерка. „Literarische Widerspiegelung. Geschichte und theoretische Dimensionen eines Problems”, сборник. - 27, 1983, № 4, 178.
Рачева, Бисерка. „Literatur im Wandel. Entwicklungen in europӓischen socialistischen Lӓndern 1944/45-1980”. - 32, 1988, № 3, 150.
Романска, Цветана. Нов труд върху българския фолклор. (Петър Динеков, „Български фолклор”, Ч. I.). – 4, 1960, № 2, 132 – 140.
Роуланд, Яна. Американска литературна теория и критика. Съставителство, превод и предговор Албена Бакрачева. София: НБУ, 2020. - 64, 2021, № 3, 89-104.
Руж, Иван. „Христо Смирненски в нашата критика” от Васил Колевски. - 23, 1979, № 4, 140.
Русев, Любен. „Психология на литературното творчество” от Михаил Арнаудов. – 10, 1966, № 3, 120 – 127.
Русев, Пеньо. „Талант писателя и процесы творчества” от Б. Мейлах. – 15, 1971, № 5, 178 – 181.
Русев, Пеньо. Изследвания по история на българската литературна теория и критика. (Георги Димов, „Българската литературна критика през Възраждането” и „Из историята на българската литературна критика”). – 13, 1969, № 3, 158 – 163.
Савов, Ганчо. Нушич и нашето време. – 6, 1962, № 6, 120-123.
Савов, Ганчо. Около проблемите на един литературно-исторически труд. - 8, 1964, № 4, 163-166.
Савова, Марта. „Theories du symbole” и „Symbolisme et interpretation” от Цветан Тодоров. – 24, 1980, № 5, 159.
Савова, Марта. Gerard Genette, „Introduction a l’architexte”. – 26, 1982, № 3, 150.
Сапарев, Огнян. „Подстъпи към теория на драмата” от Атанас Натев. – 18, 1974, № 1, 133 – 137.
Сарандев, Иван. „Майка Парашкева” от Дора Габе. – 16, 1972, № 3, 186 – 187.
Сарандев, Иван. „Образът на комуниста в съвременната българска литература”. Сборник. 1972. – 17, 1973, № 2, 151 – 152.
Сарандев, Иван. „Живи като живите” от Христо Радевски. – 14, 1970, № 5, 150 – 151.
Сарандев, Иван. Ценен труд по теория на стиха. (Л. И. Тимофеев, „Очерки и история русского стиха”). – 2, 1958, № 5, 126 – 128.
Свиленов, Атанас. Надежди в първата книга на критика. (Николай Янков, „Книги, автори и време”). – 6, 1962, № 3, 121 – 126.
Свиленов, Атанас. Портретите на един критик. [Симеон Султанов]. – 9, 1965, № 5, 147 – 151.
Свиленов, Атанас. Рецензия с дълъг увод и отклонения. (Петър Динеков, „Между свои и чужди”). – 14, 1970, № 2, 143 – 147.
Свиленов, Атанас. „Живот с книги. 1942 – 1972” от Тодор Боров. – 18, 1974, № 6, 130 – 132.
Свинтила, Владимир. Актуалният Хегел. [По повод излизането на Т. I от „Лекции по естетика” на Хегел на български език]. – 11, 1967, № 3, 152 – 158.
Свинтила, Владимир. Бележки по един сборник. Из историята на световната литература. Сборник под ред. на Емил Георгиев и Георги Димов. – 7, 1963, № 4, 160 – 164.
Сестримски, Иван. „Българска възрожденска литература. Проблеми, жанрове, творци” от Дочо Леков. - 33, 1989, № 1, 118.
Сестримски, Иван. Отново за Йордан Йовков („Йордан Йовков” от Иван Сарандев). - 31, 1987, № 5, 170.
Славов, Атанас. Още за ритмичната структура на българския стих – 5, 1961, № 2.
Славов, Иван. Теоретическо обобщение на марксическото естетическо наследство. (Г. М. Фридлендер, „Карл Маркс и Фридрих Энгельс и вопросы литературы”). – 7, 1963, № 4, 172 – 175.
