Архив
* * * Три писма до Ивайло Петров. - 58, 2014, № 1, 69.
Петров, Ивайло. Баронови (Из неиздадената втора част на романа). - 58, 2014, № 1, 71.
Бележки за ІІІ конгрес на Съюза на съветските писатели
Цветков, Иван. Литературата и строителството на комунизма. – 3, 1959, № 4, 140 – 154.
Българската литература в чужбина
Дончев, Николай. Българската литература в западните страни. – 8, 1964, № 4, 174 – 184.
Кошка, Ян. Българската литература в Словакия през следвоенното двадесетилетие (1945 - 1965). – 10, 1966, № 6, 131 – 143.
Попов, Михаил. Българската белетристика в някои социалистически страни. – 8, 1964, № 4, 170 – 174.
Савов, Ганчо. Интересът на словенците към българите. – 9, 1965, № 5, 126 – 135.
Трайков, Веселин. Българската литература в Съветски съюз за 20 години. – 8, 1964, № 4, 163 – 170.
Хронкова, Дана (Прага). Българската литература в Чехия през последните 20 години (1944- 1964). – 9, 1965, № 3, 105 – 117.
Българо-скандинавски литературни взаимоотношения
Димов, Георги. Иван Шишманов за Георг Брандес и Хенрих Ибсен. - 30, 1986, № 2, 106.
Ликова, Розалия. Ибсен и българският символизъм. - 30, 1986, № 2, 118.
Попиванов, Иван. Кнут Хамсун и българската литература. - 30, 1986, № 2, 113.
Хаджикосев, Симеон. Дебелянов и Якобсен. - 30, 1986, № 2, 127.
Въпроси на обучението по литература
Георгиев, Любомир. За литературния анализ в училище. – 6, 1962, № 2, 126 – 135.
За пълнокръвна съвременна литература
Гуляшки, Андрей. За съвременната тема. – 3, 1959, № 2, 7 – 9.
Исаев, Младен. Социалистическият хуманизъм – наше вдъхновение. – 3, 1959, № 2, 5 – 7.
Каралийчев, Ангел. По-близо до народа. – 3, 1959, № 2, 3 – 5.
Из литературния живот в чужбина
* * * Джон Стайнбек – Лауреат на Нобеловата награда за 1962 г. – 7, 1963, № 1, 90 – 92.
Александров, Драгомир. Книга за Хемингуей от неговия брат. – 7, 1963, № 1, 92 – 96.
Аргирова, Мария. За декадентския и за истинския авангардизъм. [По страниците на сп. „Меркур”]. – 7, 1963, № 2, 104 – 111.
Аргирова, Мария. Тенденции в младата литература на ГДР. – 7, 1963, № 4, 138 –147.
Битев, Жак. Поезията на Раул Гонзалес Туньон. – 8, 1964, № 6, 127 – 132.
Борев, Юрий. Критика на екзистенциалистката концепция за личността. - 7, 1963, № 5, 127-130.
Георгиев, Никола. „Разностилие” в една научна конференция за стила. – 7, 1963, № 2, 111 – 115.
Димов, Георги. Международен форум по проблемите на сравнителното литературознание. – 12, 1968, № 3, 131 – 137.
Дончев, Николай. За положението на критиката. – 8, 1964, № 3, 111 – 118.
Дончев, Николай. Нови френски публикации. Интересен поетически паралел: Вапцаров – Деснос; Ленин в Париж, нов труд на Жан Фревил Ниагара – стереофоничен етюд от Мишел Бютор. – 12, 1968, № 5, 98 – 104.
Дончев, Николай. Поетът Джузепе Унгарети. - 7, 1963, № 5, 130-134.
Дончев, Николай. Срещи и разговори в Париж. – 13, 1969, № 2, 164 – 171.
И. Ц. [Цветков, Иван]. Дискусия за хуманизма в съвременната литература. – 7, 1963, № 1, 85 – 90.
Кръстева, Юлия. Антироманът. – 8, 1964, № 1, 106 – 116.
Кръстева, Юлия. Арагон, лирическата епопея и съдбата на лиричното. – 9, 1965, № 4, 116 – 125.
Марковски, Бочо. Проблеми на полската литература в светлината на XIII конгрес на Съюза на полските писатели. – 7, 1963, № 2, 98 – 104.
