Статии

Авджиев, Желю. „Записки по българските въстания” - уникална мемоарна творба (теми, герои, жанр и стил). - 34, 1990, № 8, 3.
Авджиев, Желю. Емануил Попдимитров. - 29, 1985, № 8, 66.
Авджиев, Желю. Из историята на борбата за единен и антифашистки литературен фронт. - 22, 1978, № 8, 58.
Авджиев, Желю. Кирил Христов – певец на любовта и природата. – 8, 1964, № 4, 35 – 60.
Авджиев, Желю. Народнически илюзии и художествена правда. Някои особености на народничеството и на народническата литература у нас. – 5, 1961, № 3, 54 - 78.
Авджиев, Желю. Отгласи на Септември 1923 и на септемврийската литература в славянските страни. – 12, 1968, № 4, 113 – 134.
Авджиев, Желю. Христо Ясенов след Първата световна война. - 25, 1981, № 9, 68.
Авджиев, Желю. Художник на народния бит. (Т. Г. Влайков). – 6, 1962, № 4, 45 – 68.
Аверинцев, Сергей. Златото в символиката на ранновизантийската култура. - 43, 1999, № 2, 51.
Аверинцев, Сергей. Към тълкуването на символиката на мита за Едип. - 55, 2011, № 1, 151.
Аврамов, Димитър. Естетиката на Шарл Бодлер. - 21, 1977, № 3, 122.
Аврамов, Димитър. Индивидуализмът в модерното изкуство. – 8, 1964, № 3, 34 – 67.
Аврамов, Димитър. Народнопесенната лирика на Трифон Кунев. - 35, 1991, № 1, 63.
Аврамов, Димитър. Натуралистичната естетика във Франция. – 9, 1965, № 5, 87 – 112.
Аврамов, Димитър. Поет и съвременност. - 30, 1986, № 4, 3.
Аврамов, Димитър. Произход и същност на теорията „изкуство за изкуството”. – 7, 1963, № 6, 55 – 88.
Аврамов, Димитър. Творецът и житейските обстоятелства. - 28, 1984, № 10, 62.
Аврамов, Димитър. Творческа искреност и поетическа измислица. – 4, 1960, № 6, 56 – 80.
Аврамов, Румен. Интелектуалната метаморфоза на Асен Христофоров. - 55, 2011, № 1, 25.
Адинолфи, Роберто. Книгата на Синтипа в България: ръкописни и печатни версии. – 54, 2010, № 1, 79.
Акьов, Васил. Съпротивата на таланта. [За „Жетварят” на Йордан Йовков]. – 9, 1965, № 4, 61 – 77.
Александров, Емил. Към въпроса за идентичността на Черноризец Храбър и цар Симеон. - 36, 1992, № 5-6, 106.
Александрова, Надежда. Лилиев и любовта. – 51, 2007, № 2, 110.
Александрова, Надежда. Лирическа изповед на Лилиев. – 33, 1989, № 8, 38.
Александрова, Надежда. Билингвизмът и българските авторки от 19 век: Рахил Душанова, Екатерина Василева, Богдана Хитева, 62, 3, 2019, 57-71.
Александрова, Надежда П. и Бойка Илиева, Матилде Серао – една "превъзходна жена" на български език - 61, 2018, № 2, 30-43.
Александрова, Надежда. Български истории за еничарите през Възраждането. - 59, 2016, № 2, 87-112.
Алексиева, Анна. "Примитивна наслада“ или патриотично оръжие? За идеологическото моделиране на популярните любовни песни от XIX век - 66, 2023, № 1, 3-35.
Алексиева, Анна. За идеологическото моделиране на популярните любовни песни от XIX век 3-35
Алексиева, Анна. 1935 г. – повествования за Ботев. - 61, 2018, № 1, 68-91.
Алексиева, Анна. „Гордо знаме ни е Ботев, пръв учител – Димитров”: социалистически визии за възрожденските герои. - 57, 2013, № 1-2, 44.
Алексиева, Анна. „Турска паша”, или неволите на добродетелта. – 54, 2010, № 2, 188.
Алексиева, Анна. Поемата „Стоян и Рада” от Найден Геров - разделението на културните езици. – 51, 2007, № 2, 19.
Алексиева, Анна. Симптоматика на меланхоличното в българската поезия от 40-50-те год. на XIX в. – 49, 2005, № 2, 176-191.
Алексиева, Емилия. Горки и Тургенев (Концепцията за човека в разказите „Страсти муцунести” и „Живи мощи”). - 34, 1990, № 4, 79.
Алексиева, Емилия. Лъжата, без която не можем. - 58, 2014, № 1, 33.
Алексиева, Емилия. Поетиката на Чехов и ранните разкази на Емилиян Станев. - 27, 1983, № 8, 40.
Алексиева, Емилия. Човекът и природата в прозата на Александър Куприн и Георги Райчев. - 31, 1987, № 4, 56.
Ангел Ангелов. Класицистични критики срещу модерната литература и изкуство в Цюрих, Мюнхен и Москва в 1966 година - 64, 2021, № 1, 3-33.
Ангелов, Ангел. Земният рай и чумната пандемия в „Декамерон“ на Джовани Бокачо. - 63, 1, 2020, 3-30.
Ангелов, Ангел. „Европейската филология” на Ерих Ауербах. – 52, 2008, № 2, 72-102.
Ангелов, Ангел. Magistro cum gratulatione. - 35, 1991, № 2, 110.
Ангелов, Ангел. Антропологичната основа в езика на дълбинната психология. Един ескиз. - 35, 1991, № 5-6, 135.
Ангелов, Ангел. Възгледът на Юнг за поетическото произведение. - 34, 1990, № 10, 21.
Ангелов, Ангел. Пред/Модерни форми на живот в „Италиански разбойници“ на Уошингтън Ървинг. - 58, 2015, № 3, 68-95
Ангелов, Ангел. Психологическата стилистика на Лео Шпитцер. - 29, 1985, № 6, 97.
Ангелов, Ангел. Размишление върху традицията. - 32, 1988, № 10, 71.
Ангелов, Ангел. Художественото произведение в Немската реформация- животът на Христос (Върху текстовете на Мартин Лутер). – 36, 1992, № 3-4, 44.
Ангелов, Ангел. Щайгер и „иманентното тълкуване”. - 28, 1984, № 5, 106.
Ангелов, Боньо Ст. За авторството на „Българската хроника” от началото на XV в. – 13, 1969, № 6, 77 – 82.
Ангелов, Боньо Ст. За българо-византийски литературни връзки. – 9, 1965, № 2, 58 – 72.
Ангелов, Боню Ст. Въпроси на художествеността, поетиката, и литературната теория в старобългарската литература. – 9, 1965, № 6, 106 – 118.
Ангелов, Валентин. „Предизвикателства” срещу естетиката. - 27, 1983, № 6, 100.
Ангелов, Валентин. Битието на художествения образ. – 10, 1966, № 4, 72 – 97.
Ангелов, Валентин. За същността на жанра. – 5, 1961, № 5, 49 – 68.
Ангелов, Валентин. Изразяване – отразяване. Относно проблема за изразяването на идейно-емоционалната сфера на твореца. – 8, 1964, № 6, 60 – 73.