Славова, Мая. „Съкровено, извоювано. Из историята на съветската литература” от Алексей Метченко. – 20, 1976, № 6, 167 – 169.
Славова, Мая. „Българи. Кн. III” от Ефрем Каранфилов. – 20, 1976, № 1, 162 – 164.
Смоховска-Петрова, Ванда, Боян Ничев. За българо-сръбските литературни отношения през XIX в. и по някои въпроси на сравнителното литературознание. (Илия Конев, „Българо-сръбски литературни взаимоотношения през XIX в.”). 1964. – 9, 1965, № 2, 154 – 160.
Смоховска-Петрова, Ванда. „Penczo Slawejkow. Tradycyonalizm i nowatorstwo” от Тереса Домбек-Виргова. - 25, 1981, № 1, 195.
Смоховска-Петрова, Ванда. Bazyli Biolokozowicz, Z dziejow wzajemnych polskorosyskich zwiazkow literackich w 19 wieku. Waszawa, 1971. – 16, 1972, № 5, 134 – 138.
Смоховска-Петрова, Ванда. Literatury slowianskie o drugiej wojnie swiatowej. Т. 2. Warszawa, 1973. – 18, 1974, № 5, 128 – 130.
Смоховска-Петрова, Ванда. Бележки върху книгата на Г. Д. Гачев „Ускоренное развитие литературы”. – 9, 1965, № 4, 151 – 160.
Смоховска-Петрова, Ванда. Логиката срещу лириката. Arthur Sandauer. Liryka i logika. Warszawa, 1969 .– 14, 1970, № 3, 155 – 159.
Спасов, Иван. Проблемно изследване на съвременната поезия. („За съвременната българска поезия” от Константин Еленков). - 32, 1988, № 6, 146.
Спиридонов, Александър. „Незавършени разговори” от Симеон Султанов. - 21, 1977, № 7, 151.
Списаревска, Йоанна. „Relazioni storiche e culturali fra l’Itlia e la Bulgaria”, Napoli, 1982. - 27, 1983, № 10, 161.
Стаматов, Любомир. „Димитър Талев” от Александър Спиридонов. – 26, 1982, № 9, 141.
Стаматов, Любомир. „Никола Вапцаров. Нови изследвания и материали”, сборник. – 26, 1982, № 3, 144.
Стаматов, Любомир. „Човекът в словото” от Панко Анчев. - 31, 1987, № 6, 116.
Стаматов, Любомир. Време за литературни истории (За т. IV от История на българската литература). - 21, 1977, № 4, 113.
Стаматов, Любомир. Желю Авджиев. Септемврийска литература. 1923-1927. Борба за нов свят и нова литература. 1973. – 18, 1974, № 2, 161 – 164.
Стаматов, Любомир. „Панорама на българската литература” (Т. IV) от Пантелей Зарев 1973. – 18, 1974, № 4, 152 – 158.
Стаматова, Емилия. Dejini literarnej komparatistiky socialistickych krajin”, veda. - 31, 1987, № 8, 105.
Стаматова, Емилия. Някои моменти от историята на словашката текстология („Text a textologia”. Veda). - 34, 1990, № 9, 144.
Стаматова, Емилия. Панорама на чешката литература („История на чешката литература”. Част I, от Иван Павлов и Величко Тодоров). - 30, 1986, № 7, 131.
Стаматова, Емилия. Панорама на чешката литература („История на чешката литература” Ч. 2. от Христиина Балабанова, Иван Павлов и Величко Тодоров ). - 33, 1989, № 10, 140.
Стамболиев, Огнян. „Dictonarul Literaturu romane de la origini pina la 1900”. - 33, 1989, № 8, 145.
Стамболиев, Огнян. Две нови изследвания за генезиса на румънския роман (Teodor Virgolici - „Aspecte ale romanolui romanesc din secolul al XIX-lea; Anton Cosma. „Geneza romanolul romanesc”). - 34, 1990, № 3, 167.