Мартинес, Мануел Диас. Изгледи на съвременната кубинска литература. - 7, 1963, № 5, 116-120.
Мнячко, Ладислав. Отворено писмо до Ролф Хохут. – 8, 1964, № 6, 132 – 137.
Ованес, Гаро. Творчеството на Уилям Сароян. - 7, 1963, № 6, 112- 116.
Савов, Ганчо.Традиция и съвременност. Днешната словенска поезия и проза – 8, 1964, № 5, 128-134.
Свинтила, Владимир. „Автоматът” – новата книга разкази на Алберто Моравия. - 7, 1963, № 6, 109-112.
Хилшер, Еберхард. Цикълът романи на Арнолд Цвайг за Първата световна война. – 11, 1967, № 6, 101 – 110.
Цветков, Лазар. Прощаване с Ермилов. - 10, 1966, № 6, 143- 154.
Из чуждестранните литератури
Вълчев, Георги. Когато оракулите напуснат храма. [По повод юбилей на сп. „Културни живот” и „Словенские похляди”]. – 6, 1962, № 5, 119 – 123.
Георгиев, Никола. С. Т. Колридж като литературен теоретик и критик. – 8, 1964, № 5, 134 – 139.
Дончев, Николай. Анри Барбюс, писател-хуманист и войник на мира. - 7, 1963, № 3, 102 – 104.
Лунгу, Йон. Съвременната румънска литература и румънското село. – 9, 1965, № 2, 127 – 133.
Николов, Минко. За „новата школа” на антиромана. – 4, 1960, № 6, 132 – 134.
Рилски, Илия. Естетиката пред гроба на... „изкуството”!? [По страниците на сп. „The Journal of Art and Aesthetics,” USA]. – 4, 1960, № 6, 135 – 137.
Савов, Ганчо. Признаци на обновление в днешната югославска литература. - 7, 1963, № 3, 105 – 116.
Славов, Атанас. За “аутсайдъра” в американската литература. - 5, 1961, № 2, 80-97.
Из чуждия периодичен печат
* * * Евгений Евтушенко за съветската поезия. – 6, 1962, № 6, 80 – 87.
* * * Жан Пол Сартр за съветската литература. – 6, 1962, № 6, 77 – 80.
Минкова, Лиляна. Пражката реч на Луи Арагон. – 6, 1962, № 6, 74 – 77.
Павлов, Деян. Защита – самообвинение. – 3, 1959, № 5, 125 – 128.
Смоховска-Петрова, Ванда. Повишена тарифа, но в чия услуга? – 2, 1958, № 2, 100 – 106.
Криминалният роман. Към теория и история на един жанр
Блох, Ернест. Философски преглед на детективския роман. – 35, 1991, № 3, 181.
Брехт, Бертолт. За популярността на криминалния роман. – 35, 1991, № 3, 148.
Ван Дайн, С. С. Двадесет правила за писането на детективски истории. – 35, 1991, № 3, 144.
Влашки, Младен. Нови улики за един отдавна приключил случай. – 35, 1991, № 3, 142.
Еко, Умберто. Повествователните структури в творчеството на Ян Флеминг. – 35, 1991, № 3, 196.
Смуда, Манфред. Вариация и иновация. – 35, 1991, № 3, 154.
Лирика, родена от живота
Багряна, Елисавета. Животът е извор на голямата поезия. – 13, 1969, № 4, 19 – 22.
Божилов, Божидар. Поезията-оръжие. – 13, 1969, № 4,29 – 41.
Джагаров, Георги. Мисли за гражданската поезия. – 13, 1969, № 4, 39 – 42.
Димитрова, Блага. Дори да имах оправдание. – 13, 1969, № 4, 29 – 31.
Исаев, Младен. За действен хуманизъм в гражданската поезия. – 13, 1969, № 4, 26 – 29.
Карангов, Петър. Гражданската лирика - жизнена и творческа съдба. – 13, 1969, № 4, 36 – 38.
Радевски, Христо. Към поезията внимателно. – 13, 1969, № 4, 24 – 26.
Стефанова, Лиляна. Дълг и лирика. – 13, 1969, № 4, 31 – 34.
Стоянов, Атанас. Интимност в гражданската тема. – 13, 1969, № 4, 38 – 39.
Стоянов, Людмил. За гражданската поезия на нашата съвременност. – 13, 1969, № 4, 22 – 24.