Ангелов, Валентин. Комуникативната функция на изкуството. – 11, 1967, № 4, 46 – 65.
Ангелов, Валентин. Няколко актуални проблеми от конгресните зали: „Смърт на изкуството”; „Криза на естетиката?”. – 17, 1973, № 1, 89 – 103.
Ангелов, Валентин. Панестетизмът. - 30, 1986, № 7, 49.
Ангелов, Валентин. По коловозите на гносеологическата естетика. - 35, 1991, № 1, 103.
Ангелов, Валентин. Прогресът в изкуството. Проблеми, критерии, фази. – 19, 1975, № 4, 69 – 87.
Ангелов, Валентин. Реквием за „всесилието” на гносеологическата естетика. – 33, 1989, № 9, 3.
Ангелов, Валентин. Участието на асоциациите в процеса на естетическото възприемане. - 12, 1968, № 5, 3 – 19.
Ангелова, Пенка. Три пътя към творчеството на Кафка. - 32, 1988, № 8, 77.
Ангушева, Аделина. Структурни особености на гадателните книги в старобългарската литература. - 37, 1993, № 6, 78.
Андонова, Зоя. В творческата лаборатория на писателя Георги Караславов. - 30, 1986, № 8, 51.
Андонова, Зоя. Добруджанецът в някои творби на наши белетристи. - 32, 1988, № 2, 36.
Андонова, Зоя. Към въпроса за психологията на литературното творчество. - 29, 1985, № 7, 89.
Андонова, Нина. 1918 - 1919 година в творческото развитие на Николай Райнов. - 23, 1979, № 3, 60.
Андреев, В. Д., Дмитриев, П. А. (Ленинград). Н. С. Державин – един от основоположниците на съветското славянознание (Към 150-годишнината от началото на славянознанието в университетите на Русия и СССР). - 29, 1985, № 5, 85.
Андреева, Надежда. В памет на Пеньо Русев. – 26, 1982, № 4, 3. 93.
Андреева, Надежда. Въобразените драми на Шилер и Лесинг през Възраждането. Неосъществени проекти, загубени ръкописи, недовършени текстове. – 44, 2000, № 2, 42.
Андреева, Надежда. Големият свят на историята и малкият свят на семейството в пиесата „Балдуин император на Изток”, Мюнхен 1676. – 50, 2006, № 1, 174.
Андреева, Надежда. Европа в лириката на Асен Разцветников. – 49, 2005, № 1, 46.
Андреева, Надежда. Литературното наследство на проф. Константин Гълъбов. - 29, 1985, № 1,27.
Андреева, Надежда. Молитвата на Ботев. - 43, 1999, № 2, 63.
Андреева-Попова, Надежда. Диалогът в литературата на Немската реформация и Българското въз- раждане. – 38, 1994, № 4, 15.
Андреева-Попова, Надежда. Хайнрих Щамлер пише за България. - 35, 1991, № 7, 87-95.
Андрей Манолов. Сен-Джон Пере или божествената страст да именуваш. - 37, 1993, № 5, 57.
Андрейчева, Велика. Някои специфични черти в поетиката на Николай Райнов. - 29, 1985, № 8, 47.
Анселм от Кентъръбъри. Диалог за истината. - 37, 1993, № 6, 42-63.
Антов, Пламен. Любов и отечество, или революцията като испанска драма за любов и ревност. - 65, № 3, 2022, 52-68.
Антов, Пламен. Литература за деца и „жесток реализъм” – между морала и природата, 62, 3, 2019, 85-101.
Антов, Пламен. „Бай Ганьо” - трансформации на гласа: кой, кому, как и защо говори в творбата. – 50, 2006, № 1, 
Антов, Пламен. Ботев contra Пишурката, или силните жестове на слабите гласове. - 63, 2020, № 2, 3-18.
Антов, Пламен. Българската палингенеза. Литература и Съединение. – 47, 2003, № 1-2, 5.
Антов, Пламен. „Епопея на забравените”: случаят „Волов”. - 60, 2017, № 1, 94.
Антов, Пламен. Идеология и пародия в жанра: поглед върху белетристиката на Цветан Стоянов. „Случаят с професора” - 61, 2018, № 2, 91-107.
Антов, Пламен. Исторически роман, национализъм и (пост)-постмодернизъм. По повод на „Бежанци” от Весела Ляхова. - 58, 2015, № 3, 96-122.
Антов, Пламен. Към генеалогия на сецесиона: диалогът „Угасна слънце” – „Хаджи Димитър”: ерос и хронос. – 51, 2007, № 2, 32.
Антов, Пламен. Митът за Прометей и Пенчо Славейков. - 36, 1992, № 1-2, 118.
Антов, Пламен. “Под игото” – тоталният български роман. Случаят Кандов: към началата на българския декаданс/сецесион. - 59, 2015, № 1, 3 – 45.
Антов, Пламен. Перформативност и деятелност на епистоларното слово. – 39;40, 1995-1996. № 4, 109.
Антов, Пламен. “Под игото” – тоталният български роман. Случаят Кандов: към началата на българския декаданс/сецесион. - 59, 2015, № 1, 3 – 45.
Антов, Пламен. Равнища на карнавалност в „Под игото”. – 37, 1993, № 2, 137.
Антов, Пламен. Физиология на символистичния език: Език и Аз, език и лудост. – 54, 2010, № 2, 120-144.
Антонов, Николай. Прекрасното – опит за анализ посредством науката за творческия процес. – 13, 1969, № 6, 56 – 77.
Антонова, Александра. Пластическите изображения в романа „Дилетант” на Чавдар Мутафов. – 51, 2007, № 2, 139.
Анчев, Ангел. Българското толстоеведение – постижения и задачи. - 21, 1977, № 8, 87.
Анчев, Ангел. Георги Райчев и Достоевски. - 25, 1981, № 3, 55.
Анчев, Ангел. Димитър Димов и Достоевски. – 16, 1972,№ 5, 35 – 52.
Анчев, Ангел. Достоевски и нашата литературна общественост. – 24, 1980, № 7, 3.
Анчев, Ангел. Духовното родство между Лев Толстой и Йордан Йовков. – 14, 1970, № 5, 37 – 56.
Анчев, Ангел. Емилиян Станев и руският роман. – 19, 1975, № 5, 49 – 69.
Анчев, Ангел. Художествено своеобразие на късния Лев Толстой. – 12, 1968, № 4, 83 – 96.
Анчев, Панко. Жестокият свидетел. - 23, 1979, № 2, 71.
Анчев, Панко. Интелигенцията в роман „Иван Кондарев”.. - 25, 1981, № 1, 67.
Анчев, Панко. Прозата на поета. – 24, 1980, № 1, 96.
Анчев, Панко. Пътните карти на Константин Константинов. - 30, 1986, № 5, 47.
Анчев, Панко. Светът в представите и нормите на героите на Илия Волен. - 22, 1978, № 5, 96.
Анчев, Панко. Социалната проблематика на Илия Волен. – 20, 1976, № 6.