Стамболиев, Огнян. Две румънски книги за Достоевски (Аlbert Kovacs, „Poetica lui Dostoievski” Valeriu Cristea, Dictionarul personajelor lui Dostoievski). - 33, 1989, № 1, 127.
Станева, Катя. Художествените идеи на Българското възраждане („Творчество Васила Друмева и становление болгарской национальной литературы”от Марина Чемоданова). - 33, 1989, № 2, 147.
Станчев, Красимир. „Константин-Кирил Философ”, сборник. - 25, 1981, № 9, 153.
Станчев, Красимир. „Литературата на втората българска държава” от Емил Георгиев. - 21, 1977, № 10, 120.
Станчев, Красимир. „Страници из историята на старобългарската литература” от Боньо Ст. Ангелов. – 19, 1975, № 3, 142 – 145.
Станчев, Красимир. „Древнерусская литература и фольклор” от В. П. Адрианова-Перетц. – 19, 1975, № 5, 159 – 161.
Станчев, Красимир. „Хилядолетна литература” от Донка Петканова-Тотева. 1974. – 19, 1975, № 4, 156 – 159.
Станчев, Стефан. Revolution und Literatur. Zum Verhaltnis von Erbe, Revolution und Literatur. Liepzig, Philipp Reclam Jun., 1971. – 16, 1972, № 4, 139 – 146.
Стефанов, Васил. „Драматично и драматургично” от Атанас Натев. – 13, 1969, № 4, 174, - 176.
Стефанов, Павел. Нов опис на древните ръкописи в ЦГАДА - Москва. - 34, 1990, № 4, 154.
Стефанов, Христо. „Поети отблизо” от Божидар Божилов. - 21, 1977, № 1, 161.
Стефанов, Христо. „В търсене на героя” от Милена Цанева. – 24, 1980, № 9, 154.
Стефанов, Христо. „Планета на свободата” от Чавдар Добрев. – 24, 1980, № 1, 173.
Стефанов, Христо. „Преди и след разстрела” от Пенчо Данчев. – 24, 1980, № 4, 121.
Стефанов, Христо. „С Асен Разцветников в живота и поезията” от Камен Зидаров. - 21, 1977, № 9, 127.
Стефанов, Христо. „Съблазните на пътуването” от Яко Молхов. - 21, 1977, № 6, 126.
Стефанов, Христо. „Съдбата на България през погледа на учения” от Вера Стефанова. - 25, 1981, № 6, 156.
Стефанов, Христо. „Масовата култура” от Богомил Райнов. – 20, 1976, № 1, 165 – 168.
Стефанов, Христо. „Силуети” от Кръстьо Куюмджиев. – 20, 1976, № 6, 162 – 164.
Стефанов, Христо. Началото на една поредица (литературни анкети: „Емилиян Станев” от Иван Сарандев и „Ламар” от Михаил Тошков). - 22, 1978, № 6, 145.
Стефанов, Христо. „Корени” от Симеон Янев. – 20, 1976, № 8, 113 – 114.
Стоев, Стефан. Критик с позиция („Поезия и позиция” от Николай Петев). - 30, 1986, № 6, 138.
Стоичкова, Ноеми. „Прогресисти и консерватори“: литературноисторическа оптика. - 66, 2023, № 3, 134-146.
Стойкова, Ана. Leksykon tradycji bulgarskiej. – 56, 2012, № 1-2, 97.
Стойчева, Светлана. Палимпсест на българския модернизъм. – 54, 2010, № 1, 199.
Страшимирова, Светла. Новата книга на Румяна Дамянова - значения за българската хуманитаристика. – 53, 2009, № 1, 195.
Сугарев, Едвин, Натрупването на паметта и изграждането на канона в литературата („Памет, юбилей, канон. Увод в социологията на литературата” от Емил Димитров). - 57, 2013, № 1-2, 144.
Сугарев, Едвин. „Поезията на немския експресионизъм” от Надежда Попова-Андреева. - 28, 1984, №6, 153.
Сугарев, Едвин. Многоизменният свят на съвременната проза („Съвременната българска проза и европейските социалистически литератури”, сборник). - 31, 1987, № 4, 170.