Международни научни срещи
Георгиев, Емил. Международна конференция по въпросите на поетиката. – 5, 1961, № 4, 82-90.
Панова, Искра. На конгреса по естетика в Атина. – 4, 1960, № 6, 80 – 107.
Методологически проблеми на литературната история
Велева, Лидия. По някои въпроси на нашата литературна традиция. - 21, 1977, № 3, 96.
Георгиев, Никола. Към предисторията на бъдещата история на българската литература (Методологически размисли). - 21, 1977, № 9, 60.
Динеков, Петър. Проблеми на многотомната литературна история. – 20, 1976, № 1, 38 – 46.
Домбек-Виргова, Тереса. Литературно-историческият синтез. - 21, 1977, № 1, 57.
Жечев, Тончо. Бележки по методологически въпроси на българската литературна история. - 21, 1977, № 6, 17.
Кожухаров, Стефан. Към въпроса за обема на понятието старобългарска поезия. – 20, 1976, № 7, 35 – 54.
Конев, Илия. Просвещение, Възраждане и възрожденски като литературни и общи термини на българската историография. - 22, 1978, № 5, 63.
Константинова, Елка. Някои проблеми на периодизацията на нашата литература след Освобождението. - 21, 1977, № 3, 83.
Куюмджиев, Кръстьо. Животът на литературните форми (есе). – 20, 1976, № 7, 55 – 67.
Куюмджиев, Кръстьо. Историята като жива памет. - 21, 1977, № 8, 31.
Ничев, Боян. Методологически проблеми на българската литературна история. [Предварителни бележки към постановката на въпроса]. – 20, 1976, № 5, 48 – 67.
Смоховска-Петрова, Ванда. Българската литературна история в общославянски контекст. - 21, 1977, № 9, 44.
Станчев, Красимир. За някои основни принципи на средновековната естетика. - 21, 1977, № 8, 45.
Холевич, Йорданка. Фолклорът и литературните жанрове през Възраждането. – 20, 1976, № 5, 68 – 81.
Шишкова, Магдалена. Проблеми и методи на литературната история. - 22, 1978, № 5, 46.
Наши гости
Динеков, Петър. Проф. Андрей Мазон в България. - 6, 1962, № 6, 130 – 131.
Йорданов, Христо. Среща с проф. Д. Ф. Марков. - 6, 1962, № 6, 131.
Образи на другото в литературната комуникация
Камбуров, Димитър. Уседналата долница на Европа: Регионалната междуположеност на Балканите като по(л)родена. – 49, 2005, № 2, 32-50.
Коларов, Радосвет. Колебание, неопределеност и желание за другото. – 49, 2005, № 2, 5-14.
Кьосев, Александър. Присвояване на „своето”. Категориите „наше”, „българско, „у нас” в първата българска литературна история. – 49, 2005, № 2, 15-31.
Фадел, Морис. Понятието за другия Пол де Ман. – 49, 2005, № 2, 51-55.
Отзиви, реплики, коментарии...
* * * Още веднъж за реферативния бюлетин. – 7, 1963, № 2, с. 158.
Бояджиева, Ваня. Шегата на цифрите. [Стефан Каракостов „Високо отличие за върховете в нашия театър”] – 6, 1962, № 4, с. 135.
Генов, Кръстьо. Наистина е нужна осведоменост и обективност. Отговор на критична бележка на Любен Георгиев за № 4, 1962 от Реферативния бюлетин по езикознание, литературознание и етнография.– 6, 1962, № 6, 128 – 129.
Георгиев, Любен. За по-голяма обективност на научната информация. – 6, 1962, 3 4, 137 – 138.
Георгиев, Любен. Не е ли рано? – 6, 1962, 3 5, 138 – 139.
Георгиев, Любен. Трябва да се възрази. - 6, 1962, № 3, 128 – 130.
Дивизиев, Иван. За по-пълна проверка на историческите факти. – 7, 1963, № 2, 155 – 156.
Дончев, Николай. Невежество и тенденциозност. [Българската литература в една панорама на световната литература]. – 7, 1963, № 1, 150 – 151.
Константинова, Елка. Без полза. Петко Тихолов. Николай Лилиев. Срещи и разговори. С., 1962. – 6, 1962, № 5, 136 – 138.
Марков, Григор. Да пестим площта на списанията. За принципите, по които се подбира и печата белетристиката в наши литературни списания. – 6, 1962, № 4, 136 – 137.