Аргова, Кристина. Булгаков и Гогол: „Майсторът и Маргарита” и „Мъртви души”. – 38, 1994, № 1, 102.
Аретов, Николай. Морал и идеология. Петко Славейков и „Ловчанскийт владика…“. - 65, № 3, 2022, 3-16.
Аретов, Николай. Алтернативната литература. Второ приближение. - 66, 2023, № 3, 36-69.
Аретов, Николай. Завладяването на Търново като митичен сюжет. - 64, 2021, № 1, 123-143.
Аретов, Николай. „Житие и страдания грешнаго Софрония” и западноевропейският просвещенски роман. - 23, 1979, № 10, 72.
Аретов, Николай. Георги Гачев: От „закъсняло-ускорено развитие“ към националните образи на света, 62, № 1, 34-47.
Аретов, Николай. Балканските народи и Османската империя: Едно отхвърлено наследство. – 52, 2008, № 1, 55.
Аретов, Николай. Българската култура и „духът” на Средиземноморието. – 46, 2002, № 1, 5.
Аретов, Николай. Българското възраждане и възприемането на чуждата култура. - 35, 1991, № 7, 21-40.
Аретов, Николай. Възрожденски представи за мястото на България в световната цивилизация. – 37, 1993, № 2, 16.
Аретов, Николай. Двама млади „барабанисти“: Борю Завзека и Чудомир. - 63, 2020, № 2, 49-74.
Аретов, Николай. Дебатът религия - литература и възрожденската книжнина. – 39;40, 1995-1996. № 2, 12.
Аретов, Николай. Един „неочакван” образ на П. Р. Славейков. Как да се справим с него. – 50, 2006, № 2, 22.
Аретов, Николай. Една мумия коментира Българското възраждане: непозната адаптация на Едгар По от 1874 г. – 53, 2009, № 2, 64.
Аретов, Николай. За един разрешен опиат в романа на Уилям Голдинг „Морски обреди“. – 62, 2020, № 3, 114-126.
Аретов, Николай. Идентичност и другост: Да мислим другото. – 44, 2000, № 1, 71.
Аретов, Николай. Любен Каравелов и „чуждите“ жени: Казусът Жаба Крекетуша/ Екатерина Ценович - 61, 2018, № 2, 65-77.
Аретов, Николай. Книжовникът и преводачът Димитър Т. Душанов. - 29, 1985, № 5, 44.
Аретов, Николай. Между манастира и мегдана (Възрожденецът Васил Чолаков). – 33, 1989, №6, 54.
Аретов, Николай. Митични красавици и благородни разбойници. Изображения на престъплението у Йордан Йовков. - 36, 1992, № 3-4, 107.
Аретов, Николай. Наблюдения върху българските възрожденски преводи на произведения от Кристоф Шмид. - 32, 1988, № 2, 51.
Аретов, Николай. Необичайно пътешествие в света на романа (По повод „Тайната” на Богомил Райнов). - 29, 1985, № 7, 61.
Аретов, Николай. Непретенциозната проза на Асен Христофоров и проблемът за антитоталитарната литература. – 53, 2009, № 1, 27.
Аретов, Николай. Обектите на просветения смях. – 48, 2004, № 1, 47.
Аретов, Николай. Образи в авторитетно огледало. Стереотипите за Балканите в Английската литература. – 44, 2000, № 2, 88.
Аретов, Николай. Окървавената нива. Изображения на престъплението в „Татул“ и „Снаха“ на Георги Караславов. - 35, 1991, № 9, 64-74.
Аретов, Николай. Отношението книга - художествена творба и проблемът за литературната история на Българското възраждане. – 39;40, 1995-1996. № 3, 75.
Аретов, Николай. П. Р. Славейков и някои жанрооформящи процеси в българската възрожденска белетристика. – 26, 1982, № 3, 86.
Аретов, Николай. Пародии на националистическата митология. – 48, 2004, № 1, 88.
Аретов, Николай. Погледи отвън. – 56, 2012, № 1-2, 5.
Аретов, Николай. Похитената вяра и българската национална митология. – 45, 2001, № 1-2, 55.
Аретов, Николай. Преводната проза и изграждането на новата жанрова система през Възраждането. - 35, 1991, № 4, 67.
Аретов, Николай. Привлекателният образ на великия скептик. Българската рецепция на Волтер. – 38, 1994, № 2, 89.
Аретов, Николай. Скици и откровения. Литературното творчество на Асен Христофоров. - 55, 2011, № 1, 5.
Аретов, Николай. Софроний Врачански и диалогът му със света (Наблюдения върху „Философски мудрости” и „Гражданское позорище”). - 34, 1990, № 3, 18.
Аретов, Николай. Убийство по български. Сюжети с престъпления в белетристиката от втората половина на XIX в. - 34, 1990, № 10, 50.
Аретов, Николай. Що е оксидентализъм и има ли той почва у нас? Предварителни тезиси в търсене на литературните аспекти на проблема. – 49, 2005, № 1, 123.
Аретов, Николай. Няколко пародийни истории на България (Райко Алексиев, Христо Бръзицов, Асен Христофоров, Георги Константинов, Николай Генчев). - 64, 2021, № 3, 66-82.
Aretov, Nikolay. Evolution and competition of the myths of origin: Bulgarian and Balkan aspects.- 60, 2017, № 2, 20-35.
Ариес, Филип. Есета върху историята на смъртта в западния свят от Средновековието до наши дни. – 37, 1993, № 5, 3.
Арнаудов, Михаил. Ларошфуко. – 10, 1966, № 1, 110 – 126.
Асегинолаза, Фернандо. Поезия и хипертекст: чувство за предел. – 44, 2000, № 1, 58.
Асенов, Драгомир. За някои проблеми на българския роман през 1961 г. – 6, 1962, № 2, 3 – 25.
Асман, Алайда. Текстове, следи, боклук: Променливата медия на културната памет. - 56, 2013, № 1-2, 5.
Асман, Ян. Колективна памет и културна идентичност. - 58, 2015, № 2, 3-12.
Атанасов, Александър. Георг Лукач – критик на авангардистката естетика. - 29, 1985, № 8, 89.
Атанасов, Александър. Георг Лукач за своеобразието на естетичното. – 26, 1982, № 5, 85.
Атанасов, Александър. Изкуството: знакова структура или неповторима образност? – 24, 1980, № 5, 68.
Атанасов, Александър. Тодор Павлов и литературният ни живот след Девети септември.(По повод на една критика). - 30, 1986, № 9, 3.
Атанасов, Стоян. Бележки върху тялото във френската средновековна и ренесансова литература през погледа на Мишел Фуко. - 37, 1993, № 5, 47.
Атанасов, Стоян. Старите и модерните: един идентичностен хоризонт. – 52, 2008, № 2, 59.
Атанасов, Стоян. Цветан Тодоров за текста и културата. – 39-40, 1995-1996. № 1, 38.
Атанасова, Десислава. Познати ли са били пространните жития на Константин-Кирил и Методий в Чехия през X – XI в. – 41-42, 1997-1998, № 1, 191.
Атанасова, Цветанка. „Невероятните” разкази на Светослав Минков в контекста на модерната литература. – 49, 2005, № 2, 92-102.