Сюпюр, Елена. „Literatura comparatâ si istoria mentalitâtilor”, Alexandru Dutu. - 28, 1984, № 3, 184.
Табаков, Никола. Писмата на Братя Миладинови. – 9, 1965, № 5, 151 – 154.
Танев, Валентин. „Поэтика Чехова” от Александр Чудаков. – 16, 1972, № 3, 195 – 198.
Танева, Антоанета. Alexandru Melian, „Eminescuunivers. Deschis”. - 34, 1990, № 2, 130.
Тасев, Златко. В талвега на литературното развитие („Съвременна чувствителност” от Пантелей Зарев). - 31, 1987, № 9, 123.
Тахов, Георги. „Законно и незаконнородени умове” от Здравко Петров. - 21, 1977, № 5, 184.
Тахов, Георги. „Иван Мирчев” от Петър Тонков. - 22, 1978, № 1, 147.
Тахов, Георги. „Тодор Икономов” от Тончо Жечев. - 21, 1977, № 1, 159.
Тенев, Красен. С патоса на критическата преоценка („Г. П. Стаматов. За някои страни от поетиката на разказа” от Румяна Йовева). - 30, 1986, № 6, 137.
Теодоров, Евгений К. „Българската литература и народното творчество”, сборник. – 24, 1980, № 1, 175.
Тодоров, Ангел. Книга за нашата литературна дружба. (Христо Дудевски, „Българо-съветски литературни връзки”). – 7, 1963, № 6, 123 – 125.
Тодоров, Величко. „Dějini bulgaristiky na univerzitě Karlove v Praze. Prace z dějin slavistiky VIII”. – 26, 1982, № 4, 161.
Тодоров, Величко. „Karel Čapek”, František Burianek. - 25, 1981, № 7, 151.
Тодоров, Величко. „Съвременният български и чешки роман” от Иван Павлов. - 30, 1986, № 4, 157.
Тодоров, Величко. Чешки увод в тоталитаризма. – 35, 1991, № 2, 213.
Тодоров, Илия. „Bibliografia relatilor romane cu literaturile strane in periodice (1859-1918)”. Vol. II. - 30, 1986, № 5, 141
Тодоров, Илия. „Paisi von Chilandar, „Slawobulgarische Geschichte”. - 29, 1985, № 5, 157.
Тодоров, Илия. „Литература, общество, култура. Литературно - исторически проблеми на Българското възраждане” от Дочо Леков. - 28, 1984, № 10, 113.
Тодоров, Илия. Био-библиографски указател за Софроний Врачански. - 34, 1990, № 9, 142.
Тодоров, Илия. Една дългоочаквана библиография („Иван Вазов. 1850-1921. Т. I.”). - 33, 1989, № 7, 167.
Тодоров, Христо. Georges Poulet, La conscience critique. – 17, 1973, № 5, 169 – 175.
Тодорова, Мариана. „Априлската песен на Георги Джагаров” от Венко Христов. - 31, 1987, № 1, 198.
Тодорова, Мариана. „Българският разказ между двете световни войни” от Михаил Василев. - 22, 1978, № 1, 146.
Тодорова, Мариана. „Критика и литературен живот” от Кръстьо Куюмджиев. - 22, 1978, № 8, 149.
Тодорова, Мариана. „Общуване с поезията” от Минко Бенчев. - 21, 1977, № 4, 120.
Тодорова, Мариана. „Отвъд илюзията” от Красимира Близнакова и „Разговор с времето” от Катя Янева. - 31, 1987, № 8, 107.
Тодорова, Мариана. „Творци от няколко поколения” от Здравко Петров. - 30, 1986, № 4, 152.
Тодорова, Марина. „Аз не си спомням, аз живея...” [Веселин Андреев] от Наташа Манолова.
Томова, Елена. „При изворите на българската култура” от Петър Динеков. - 23, 1979, № 1, 171.
Томова, Елена. „Славянские рукописи XV - XVI веков в научной библиотеке Московского университета (Поступления 1964 - 1978 годов). Опис”. – 26, 1982, № 10, 125.