Николов, Минко. Извънлитературни спекулации в спора за Яворов. За статията на Ганка Найденова-Стоилова „В сърцето на народа” (Език и литература, 1962, № 1).– 6, 1962, № 3, 127 – 128.
Савов, Ганчо. Преводаческо занаятчийство. - 7, 1963, № 2, 157 – 158.
Цанева, Милена. До редакцията на сп. „Литературна мисъл“. - 64, 2021, № 2, 117-120.
Цветков, Иван, Николов, Минко. Библиотека „Избрани романи” пред V-та си годишнина. – 7, 1963, № 1, 147 – 148.
Писма от Полша
Бояджиева, Ваня. Театрални вечери. [За полската драматургия]. – 9, 1965, № 6, 126 – 129.
Смоховска-Петрова, Ванда. Преводаческото изкуство свързва народите. – 9, 1965, № 6, 129 – 131.
Писмо до редакцията
Делла Гата, Луиджи. Необходимо разяснение. - 21, 1977, № 6, 131.
Куенелт-Ледин, Барбара. Писмо до редакцията. - 36, 1992, № 1-2, 221.
Писмо от Стокхолм
Василев, Дженю. Съвременна шведска белетристика. Имена, книги, проблеми. – 11, 1967, № 6, 110 – 120.
Пред ІV славистичен конгрес в Москва
Велчев, Велчо. Пушкин в българската литература. – 2, 1958, № 3, 98 – 114.
Георгиев, Емил. Западнославянските литератури в нашето литературознание. – 2, 1958, № 3, 114 – 130.
По въпросите на реализма в българската литература
Баева, Соня. За характера и развитието на реализма в българската литература през Възраждането. – 5, 1961, № 4, 89 – 106.
Леков, Дочо. Български възрожденски писатели и книжовници за реалистичния характер на литературата. – 6, 1962, № 1, 99 – 111.
Унджиева, Цвета. Особености на реализма във възрожденската ни белетристика. – 5, 1961, № 5, 129 – 141.
По въпросите на реализма
* * * Отговори на Вили Бредел (Берлин, ГДР). – 1, 1957, № 2, 82.
* * * Отговори на Я. Елсберг (Ленинград) и В. Глигорич (Белград). – 1, 1957, № 1, 90 – 91.
Жюен, Юбер (Париж). Диалог върху реализма в днешната френска литература. – 3, 1959, 3 1, 91 – 99.
Йон, Ерхард (Лайпциг). Понятието реализъм в кореспонденцията между Гьоте и Шилер. – 3, 1959, № 2, 86 – 102.
Павлов, Тодор. Към въпроса за реализма и романтизма. – 3, 1959, № 5, 106 – 125.
По въпросите на текстологията
Цанева, Милена. Въпроси около литературно-публицистичното наследство на Иван Вазов. – 6, 1962, № 1, 60 – 99.
По спорните въпроси на естетиката
Натев, Атанас. Някои предпоставки за определението на художествения метод. – 2, 1958, № 6, 70 – 85.
Николов, Никола. Има ли изкуството собствен предмет? – 2, 1958, № 6, 85 – 96.
По следите на една дискусия
Николов, Минко. Действително новаторство или естетическа реставрация. – 1, 1957, № 3, 80 – 88.
Пред VI-ия международен конгрес на славистите
Авджиев, Желю. Отгласи на Септември 1923 и на септемврийската литература в славянските страни. – 12, 1968, № 4, 113 – 134.
Вълчев, Георги. „Неустановеният” жанр в белоруската литература. – 12, 1968, № 3, 114 – 131.
Георгиев, Емил. Виктор Тепляков – първият певец на българския пейзаж. – 12, 1968, № 2, 103- 113.
Цветков, Лазар, Лиляна Грашева, Христо Йорданов. Научен форум на световната славистика. – 12, 1968, № 5, 74 – 98.
Пред III международен конгрес по балканистика
Георгиев, Емил. Балканско литературознание. – 18, 1974, № 3, 101 – 113.
Пред Х конгрес на БКП
Данчев, Пенчо. За литературната критика. – 15, 1971, № 1, 3 – 10.
Проблеми на съвременната тема и прозата- изказвания на Камен Калчев, Николай Хайтов, Йордан Радичков; съотношението съвременност- история в литературата- изказване на Емилиян Станев. – 15, 1971, № 1, 10 – 15.