Атанасова, Цветанка. Кръгът „Мисъл” и „европеизирането” на българската литература. - 1979, № 9, 85.
Атанасова, Цветанка. Пейзажната лирика на Емануил Попдимитров. - 30, 1986, № 9, 38.
Атанасова, Цветанка. Пейзажът в лириката на Дебелянов. - 31, 1987, № 10, 32.
Атанасова, Цветанка. Прозата на Николай Лилиев. – 49, 2006, № 2, 121.
Атанасова, Цветанка. Светослав Минков и диаболизмът. – 19, 1975, № 3, 75 – 95.
Атанасова, Цветанка. Емануил Попдимитров и списание „Хиперион”. - 59, 2016, № 1, 75-95.
Ацев, Крум. Кръстопътят на древност и актуалност. – 24, 1980, № 7, 61.
Бабалиевска, Стоянка. За конкретността в житийното повествование. - 35, 1991, № 2, 34.
Бабалиевска, Стоянка. Модели и типове моделиране на житийното повествование. - 37, 1993, № 6, 69.
Бабалиевска, Стоянка. Текст, статистика, компютър (Статистически методи за анализ на текст и възможностите им при атрибуиране на средновековни творби). - 36, 1992, № 5-6, 82.
Баев, Антон. Романтически мотиви в лириката на Иван Пейчев. - 34, 1990, № 5, 29.
Баева, Соня, Илия Конев. Георги Хаджитомов Пешаков. Живот и дело. – 14, 1970, № 1, 83 – 101.
Баева, Соня. Една страница от живота на Петко Р. Славейков. – 6, 1962, № 6, 14 – 27.
Баева, Соня. Неофит Хилендарец Бозвели и Петко Славейков. – 11, 1967, № 3, 40 – 59.
Баева, Соня. Някои моменти от развитието на южнославянските литератури и творчеството на Петко Р. Славейков. – 8, 1964, № 3, 88 – 111.
Баева, Соня. По следите на ръкописите. Текстологически наблюдения върху поетическото творчество на Петко Славейков. – 20, 1976, № 1, 111 – 132.
Байер, Барбара. „До моето първо либе”. Наблюдения върху едно стихотворение на Христо Ботев. - 35, 1991, № 2, 77.
Байчев, Райко. Брой до 9: Литературна хипноза и сеанс в „Повече от любов“ от Радослав Гизгинджиев. - 65, 1, 2022, 32-42.
Балабанова, Христина. Карел Чапек в контекста на междувоенната чешка литература. - 31, 1987, № 9, 53.
Балабанова, Христина. Карел Чапек: човекът и неговото истинско битие. - 25, 1981, № 3, 87.
Балабанова, Христина. Кратките форми на лирическата проза и отношението поезия – проза в българската литература от 20-те години на ХХ в. - 21, 1977, № 1, 127.
Балабанова, Христина. Литературно-критическо дело на Ф. К. Шалда. - 28, 1984, № 4, 121.
Балабанова, Христина. Средна Европа и средноевропейското географско културно пространство (С оглед интерпретациите на М. Кундера, Д. Конрад, В. Хавел, Ч. Милош). – 48, 2004, № 2, 147.
Баларева, Рада. Драматургията на Страшимиров като момент от развитието на българската драма. - 27, 1983, № 1, 73.
Балчева Евелина. Трагедията на „отчуждения” разум („Белият гущер” на Павел Вежинов). - 27, 1983, № 9, 56.
Банков, Трифон. Кръговратът на историята (Историческата тема в прабългарските литературни паметници. - 28, 1984, № 10, 3.
Банков, Трифон. Споменът, надеждата и краят. (Историческата тема в българската литература от времето на византийското иго). - 30, 1986, № 3, 10.
Банков, Трифон. Християнската философия на историята и мирогледният преход в българската литература от IX – X век. - 31, 1987, № 1, 32.
Барарев, Красимир. Клетвата пред своя владетел (меча). - 34, 1990, № 6, 59.
Барух, Шели. Да имаш златна мярка... (Наблюдения върху авторските редакции на Елин Пелиновите разкази). - 32, 1988, № 3, 49.
Батай, Жорж. Из „Еротика” (Разсъждения върху маркиз дьо Сад). - 35, 1991, № 5-6, 164.
Башиянов, Георги. За историко-литературното значение на една статия в сп. „Зора” (1885) и за нейния автор. - 29, 1985, № 7, 69.
Беляева, Сабина. Анимализмът у Йовков. - 22, 1978, № 6, 51.
Беляева, Сабина. В търсене на нравствена хармония. - 1979, № 4, 56.
Беляева, Сабина. Гледната точка на героя. (Наблюдения върху някои идейно-художествени особености в сборника „Барутен буквар”). – 18, 1974, № 3, 49 – 63.
Беляева, Сабина. Идейно-естетически аспекти в младата белетристика на селска тематика. – 17, 1973, № 4, 106 – 126.
Беляева, Сабина. Символиката на дома в съвременната българска литература. - 29, 1985, № 6, 40.
Беляева, Сабина. Цар Траян има кози уши. - 35, 1991, № 1, 78.
Беляева, Сабина. Човек, движение, път. - 28, 1984, № 2, 96.
Беляева, Сабина. Човекът и неговото време. - 25, 1981, № 4, 73.
Бенбасат, Алберт. Добри Немиров. - 28, 1984, № 4, 55.
Бенбасат, Алберт. „Камъни“ – опит за коригиране на една печатна грешка. – 62, 2020, № 3, 90-101.
Бенбасат, Алберт. Лилиев и Фурнаджиев- или за нравствеността в литературната всекидневна. - 34, 1990, № 2, 25.
Бенбасат, Алберт. Творческият диалог между Никола Вапцаров и Антон Попов. - 30, 1986, № 2, 29.
Беновска-Събкова, Милена. Свети Илия в светлината на проблема за синкретичното християнство. - 37, 1993, № 6, 101.
Бердников, Г. П. (Москва). Творческото наследство на А. П. Чехов и съвременният свят. – 24, 1980, № 9, 83.
Березки, Габор. Метафора и повествование. – 46, 2002, № 1, 114.
Бернар, Роже (Париж). За учениците на Методий. - 31, 1987, № 7, 3.
Бернсен, Михаел. Европа и нейните основополагащи митове. Значението на Наполеоновата експедиция в Египет в литературата и в изкуството и Ориентализмът. - 61, 2018, № 1, 20-35.
Бехиньова, Венцеслава (Прага). Барокови черти на българската възрожденска историография. – 11, 1969, № 3, 100 – 121.
Бехиньова, Венцеслава. Барокът и литературата на българските католици. – 19, 1975, № 2, 82 – 98.
Бечев, Константин. Комуникативна стратегия на тривиалното четиво-между фолклорния стереотип и литературни конвенции. - 34, 1990, № 10, 60.
Бечев, Константин. Литературната критика срещу масовата читателска публика в следосвобожденските десетилетия. - 35, 1991, № 3, 108.
Биолчев, Боян. Духът на поета в „Колона от духове”. – 38, 1994, № 1, 88.
Бичков, Виктор. (Москва). За източниците на средновековната теория на знака и значението. – 26, 1982, № 5, 121.