Тонков, Петър. „Жить страстями и идеями времени”. – 16, 1972, № 1, 146 – 150.
Тонков, Петър. „Изкуството като процес” от Кръстьо Горанов. – 17, 1973, № 6, 119 – 123.
Тонов, Ангел. Teressa Dambek-Wirgova, „Historia literatury bulgarskiej”. - 27, 1983, № 9, 125.
Тонов, Ангел. Modernizm w literaturach slovianskich. – 19, 1975, № 1, 154 – 156.
Топалов, Кирил. „Българска възрожденска критика” от Георги Марков. - 27, 1983, № 8, 156.
Топалов, Кирил. „Български автори в руския периодичен печат” от Цвета Унджиева. - 28, 1984, № 1, 169.
Топалов, Кирил. „Съчинения” от Тодор Пеев. - 21, 1977, № 5, 186.
Топалов, Кирил. „Христо Ботев. Живот и дело” от Иван Унджиев и Цвета Унджиева. – 17, 1973, № 3, 149 – 152.
Топалов, Кирил. Проблеми на възрожденската белетристика. (Дочо Леков, Проблеми на българската белетристика през Възраждането”). – 14, 1970, № 4, 141 – 145.
Тороманов, Владимир. „The Illustrated History of Science Fiction” by Dieter Wuckel and Bruce Cassiday. - 34, 1990, № 6, 150.
Тороманов, Владимир. „Имената на времето” от Валери Стефанов. - 33, 1989, № 8.
Тороманов, Владимир. „Пристрастия” от Христо Стефанов. - 31, 1987, № 4, 173.
Трайкова, Елка. Литературната критика като изповед („Мнения” от Йордан Василев). - 34, 1990, № 10, 159.
Трендафилов, Христо. „Естетически прелом в поезията на двадесетте години” от Розалия Ликова. – 24, 1980, № 6, 159.
Тъпкова-Заимова, Василка. „La cultura bulgara nel medioevo balcanico-tra Oriente e Occidente Europeo”. Atti dell’8’Songresso internazionale di studi sull’alto medioevo. - 30, 1986, № 9, 137.
Унджиева, Цвета, Надежда Измирлиева. За изданието на сборника „Червен смях”. – 1, 1957, № 5, 107 – 111.
Унджиева, Цвета. Нова книга за Христо Ботев. (Стефана Таринска, „Прозата на Христо Ботев”). – 10, 1966, № 6, 165 – 168.
Унджиева, Цвета. Нови изследвания и документи за живота и делото на Христо Ботев. – 13, 1969, № 2, 189 – 191.
Фабер, Вера. Украински поетически авангард. Антология. – 62, 2020, № 3, 127-135.
Филипов, Владимир. „Things supernatural and causeless. Shakespearian Romance” от Марко Минков. - 32, 1988, № 5, 140.
Филипов, Владимир. „Шекспир. Първи стъпки.” От Марко Минков (на англ.). - 22, 1978, № 8, 147.
Филипов, Владимир. A History of English literature. – 16, 1972, № 1, 137 – 141.
Филипова, Божана. Еднорози на метаморфозата: Софийският литературоведски семинар чете Кафка. - 60, 2017, № 1, 139.
Филчев, Петър. „Смях и присъда” от Снежина Панова. - 22, 1978, № 7, 159.
Фратев, Димитър. Необходима историческа справка. (Илия Бояджиев и Цочо Делев, „Из живота и творчеството на Иван Вазов”). – 13, 1969, № 6, 134 – 137.
Х. Й. [Йорданов, Христо]. Благородното слово на Бешков. („Словото на Бешков”). – 10, 1966, № 5, 181 – 188.
Хайрабедян, Гаро. Съветско монографично изследване върху арменския романтизъм. (С. С. Саринян, „Арменският романтизъм” [на арм. ез.]). – 11, 1967, № 5, 166 – 170.
Хенцелман, Мартин. За немското научно издание „Bulgarica“. - 64, 2021, № 3, 105-111.
Холевич, Йорданка. „Васил Друмев - живот и дело” от Дочо Леков. - 22, 1978, № 9, 154.