Приятели на България за родната ни култура и литература
Дешлиу, Валентин (СРР). Няколко думи за българската литература и култура в Румъния. - 13, 1969, № 4
Машински, Семьон (СССР). България може да бъде спокойна за бъдещето на своята литература. – 13, 1969, № 4, 15 – 19.
Наг, Мартин (Норвегия). Моето мнение за днешната българска поезия и за нещо друго. – 13, 1969, № 4, 11 – 12.
Озеров, Виталий (СССР). Стремителен растеж. – 13, 1969, № 4, 12 – 13.
Полемика
Георгиев, Никола. „Диви разкази” от гледище на науката, морала и на сладкодумната критика. – 18, 1974, № 2, 3 – 18.
Гюрова, Светла. По повод на „Откъси от дневник” от Кирил Христов. - 34, 1990, № 6, 103.
Жечев, Тончо. За съвременен марксически подход към художественото произведение. – 18, 1974, № 2, 18 – 23.
Колевски, Васил. За една рецензия и не само за нея . – 17, 1973, № 5, 114 – 118.
Куюмджиев, Кръстьо. „Диви разкази” и „точните” науки. – 18, 1974, № 2, 23 – 44.
Младенов, Цанко. За „Диви разкази” и изпитанията на критиката. – 18, 1974, № 3, 19 – 41.
Натев, Атанас. Прагът на чоглавото. – 18, 1974, № 6, 3 – 18.
Панова, Искра. Колко е черен дяволът. – 18, 1974, № 3, 3 – 18.
Петров, Здравко. Пак за критиката. – 17, 1973, № 4, 131 – 140.
Сапарев, Огнян. Импресионистичаната и / или аналитична критика. – 18, 1974, № 6, 18 – 23.
Смоховска-Петрова, Ванда. За двете гледища върху „Диви разкази”. – 18, 1974, № 3, 3 – 6.
Проблеми на съвременната литературна наука
Панова, Искра. На дискусията върху реализма в Москва. – 1, 1957, № 4, 70 – 100.
Първи международен конгрес по балканистика
Бихику, К. (Албания). Из историята на албанската литература. – 10, 1966, № 5, 32 – 40.
Вулетич, Б. (Югославия) Светозар Маркович и Христо Ботев. – 10, 1966, №5, 67 – 76.
Дима, А. (Румъния). Румънската литература в своето развитие. – 10, 1966, № 5, 53 – 65.
Димарас, С. (Гърция). Въпроси на гръцката литература. – 10, 1966, № 5, 46 – 53.
Димов, Георги. Българската литературна наука и проблемът за сравнително-историческото изучаване на балканските литератури. – 10, 1966, № 5, 40 – 46.
Конев, Илия. Въпроси и проблеми на сравнителното изучаване на балканските литератури. – 10, 1966, № 5, 15 – 27.
Мирамбел, А. (Франция). Развитието на литературите от Югоизточна Европа от края на XVIII в. до наши дни и връзките им с другите литератури. Общи проложения и методология. – 10, 1966, № 5, 15 – 27.
Сиявушгил, С. Е. (Турция). Основи на една сравнителна литература на балканските народи. – 10, 1966, № 5, 65 – 67.
Разговор за старобългарската литература
Ангелов, Боньо. Ст. За някои общи черти в развитието на старославянските литератури. – 13, 1969, № 3, 51 – 62.
Грашева, Лиляна. Старославянските литератури в ново осветление. – 13, 1969, № 3, 62 – 72.
Динеков, Петър. Старобългарската литература- наша гордост и наша тревога. – 14, 1970, № 2, 51 – 73.
Дуйчев, Иван. По някои проблеми на старобългарската и старославянската литература. – 13, 1969, № 5, 8 – 24.
Куев, Куйо. По някои въпроси на старобългарската литература. – 13, 1969, № 2, 48 – 62.
Куюмджиев, Кръстьо. Бележки върху антологията „Старобългарски страници”. – 13, 1969, № 2, 62 – 78.
Лихачов, Дмитрий С. Размисли за националното своеобразие и европейското значение на старобългарската литература. – 14, 1970, № 2, 73 – 86.
Лихачов, Дмитрий С. Старославянските литератури като система. – 13, 1969, № 1, 1- 39.