Бичков, Виктор. (Москва). Някои методологически проблеми на историко - естетическите изследване. - 32, 1988, № 4, 95.
Бичков, Виктор. (Москва). При изворите на средновековната история на изкуството. - 27, 1983, № 8, 73.
Бланшар, Жан-Марк. Семиостилове: ритуалът на литературата. – 37, 1993, № 1, 151.
Богданов, Богдан. Аристотеловата „Поетика”, трагедията и някои съвременни проблеми. – 18, 1974, № 5, 80 – 88.
Богданов, Богдан. Една скица върху историята на художествената проза- елинистическа проза. - 22, 1978, № 8, 90.
Богданов, Богдан. Естетиката на А. Ф. Лосев и проблемите на литературната история. – 20, 1976, № 8, 87 – 98.
Богданов, Богдан. За българската литература и пределите на езика. - 35, 1991, № 1, 11.
Богданов, Богдан. Литература, художествен текст и произведение. - 34, 1990, № 1, 3.
Богданов, Богдан. Литературния герой преди литературата. - 23, 1979, № 10, 104
Богданов, Богдан. Митът в литературния процес на античността. – 20, 1976, № 6, 88 – 96.
Богданов, Богдан. Проблеми на жанра в античния роман за Александър Македонски. - 23, 1979, № 7, 105.
Богданов, Иван. Документална литература, очерк, метод на дотворяване. - 31, 1987, № 5, 42.
Богданов, Христо. Възникване на света според „Енума елиш” и „Битие”. - 32, 1988, № 4, 78.
Богомил, Райнов. Черти от творческия му подход. – 14, 1970, № 5, 3 – 13.
Боева, Людмила. Понятието за авторска личност през Българското възраждане. - 27, 1983, № 2, 30.
Боева, Людмила. Постмодернизмът в съвременната руска литература. – 39;40, 1995-1996. № 3, 161.
Боева, Людмила. Протопоп Авакум и неговото „Житие”. Към въпроса за формиране на жанровете в староруската литература. – 17, 1973, № 5, 58 – 73.
Боева, Людмила. Разказът на Елин Пелин „На оня свят” през погледа на медиевиста. - 35, 1991, № 5-6, 23.
Божанкова Ренета, Цветков Лазар. „Митината любов” на Иван Бунин в български корени. - 37, 1993, № 1, 126.
Божанкова, Ренета. „Истинският живот на Себастиян Найт” и „Николай Гогол” на Владимир Набоков-текстове на границата. – 54, 2010, № 1, 100.
Божанкова, Ренета. Лолита, Пара, Нонита, или Владимир Набоков в две междутекстови перспективи. – 39;40, 1995-1996. № 4, 100.
Божилов, Божидар. Отражението на Втората империалистическа война в някои лирически творби. – 2, 1958, № 2, 49 – 69.
Божилов, Божидар. Поезия на етичното начало. – 3, 1959, № 1, 112 – 119.
Божинов, Венцислав. „Видрица” на поп Минчо Кънчев-Възраждането като празник или възрожденският Всепразник. – 46, 2002, № 1, 151.
Божков, Стойко. За някои моменти от живота и творчеството на Г. П. Стаматов. – 1, 1957, № 6, 32 – 49.
Божков, Стойко. Поет – борец за човешко щастие. – 8, 1964, № 3, 80 – 88.
Бонавентура. Четвърто теологическо слово: „Един е вашият учител - Христос”. - 37, 1993, № 6, 31.
Бонева, Вера. Американската мечта в българското възрожденско общество. – 39;40, 1995-1996. № 4, 65.
Бонева, Вера. Възрожденски първосказания. – 44, 2000, № 2, 5.
Борев, Ю., М. Стафецкая (Москва). Критиката и взаимодействията ѝ с близки духовни области. – 24, 1980, № 5, 98.
Борев, Юрий (Москва). Естетическите възгледи на Ломоносов. - 31, 1987, № 3, 117.
Борев, Юрий (Москва). Природата на стила. - 22, 1978, № 4, 39.
Борев, Юрий (Москва). Проблемът за произхода на литературата и изкуството. - 27, 1983, № 3, 115.
Борев, Юрий (Москва). Херменевтика и изкуство (Разбиране и интерпретация). - 30, 1986, № 3, 100.
Борев, Юрий. Естетическото богатство на реалистичния образ. – 2, 1958, № 5, 80 – 102.
Борев, Юрий. Критика на екзистенциалистиката концепция на личността. – 7, 1963, № 5, 127 – 130.
Борисова, Евдокия, Пламен Шуликов, Яни Милчаков. Паралитературата: текстология и социология. – 53, 2009, № 1, 128.
Борисова, Елена. Непреодолимите граници на разума в романа „Да избереш себе си“ на Любен Дилов.  - 60, 2017, № 1, 117.
Боршчуков, Н. И. Проблеми на типологическото изучаване на историята на съветската и българската литература от 20- те и 30- те години в съветското и българското литературознание. – 14, 1970, № 3, 84 – 95.
Бош, Жули. От гърците до хуроните, или Западът в огледалото на примитивните племена: Образи на езичеството в произведенията на Фонтенел, Лафито и Шарл де Брос. – 44, 2000, № 1, 128.
Бояджиев, Николай. Осип Манделщам. – 33, 1989, № 3, 67.
Бояджиев, Пирин. „Случаят” Панаит Станчов. - 28, 1984, № 2, 90.
Бояджиев, Пирин. Атанас Стоянович Кипиловски - този непознат възрожденец. - 23, 1979, № 9, 109.
Бояджиев, Пирин. Вазов в Букурещ. - 34, 1990, № 8, 13.
Бояджиев, Пирин. Недопятата песен на Иван Вазов. - 30, 1986, № 7, 3.
Бояджиев, Пирин. Тодор Пеев – журналист и драматург. - 32, 1988, № 3, 37.
Бояджиева, Ваня. Вечната и свята Багряна. – 11, 1967, № 6, 3 – 14.
Бояджиева, Ваня. За конфликта и композицията в пиесите на Камен Зидаров и Орлин Василев. – 5, 1961, № 1, 54 – 72.
Бояджиева, Ваня. Орлин Василев – разказвач. – 2, 1958, № 6, 48 - 70.
Бояджиева, Ваня. Поезията на Атанас Далчев. – 14, 1970, № 1, 78 – 83.
Бояджиева, Ваня. Потомки. – 13, 1969, № 3, 121 – 134.
Бояджиева, Ваня. Характеристиката на героя в някои съвременни пиеси.7, 1963, № 4, 82 – 103.
Бояджиева, Стоянка. „Мъртвият брат” - анализи и тълкувания. – 48, 2004, № 2, 38.
Брага, Татяна. Приписка в Одеския дамаскин 38 (64) – ценен исторически извор за българската езикова култура  - 66, 2023, № 1, 116-128.
Брадистилова, Маргарита. Жанрови търсения във възрожденските диалози. - 27, 1983, № 3, 72.
Брадистилова-Добрева, Маргарита. Конфликти и герои в драматургичното творчество на Кольо Георгиев. - 31, 1987, № 5, 95.