Холевич, Йорданка. „Въпроси на българското народно творчество” от Цветана Романска. - 21, 1977, № 5, 183.
Цанев, Светозар. Природа, поезия и индивидуалност („Природа и поезия” от Михаил Василев). - 28, 1984, № 4, 160.
Цанева, Даниела. „Славянские литературы в процессе становления и равития (От древности до середины XIX века”, сборник). - 32, 1988, № 5, 173.
Цанева, Даниела. Пътят на едно възраждане („Самобитност и европейски традиции в поезията на Полския ренесанс” от Боян Биолчев). - 32, 1988, № 1, 171.
Цанева, Калина. „Pokolenia literackie” от Казимеж Вика. - 22, 1978, № 10, 154.
Цанева, Милена. „Жрецът воин” от Стоян Каролев. - 21, 1977, № 3, 169.
Цанева, Милена. Многогодишни ценни изследвания. - 57, 2013, № 1-2, 158.
Цанков, Георги. „Анализи” от Димитър Кирков. – 26, 1982, № 3, 142.
Цанков, Георги. „Българската драматургия 1944 - 1979” от Юлиан Вучков. - 25, 1981, № 8, 152.
Цанков, Георги. „Време, литература, човек. Наблюдения върху съвременната българска проза” от Сабина Беляева. - 31, 1987, № 10, 149.
Цанков, Георги. „Елегия за мъртвите дни”, „Този странен занаят”, „Третият път” от Богомил Райнов. - 21, 1977, № 2, 136.
Цанков, Георги. „Житейската драма на Яворов” от Никола Гайдаров. - 25, 1981, № 1, 192.
Цанков, Георги. „Историята като жива памет” от Кръстю Куюмджиев. – 24, 1980, № 3, 128.
Цанков, Георги. „Наблюдения над литературното развитие” от Елка Константинова. - 22, 1978, № 6, 148.
Цанков, Георги. „Никола Вапцаров. Летопис за живота и творчеството му” от Бойка Вапцарова. - 23, 1979, № 8, 157.
Цанков, Георги. „Подвижният човек” и „Време и художествено единство” от Енчо Мутафов. - 23, 1979, № 10, 163.
Цанков, Георги. „Пътищата на българските символисти” от Стоян Илиев. – 26, 1982, № 7, 144.
Цанков, Георги. „Творецът и неговият двойник” от Людмила Григорова. - 28, 1984, № 3, 180.
Цанков, Георги. „Телескоп, път и две сиамски котки” от Вера Ганчева. - 29, 1985, № 3, 159.
Цанков, Георги. „Увлечения. Етюди и портрети” от Минко Бенчев. - 29, 1985, № 7, 174.
Цанков, Георги. „Юноши” от Ефрем Каранфилов. - 21, 1977, № 7, 147.
Цанков, Георги. „Личность Достоевского” от Борис Бурсов. – 20, 1976, № 3, 177 – 179.
Цанков, Георги. В търсене на светия Граал („Поетика на прозата” от Цветан Тодоров). - 30, 1986, № 8, 139.
Цанков, Георги. „Научните публикации на „Под игото” от Милена Цанева. – 20, 1976, № 6, 155 – 157.
Цанков, Георги. Първият обемен справочник за единадесетвековното развитие на българската литература („Речник на българската литература”, т. I и II) – 1978, № 8, 141.
Цветанова, Елена. Научните публикации на сътрудниците на Института за литература (1948 - 1964). – 8, 1964, № 4, 184 – 192.
Цветков, Иван. Еволюцията на критика. (Стоян Каролев, „Въпроси на художественото майсторство”). – 8, 1964, № 6, 144 – 150.
Цветков, Иван. Изследване за драматургията на Лермонтов. (Георги Германов, „Драматургията на Лермонтов”. – Год. СУ, Фил. Фак., 1964, т. L VIII).– 8, 1964, № 5, 151 – 154.
Цветков, Иван. Литературна наука и съвременност. (Я. Эльсберг, „О бесспорном и спорном”). – 5, 1961, № 2, 103 – 112.