Младенов, Цанко.За някои основни понятия и за метода на сравнителното славянско литературознание. – 13, 1969, № 6, 3 – 14.
Петканова-Тотева, Донка. По повод на някои мнения за старобългарската литература. – 13, 1969, № 5, 24 – 41.
Русев, Пеньо. Рилската повест на Владислав Граматик. – 13, 1969, № 5, 14 – 22.
Размисли на писателя
Бориславов, Иван. Пол Елюар и художниците. - 34, 1990, № 3, 123.
Дилов, Любен. Може би магическа играчка. - 33, 1989, № 3, 93.
Кадийски, Кирил. Трима френски поети. - 33, 1989, № 4, 105.
Севов, Кольо. Раните на златотърсача. - 33, 1989, № 10, 76.
Реплика
Иванова, Екатерина. За първите разкази на Димитър Димов. – 19, 1975, № 1, 88 – 98.
Славянски литературни емигрантства
Болецки, Влоджимеж, Мото, заглавия, прочити - Херлинг и Достоевски. – 38, 1994, № 3, 55.
Димчева, Росица. Скептицизмът на Цветан Марангозов: основни идеи и творчески изяви. – 38, 1994, № 3, 10.
Карабелова, Магда. Романтизъм и съвременност: полски литературни поведенчески модели в емиграция XIX-XX век. – 38, 1994, № 3, 29.
Карпински, Войчех. Изгнаничества. – 38, 1994, № 3 49.
Манолакев, Христо. Галина Петкова - „Руската София” - несъстоялата се емигрантска столица?. – 38, 1994, № 3, 3.
Христова, Ина. Емигрантският текст на Милош Църнянски. – 38, 1994, № 3, 21.
Съвременни български писатели за литературната критика
Гуляшки, Андрей. По-малко стар вкус! – 9, 1965, № 5, 5 – 6.
Даскалов, Стоян Ц. Критичен монолог. – 9, 1965, № 6, 9 – 14.
Джагаров, Георги. Критикът- моят добър приятел. – 9, 1965, № 6, 3 – 4.
Зидаров, Камен. Диалог за критиката. – 9, 1965, № 6, 7 – 9.
Каменова, Ана. Един от въпросите. – 9, 1965, № 5, 6 – 7.
Манов, Емил. За по-голям авторитет на литературната критика. – 9, 1965, № 6, 4 – 6.
Минков, Светослав. За смелостта на критика. – 9, 1965, № 4, 4 – 5.
Радичков, Йордан. За критиката или за критика. – 9, 1965, № 6, 6 – 7.
Северняк, Серафим. За или против... – 9, 1965, № 5, 7 – 9.
Талев, Димитър. Смел съдник, тълкувател, откривател... – 9, 1965, № 5, 3 – 4.
Съвременно полско литературознание
Бартошински, Кажимеж. От „научното” знание за литературата до „света на литературността”. – 37, 1993, № 1, 22.
Галонзка, Войчех. Списание „Тексти друге” или как да се играе в новата пиеса. – 37, 1993, № 1, 3.
Нич, Ришард. Теория, обърната наопаки (Бележки за постструктурализма). - 37, 1993, № 1, 15.
Скалмовски, Войчех. Литературният деконструктивизъм като „новоговор”. – 37, 1993, № 1, 6.
Съвременно чешко литературознание
Григоров, Добромир. За съвременното чешко литературознание. – 38, 1994, № 2, 3
Долежел, Лубомир. Структуралната тематология и семантиката на възможните светове. Случаят с двойника. – 38, 1994, № 2, 6.
Отруба, Моймир. Знаци и ценности (Семиотика и аксиология на междутекстовостта). – 38, 1994, № 2, 46.
Паточка, Ян. Епичност и драматичност, епос и драма. – 38, 1994, № 2, 81.
Петршишек, Мирослав. Френският постструктурализъм и традициите на чешкия структурализъм. – 38, 1994, № 2, 38.
Ходрова, Даниела. Текстът като място на тайната (Тематизацията на текста в прозата на XX век). – 38, 1994, № 2, 65.
Червенка, Мирослав. Литературната творба като речев акт. – 38, 1994, № 2, 21.
Традиция и новаторство
Божков, Стойко. Добро начало. За обсъждането на проблема за традицията и новаторството. – 9, 1965, № 1, 109 – 111.
Каранфилов, Ефрем. За традицията и новаторството и някои техни особености в съвременната ни поезия. – 9, 1965, № 1, 75 – 83.