Брадистилова-Добрева, Маргарита. Началото на театрален живот. - 22, 1978, № 7, 58.
Братоев, Петър. Литературата като учебен предмет. – 14, 1970, № 4, 127 – 135.
Бредел, Вили. [По въпросите на реализма]. – 1, 1957, № 2, 82 – 83.
Брейсуел, Уенди. Ориентализъм, оксидентализъм и космополитизъм: Балкански пътеписи за Европа. – 49, 2005, № 1, 61.
Бумбалов, Любен. Бележки върху някои страни от методологията на съвременната буржоазна литературна наука. - 22, 1978, № 2, 67.
Бумбалов, Любен. Времето и неговите „метаморфози” в българския роман между двете световни войни. – 19, 1975, № 5, 69 – 88.
Бумбалов, Любен. Георги Райчев – писател психолог. – 15, 1971, № 1, 67 – 87.
Бумбалов, Любен. За някои особености на психологизма в творчеството на Георги Райчев. - 31, 1987, № 9, 28.
Бумбалов, Любен. Идеологическата същност на феноменологичните и екзистенциалистичните възгледи за художественото творчество. - 23, 1979, № 7, 83.
Бумбалов, Любен. Художествена функция и особености на вътрешния монолог в тетралогията на Д. Талев. – 16, 1972, № 4, 25 – 47.
Бурианек, Франтишек (Прага). Проблеми на съвременната чешка литература. – 6, 1962, № 27 – 40.
Бучков, Атанас. Бахтин и предговорите си към съчиненията на Л. Н. Толстой. – 46, 2002, № 2, 64.
Бучков, Атанас. Диалогът между Бахтин и Достоевски (Един аспект на проблема). - 31, 1987, № 3, 63.
Бучков, Атанас. Проблемът за интерпретацията в теоретичното наследство на М. М. Бахтин. - 34, 1990, № 1, 69.
Бучков, Атанас. Атанас Натев – ретроспектива в настоящето. - 64, 2021, № 3, 3-20, 21-29.
Бъклова, Катя. „До Чикаго и назад” и някои моменти от развитието на българския пътепис през 80-те и 90-те години. - 25, 1981, № 3, 40.
Бъклова, Катя. Влайкова равносметка. – 33, 1989, № 3, 13.
Бъклова, Катя. Емоционалният свят на белетриста. За някои особености в идейно-художественото изображение у Андрей Гуляшки. – 16, 1972, № 2, 20 – 39.
Бъклова, Катя. За пътеписите на Антон Страшимиров. - 30, 1986, № 3, 71.
Бъклова, Катя. Из историята на българския пътепис от Освобождението до края на века. - 31, 1987, № 10, 18.
Бъклова, Катя. Нови идеи в българския пътепис от началото на века (Страшимир Кринчев – „В страната на палмите”). - 28, 1984, № 7, 31.
Бъклова, Катя. Пролетарската белетристика и ранните творчески търсения на А. Гуляшки и К. Калчев. – 19, 1975, № 1, 24 – 44.
Бъчварова, Свобода. Творчески завоевания и типични слабости на съвременната на драматургия. – 3, 1959, № 5, 58 – 82.
Вандов, Иван. Прогресивната литературна мисъл.1941-1944г. - 23, 1979, № 7, 41.
Вапорджиев, Веселин. За литературната рецепция. – 24, 1980, № 4, 77.
Вапорджиев, Веселин. Типологични аналогии на „Нощем с белите коне” с романите „Кипенберг” на Дитер Нол и „Хомо фабер” на Макс Фриш. - 25, 1981, № 10, 103.
Васев, Славчо. Векове за десетилетия. [Пътни бележки]. – 8, 1964, № 4, 18 – 29.
Васева, Иванка. 100 години от излизането на първия български превод на „Тарас Булба”. – 17, 1973, № 2, 116 – 121.
Василев, Дженю. Д. Б. Митов - литературен критик и публицист. - 28, 1984, № 4, 109.
Василев, Дженю. Забравеното и незабравимото у Борис Шивачев. – 17, 1973, № 6, 74 – 93.
Василев, Дженю. Публицистиката на Асен Златаров. – 24, 1980, № 6, 47.
Василев, Дженю. Публицистиката на майстора. - 21, 1977, № 10, 73.
Василев, Дженю. Съвременна шведска белетристика. Имена, книги, проблеми. – 11, 1967, № 6, 110 – 120.
Василев, Йордан. Институтът като инициатор на научни изследвания. – 41; 42, 1997-1998, № 1, 41.
Василев, Йордан. Социално-психологическите портрети на Иван Хаджийски. - 31, 1987, № 5, 78.
Василев, Михаил. Българският разказ между двете световни войни: новото в типологията на героя. – 20, 1976, № 1, 59 – 77.
Василев, Михаил. Италианската критика през XX век – за и против Кроче. - 31, 1987, № 3, 75.
Василев, Михаил. Критическата смърт и възкресение (Бележки за западната критика през XX век). - 31, 1987, № 9, 46.
Василев, Михаил. Открития и литературна техника в съвременната повест. – 12, 1968, № 4, 61 – 74.
Василев, Михаил. Повествователят в съвременния български разказ. – 13, 1969, № 1, 90 – 104.
Василев, Михаил. Поети от първото следдеветосептемврийско поколение. – 1981, № 9, 81.
Василев, Михаил. Поетите на четиридесетте години и съвременната поезия. - 21, 1977, № 1, 32.
Василев, Михаил. Промени в художественото мислене. (Наблюдения върху българския разказ между двете световни войни). -1977, № 3, 43.
Василев, Михаил. Разказът и повестта в детската ни литература между двете световни войни. - 29, 1985, № 3, 38.
Василев, Михаил. Чуждият разказ днес. - 27, 1983, № 2, 59.
Василев, Сава. Стефан Стамболов и неговата поезия. – 26, 1982, № 5, 47.
Василев, Сава. Владимир Василев и големите критически сюжети на литературата ни. Фрагменти от генеалогията на мита. - 59, 2016, № 1, 96-114.
Василева, Калина. Бащата в сина или дотворяването на недотвореното – сравнителен анализ на „Изворът на Белоногата“ и „Ралица“ . - 65, № 3, 2022, 17-51.
Василий Велики - „Шестоднев. Девет беседа върху сътворението”. - 37, 1993, № 6, 3.
Ватова, Пенка. Литературното минало като настояще (Наблюдения върху осмислянето на литературното минало в периодичния печат през войните (1912-1918). – 33, 1989, № 4, 14.
Ватова, Пенка. Пътят към една книга за българите. Наблюдения върху народоведското творчество на Антон Страшимиров по времето на Първата световна война. - 34, 1990, № 10, 74.
Вачева, Албена. Преходът като сюжет в литературата и в литературното поле
(Наблюдения върху разкази, публикувани във всекидневниците през 90-те години на ХХ в.) - 66, 2023, № 2, 37-52.
Вачева, Албена. Жените и литературните институции. – 51, 2007, № 2, 158.
Вачева, Албена. Идеалната критика: Джонатан Кълър в дискусия. – 47, 2003, № 1-2, 159-170.