Цветков, Иван. Наука или наукоподобие? (Велчо Велчев, „Тургенев в Болгарии (вторая половина XIX в.) – Год. СУ, Фил. фак., 1959/60, т. LIV, кн. 3).– 6, 1962, № 5, 124 – 130.
Цветков, Лазар. Възвръщане към Валтер Скот. – 10, 1966, № 3, 136-139.
Цветков, Лазар. Любовта у Лермонтов. -13, 1969, № 3,
Цветков, Лазар. При изворите на наследството. – 12, 1968, № 4, 175- 181.
Цонев, Светозар. „С патоса на възторга и изобличението” и „На прелома между две столетия” от Георги Цанев. – 17, 1973, № 2, 147 – 150.
Цонев, Светозар. „Герои и характери” от Ефрем Каранфилов. – 11, 1967, № 4, 154 – 157.
Цонев, Светозар. „Българи” от Ефрем Каранфилов.– 16, 1972, № 4, 131 – 134.
Цонев, Светозар. Йовков – неповторимият. (Симеон Султанов, „Йовков и неговият свят”). – 12, 1968, № 6, 143 – 147.
Цонев, Светозар. Критика и критическо мислене. (Стоян Илиев, „Спор за поезията и критиката”). – 14, 1970, № 4, 135 – 139.
Цонев, Светозар. Образът на поета. (Георги Марков, „Поезията на Димчо Дебелянов”). – 8, 1964, № 1, 134 – 139.
Цонев, Светозар. Творчески образ и поетическа личност. (Ганка Найденова-Стоилова, „Романтическият образ на творческата личност”). – 14, 1970, № 2, 152 – 156.
Чавдарова, Дечка. Концептуализацията на богомилството в българската култура през погледа на полска българистка. – 54, 2010, № 2, 218.
Чавдарова, Дечка. Препрочитането на Достоевски като съкровен диалог с писателя от позицията на вярата. – 53, 2009, № 1, 186.
Чакълова, Жоржета. „Prace z dejin slavistiky”. IX. Usporodal Jan Petr. - 28, 1984, № 7, 166.
Червенков, Тодор. „Речник по стихознание” от София Филипова. - 57, 2013, № 1-2, 149.
Чернокожиев, Вихрен. „Асен Разцветников” от Любомир Стаматов. - 25, 1981, № 10, 175.
Чирпанлиев, Стефан. „Живот се дава за живот” от Иван Сарандев. - 22, 1978, № 2, 165.
Шват-Гълъбова, Гражина. Евелина Джевиецка, Юбилейно и модерно. Кирило-Mетодиевският разказ през социализма в България (Кирило-Методиевски студии, кн. 29, 2020). - 64, 2021, № 1, 144-148.
Шишкова, Магдалена. В света на прозата – с проницателност и естетически усет. (Стоян Каролев, „В света на прозата”). – 13, 1969, № 2, 178 – 186.
Шишкова, Магдалена. В тревожния свят на съвременния човек. (Богомил Райнов, „Пътища за никъде”). – 11, 1967, № 2, 136 – 140.
Шишкова, Магдалена. „Профили и етюди” от Милена Цанева. – 14, 1970, № 2, 147 – 152.
Шишкова, Магдалена. „Разум и революция” от Чавдар Добрев.– 17, 1973, № 1, 147 – 152.
Янева, Катя. „Октомври и българската литература. – 11, 1967, № 5, 161 – 162.
Янева, Катя. „Критически записки” от Наташа Манолова. – 19, 1975, № 3, 149 – 152.
Янева, Катя. „Никола Вапцаров. Нови изследвания”. – 15, 1971, № 4, 164 – 166.
Янева, Катя. „Неуморният обвинител” от Симеон Правчанов. – 19, 1975, № 6, 123 – 125.
Янкова, Венета. Човекът и историята („Одиссей. Человек в истории. Исследования по социальной истории и истории культуры”, сборник). – 35, 1991, № 3, 217.
Янчев, Тодор. „Героите на Георги Караславов” от Александър Спиридонов. - 23, 1979, № 3, 138.

Христо