Каролев, Стоян. Да насърчаваме творческите търсения.- 9, 1965, № 1, 105 – 109.
Колевски, Васил. Традиция и новаторство и проблемите на идейността. – 9, 1965, № 1, 96 – 105.
Николов, Минко. За някои явления в белетристиката. – 9, 1965, № 1, 83 – 88.
Обретенов, Александър. Традиция и новаторство. – 9, 1965, № 1, 3 – 31.
Тодоров, Ангел. Една от най-съдържателните прояви на института. – 9, 1965, № 1, 94 – 96.
Цанев, Георги.Традиция и новаторство в българската литература. – 9, 1965, № 1, 31 – 75.
Цветков, Иван. Новаторството - най-хубавата традиция. – 9, 1965, № 1, 88 – 94.
Трибуна на студенти литератори
Галчева, Таня. „Телега жизни” на А.С. Пушкин и „Кони привередливые” на В. С. Висоцки като два тип поетическо мислене. - 33, 1989, № 10, 83.
Георгиева, Десислава. За историзма в драмите „Отпращането на гръцките посланици” от Ян Кохановски и „Иридион” от Зигмунд Красински. - 33, 1989, № 7, 117.
Милчев, Любомир. „Смъртен сън” на Чавдар Мутафов или приключението на „излизащия” смисъл. - 33, 1989, № 7, 108.
Налбантян, Вазкен. Семантика на чашата и надписът - Соломоновият комплекс в Житието на Константин. - 34, 1990, № 6, 93.
Николова, Румяна. За мястото на една побългарена творба („Изгубеното дете” в творчеството на Матей Преображенски). - 34, 1990, № 7, 121.
Тачков, Мартин. Лудостта на Гъливер (Отношението автор - герой). - 34, 1990, № 9, 102.
Тиханов, Галин. Човекът и светът в „Чичовци”. - 34, 1990, № 4, 108.
Цветанова, Дора. „Елегия“ с две лица или как Димитър Бояджиев се срещна с Албер Самен. - 58, 2015, № 2, 114-122.
Шивачев, Румен. Любовта у Лилиев. - 34, 1990, № 3, 103.
Феминизъм
Добрева, Доротея. Пази, боже, от женска беля! (Образът на жената в българската анекдотична традиция). – 37, 1993, № 3, 65.
Златанов, Благовест. Баба Марга или Йокаста като текст. – 37, 1993, № 3, 39.
Кирова, Милена. Самодивата и огледалото (Два модела за идентификация на жената в българския фолклор). – 37, 1993, № 3, 55.
Личева, Амелия. За „великите майки” и техните български литературни синове. – 37, 1993, № 3, 26.
Николчина, Миглена. Отвикване от езика („Глъбини” на Дора Габе). – 37, 1993, № 3, 15.
Цанева, Милена. Между „Вечната” и „Святата” (За нравственопсихологическите измерения на женствеността в поезията на Багряна). – 37, 1993, № 3, 3.
Читателски практики в България 2018
Кьосев, Александър и Тенев, Дарин. Как да четем читателя? Методологически инструмент за изследване на читателя в съвременната българска литература - 65, 2022, № 1, 22-31.
Байчев, Райко. Брой до 9: Литературна хипноза и сеанс в „Повече от любов“ от Радослав Гизгинджиев - 65, 2022, № 1, 32-42.
Стоилов, Филип. Еросът – мит и роман. Анализ на имплицитния читател в романа „Пиафè“ на Недялко Славов - 65, 2022, № 1, 43-60.
Паскалева, Богдана. Кризата на литературната история: „Една и съща нощ“ от Христо Карастоянов - 65, 2022, № 1, 61-79.
Кокинова, Катерина Б. Четене „на прага на съня“ у Владимир Полеганов - 65, 2022, № 1, 80-89.
Кьосев, Александър. Образи на читатели в съвременната българската литература: между либерални индивиди, жанрови патриоти и ядосан Народ - 65, 2022, № 1, 90-115.
Чуждестранни българисти
Джамбелука-Коссова, Алда (Италия). Литературознание и филология? – 1984, № 5, 83.
Дуцу, Александру (Румъния). Стъпала на сравнението. - 28, 1984, № 9, 101.