Вачева, Албена. Литературен жанр и социални идеологии: очеркът по времето на социализма. - 58, 2014, № 1, 77.
Вачева, Албена. Умният път е: с тяхното оръжие да се въоръжим... Модерният дебат за „родно” и „чуждо” през 30-те год. на XX в. – 49, 2005, № 1, 53.
Велев, Георги. Героите на „Анархист” в плен на диалектиката. - 28, 1984, № 9, 38.
Велев, Георги. Един опит за диалектическа съпоставка между Елин Пелин и Йордан Йовков. - 30, 1986, № 4, 53.
Велев, Георги. За „загадъчната” сценичност на романа „Братя Карамазови”. - 32, 1988, № 5, 58.
Великов, Димитър, Георгиева, Невена. „Авторовият образ” в разказите на Г. П. Стаматов. - 28, 1984, № 10, 43.
Великов, Димитър. Българската литературна критика за Асен Разцветников. - 23, 1979, № 5,85.
Великов, Димитър. Литературният кръг „Стрелец” и проблемът за „родното” и „чуждото”. - 27, 1983, № 8, 29.
Великова, Силвия. Категорията паратекст - опит за ново тълкуване. – 46, 2002, № 2, 51.
Величков, П. Вежинов, Т. Генов, К. Зидаров, В. Нешков, К. Кюлявков, Ив. Шопов и др.
Велкова, Саня. Самоидентификация между Изтока и Запада: гръцките характеристики на балканските феномени в края на XIX и първата половина на XX в. – 49, 2005, № 1, 140.
Велчев, Велчо. Йордан Йовковите „Старопланински легенди”. - 29, 1985, № 4, 73.
Велчев, Велчо. От факта към образа (Из творческата история на Йовковите „Старопланински легенди”). - 30, 1986, № 10, 35.
Велчев, Велчо. Революционният хуманизъм на Христо Смирненски. - 32, 1988, № 4, 19.
Велчев, Петър. В търсене на съвременния герой. - 23, 1979, № 5, 43.
Велчев, Петър. Мигел де Унамуно в българската критика и публицистика. – 37, 1993, № 4, 133.
Велчев, Петър. Поемата на Гео Милев „Септември”. - 29, 1985, № 2, 14.
Велчев, Петър. Разцветников като поет-преводач. – 26, 1982, № 6, 45.
Велчев, Петър. Стихът на Гео Милев. – 49, 2006, № 2, 90.
Верес, Андраш. Интерпретативната общност: фикция и реалност. – 45, 2001, № 1-2, 132.
Веселинова, Елена. Рецепцията на френската моралистична култура у Атанас Далчев. - 34, 1990, № 2, 30.
Веселовски, А. Н. Езикът на поезията и езикът на прозата (Из „Историческа поетика”). – 37, 1993, № 3, 130.
Видински, Васил, Камелия Спасова, Мария Калинова. Дистекстът Кирил Кръстев и световната литература  - 66, 2023, № 1, 60-78.
Вичев, Добри (Берлин). Българският модернизъм. Опит за някои уточнения и обобщения. - 32, 1988, № 10, 60.
Вичев, Добри (Берлин). Изкуството като „особена радост”. За разказите на Йордан Йовков. - 30, 1986, № 2, 93.
Владева, Лиляна. Архивният фонд на Асен Христофоров в Централния държавен архив. - 55, 2011, № 1, 113.
Влахов-Мицов, Стефан. Дико Фучеджиев – черти към незавършен портрет. - 30, 1986, № 4, 72.
Влахов-Мицов, Стефан. Корените на човешкия дух (Генчо Стоев). - 34, 1990, № 9, 34.
Войникова, Антоанета. Опит за нов прочит на „Михал Мишкоед” (Към въпроса за раждането на българската комедия). – 26, 1982, № 3, 73.
Врина-Николов, Мари (Institut NAtional des Langues et Civilisations Orientales, Париж), Многоезичието като "non-lieu de mémoire" в българското литературно пространство (XIX-XX в.), 62, 3, 2019, 5-14.
Врина-Николов, Мари. Българският роман в преломните 50 и 60 години на XX век - среща на историята, догматизма и художествената измислица. - 43, 1999, № 2, 138.
Врина-Николов, Мари. От век на век - българската литература между традиция и свобода (началото на XX в. - началото на XXI в.). – 56, 2012, № 1-2, 56.
Вучков, Юлиан. Пиесите на Рачо Стоянов. – 26, 1982, № 7, 12.
Гайер, Паул. „Опити” на Мишел дьо Монтен (1571-1592): Скептичен консерватизъм и парадоксална антропология, 62, № 1, 2019, 3-19
Галонзка, Войчех  (Краков). Разказът „По жицата” на Йордан Йовков. Как е направено литературното пространство”. - 34, 1990, № 8, 97.
Войчех Галонзка, Списание „Тексти друге" или как да се играе в новата пиеса. - 34, 1993, № 1, 3-5.
Галонзка, Войчех (Краков). Българските културни „пътешествия” от модернизма към автентизма. - 32, 1988, № 7, 97.
Галонзка, Войчех. Йордан Йовков – „Жетварят”. Изобразено пространство и метафизична цялост. – 37, 1993, № 1, 79.
Галонзка, Войчех. Превеждайки „Под игото“ на Иван Вазов... - 59, 2016, № 1, 3-52.
Галунова, Калина. За калпака и фрака. Размисли върху културната символика на пре/обличането в „Бай Ганьо”. – 51, 2007, № 1, 133.
Ганди, Лийла. Един сложен оксидентализъм: Колониално желание и разочарование у В. С. Найпол. – 49, 2005, № 1, 91.
Гановски, Сава. По някои въпроси в диалога на XV философски конгрес. – 17, 1973, № 5, 3 – 16.
Ганчева, Бистра. „Литературният живот” на няколко фолклорни мотива у Пенчо Славейков. - 27, 1983, № 5, 58.
Ганчева, Бистра. За езика на Константин Константинов. – 20, 1976, № 2, 122 – 138.
Ганчева, Бистра. За жанровата характеристика на пътеписите на Светослав Минков. – 25, 1881, № 5, 50.
Ганчева, Бистра. За Константин Константинов като мемоарист и есеист. - 31, 1987, № 4, 19.
Ганчева, Бистра. За патриотичната тенденция в българския пътепис. - 22, 1978, № 3, 44.
Ганчева, Бистра. Между старата и новата земя. – 46, 2002, № 2, 20.
Ганчева, Бистра. Наблюдения върху разказите и пътеписите на Димитър Димов. - 15, 1971, № 1, 52 – 56.
Ганчева, Бистра. Освободителна воина и национално самочувствие („Записки по българските въстания”, „Епопея на забравените”). - 30, 1986, № 10, 9.
Ганчева, Бистра. Присъствието на автора в художествената проза Константин Константинов. – 18, 1974, № 5, 61 – 80.
Ганчева, Вера. Емануел Сведенборг и учението за съответствията - езотеричен идеен комплекс и поетика. – 52, 2008, № 1, 129.
Ганчева, Вера. Изгубеният ад (Пасиансите на Стиг Дагеран). - 32, 1988, № 2, 68.