Згамбати, Емануела (Рим). Националното и общоевропейското в делото на Кръстю Пейкич. - 28, 1984, № 1, 105.
Карито, Асунта (Италия). „Легенда за разблудната царкиня” на Димчо Дебелянов. - 27, 1983, № 5, 119.
Шайкевич, Борис (Одеса). Българската социалистическа литература и изобразителното изкуство през 30-те години. - 28, 1984, № 7, 98.
Чуждестранната наука за българската култура
Галонзка, Войчех (Краков). Примитивът и неговите функции в българската поезия между двете световни войни. - 25, 1981, № 5, 8.
Гачев, Георгий Д. (Москва). Българският образ на света (според новелата „Горещо пладне” на Йордан Радичков). - 25, 1981, № 6, 28; № 7, 39.
Георгиев, Любен. Срещи със съветски литературоведи. - 25, 1981, № 2, 35.
Грачоти, Санте (Рим). Поезията на Атанас Далчев. – 26, 1982, № 2, 18.
Дел’Агата, Джузепе (Италия). „Балканско” и „европейско” гледище в споровете за езика в България през първата половина на XIX в. - 25, 1981, № 9, 45.
Захаржевская, В. А. (Киев). По въпроса за художественото многообразие на българската проза от 60-те и 70-те години (в сравнение с руската и украинската проза). – 26, 1982, № 2, 3.
Кнудсен, Ерика (Дания). За характера на Гоголевото влияние върху творчеството на Каравелов и Вазов. - 25, 1981, № 1, 49.
Пикио-Симонели, Мария (САЩ). Някои бележки върху „актовете” от църковния събор на катарите в Сен Феликс де Карман. – 26, 1982, № 2, 26.
Сюпюр, Елена (Букурещ). Българската интелигенция в Румъния през XIX в. До Освобождението. - 25, 1981, № 1, 39.
Фай, Хилде (ФРГ). Българското културно наследство в Германия - Григорий Цамблак на вселенския събор в Констанц, 1418 г. - 25, 1981, № 10, 30.
Чемоданова, Марина (Москва). За патетичното и елегичното звучене в българската възрожденска лирика. - 25, 1981, № 4, 112.
Шайкевич, Б. А. (Одеса). Септемврийската литература и изобразително изкуство през 1923 - 1927 г. – 26, 1982, № 3, 33.
Юхас, Петер (Будапеща). Източният произход на тюркобългарската и унгарската „Легенда за чудния елен”. - 25, 1981, № 3, 12.
V международен славистичен конгрес
Гачев, Георгий Д. (СССР) Формиране на литературно-художествения образ и разделянето на литературата на родове и видове в България през 40-те години на XIX в. – 7, 1963, № 3, 117 – 143.
Георгиев, Емил. Приносът на славянските литератури в развитието на световната литература. – 7, 1963, № 4, 47 - 71.
Германов, Георги. Някои въпроси на руската литература. – 8, 1964, № 2, 131 – 141.
Грашева, Лиляна. Принос в изучаването на средновековните славянски литератури. - 8, 1964, № 1, 98 – 105.
Ерихонов, Леонид. Жинзифов в русия печат. – 7, 1963, № 4, 71 – 82.
Йорданов, Христо. Световен форум на учените-слависти. – 7, 1963, № 5, 47 - 71.
Колевски, Васил. Съветската литература в „РЛФ”. – 7, 1963, № 1, 107 – 122.
Леков, Дочо. Литературни влияния и национална самобитност.[В светлината на руско-българските литературни връзки през Възраждането]. – 8, 1964, № 2, 122 – 131.
Минкова, Лиляна. „С какво може да се помогне на българите”. – 7, 1963, № 1, 96 – 107.
Ничев, Боян. По някои въпроси на реализма. – 8, 1964, № 1, 88 – 98.
Петко К. Атанасов „Междуславянски литературни взаимоотношения” – 7, 1963, № 2, 123-125.
Смоховска-Петрова, Ванда. Мицкевич на българска земя. – 7, 1963, № 2, 115 – 123.
Цветков, Иван. Максим Горки сред свои и чужди. – 7, 1963, № 4, 28 – 47.
VII международен конгрес на славистите – Варшава
Илия Конев, Константин Мечев. Към единна концепция за славянските литератури и европейския литературен процес 91
VII международен конгрес по естетика
Панова, Искра. Методологическият спор. – 16, 1972, № 6, 97 – 121.