Ганчева, Вера. Катедра и амвон (Селма Лагерльоф — личност, образи и роля). - 35, 1991, № 7, 52-86.
Ганчева, Вера. Самотата като възглед и мотив у писателите на Скандинавия, осъществили „пробива на модерното”. – 46, 2002, № 1, 53.
Гарева, Мария.Разказите на Йордан Йовков в литературната критика до края на тридесетте години. - 23, 1979, № 8, 96.
Гаспаров, Борис. Тартуската школа от 60-те години като семиотичен феномен. - 36, 1992, № 5 - 6, 40.
Гаспаров, Михаил. Поезия и проза-поетика и реторика. – 44, 2000, № 2, 142.
Гачев, Георгий (Москва). За възможното съдействие на хуманитарните науки в развитието на естествените. – 24, 1980, № 8, 96.
Гачев, Георгий (Москва). За националната образност в руската поезия. - 30, 1986, № 7, 76.
Гачев, Георгий (Москва). Националните образи на света. - 32, 1988, № 6, 3.
Гачев, Георгий (Москва). Националният образ на света. – 16, 1972, № 5, 14 – 35.
Гачев, Георгий (Москва). Подвигът на миропознанието. - 23, 1979, № 2, 92.
Гачев, Георгий Д. Към въпроса за възникването на литературата като изкуство в България. Сантименталното пътешествие на Найден Геров. – 2, 1958, № 6, 9 – 28.
Генев, Кольо. Концепцията за човека и творческото своеобразие на писателя. – 16, 1972, № 5, 52 – 65.
Генов, Илиан. Опит върху „Сид”. – 24, 1980, № 7, 115.
Генов, Кръстьо. Въпросът за художествения метод на Димитър Полянов. – 5, 1961, № 1, 29 – 54.
Генов, Кръстьо. Исторически контакти и типологически паралели между българския и гръцки Романтизъм. – 16, 1972, № 2, 54 – 75.
Генов, Кръстьо. Кълнове на романтизъм в Паисиевата „История славеноболгарская”. – 9, 1965, № 6, 87 – 106.
Генов, Кръстьо. Многообразие на художественото обобщение в поезията на Христо Смирненски. – 8, 1964, № 5, 67 – 89.
Генов, Кръстьо. Социалистическото историческо съзнание – новаторки естетически принцип на социалистическия реализъм. – 11, 1967, № 6, 42 – 53.
Генов, Паун. Поет безстрашен и правдив (90 години от рождението на Сергей Румянцев). - 30, 1986, № 10, 5.
Георгиев, Ана. Бягство в действителността. [Новият испански роман]. – 9, 1965, № 2, 132 – 142.
Георгиев, Емил. Барок в българската литература. – 15, 1971, № 6, 46 – 63.
Георгиев, Емил. Краткото житие на Климент Охридски в ново осветление. – 19, 1975, № 4, 102 – 110.
Георгиев, Емил. Международна конференция по въпросите на поетиката. Варшава, август 1961 г. – 5, 1961, № 1, 82 – 91.
Георгиев, Емил. Науката, литературата и изкуството- граничещи и обединяващи ги сфери. - 21, 1977, № 9, 3.
Георгиев, Емил. Освобождението на България от османско владичество и развитието на реализма в българската литература. - 22, 1978, № 7, 3.
Георгиев, Емил. Поезията на Райко Жинзифов. – 8, 1964, № 2, 79 – 98.
Георгиев, Емил. Пред IV Международен конгрес на славистите в Москва. – 1, 1957, № 4, 124 – 1935.
Георгиев, Емил. Славянските литератури и общоевропейското литературно развитие през XVIII век. - 21, 1977, № 4, 3.
Георгиев, Емил. Софроний Врачански в развитието на Българското възраждане и на новата българска литература. – 3, 1959, № 6, 81 – 97.
Георгиев, Емил. Сравнителното литературознание. – 5, 1961, № 2, 58 – 72.
Георгиев, Емил. Хердер и Възраждането на по-малките славянски народи. - 23, 1979, № 4, 95.
Георгиев, Лазар. За някои аспекти от методологията на Боян Пенев. – 18, 1974, № 2, 107 – 122.
Георгиев, Любен Фейлетоните на Георги Кирков. – 11, 1967, № 3, 20 – 40.
Георгиев, Любен. Беседи със съветски литературоведи. – 24, 1980, № 3, 3.
Георгиев, Любен. В позната емоционална атмосфера. (Сред ръкописите на Д. Димов). – 20, 1976, № 8.
Георгиев, Любен. Диалози със съветски литературоведи. - 23, 1979, № 4, 23.
Георгиев, Любен. Драгомир Асенов. – 12, 1968, № 2, 80 – 93.
Георгиев, Любен. Другият Яворов. – 15, 1971, № 3, 36 – 55.
Георгиев, Любен. Като рисунки от натура (В света на Михалаки-Георгиевите страдалци и правдотърсачи). - 31, 1987, № 6, 28.
Георгиев, Любен. Литературата – живот и съдба. – 17, 1973, № 6, 67 – 74.
Георгиев, Любен. Млади поети. Първан Стефанов. Христо Фотев. – 11, 1967, № 1, 112 – 128.
Георгиев, Любен. Основоположник на новобългарската повест и драма. (Литературното дело на Васил Друмев). - 30, 1986, № 8, 8.
Георгиев, Любен. Поет на селската несрета. (Идилиите на Петко Ю. Тодоров). – 4, 1960, № 5, 64 – 94.
Георгиев, Любен. Поетическата полемичност на Димитър Методиев. – 18, 1974, № 6, 25 – 32.
Георгиев, Любен. През далнините на епохи и събития (Срещи и разговори с Дора Габе). - 34, 1990, № 7, 17.
Георгиев, Любен. Първият антифашистки роман („Хоро” на Антон Страшимиров) като присъда над контрареволюцията. – 33, 1989, № 7, 49.
Георгиев, Любен. Смирненски като фейлетонист. – 5, 1961, № 5, 68 – 93.
Георгиев, Любен. Срещи очаквани и неочаквани с Юрий Трифонов. - 32, 1988, № 1, 73.
Георгиев, Любен. Стихията на анализатора. Поглед към ранното творчество на Димитър Димов. – 16, 1972, № 2, 3 – 20.
Георгиев, Любен. Страшният съд на съвестта. – 14, 1970, № 3, 54 – 63.
Георгиев, Любен. Съвременност и новаторство в лириката. [Обзорна статия]. – 13, 1969, № 3, 134 – 153.
Георгиев, Любен. Съвременност и поезия. – 9, 1965, № 2, 3 – 22.
Георгиев, Никола. Ботевата балада „Хаджи Димитър”. (Опит за разбор). – 18, 1974, № 4, 115 – 138.
Георгиев, Никола. Завършеност и незавършеност на художественото литературно произведение. – 9, 1965, № 3, 51 – 73.
Георгиев, Никола. Заекващият диалог. - 43, 1999, № 2, 5.
Георгиев, Никола. Наблюдения върху поетиката на българската народна песен. – 16, 1972, № 3, 119 – 145.
Георгиев, Никола. Нови насоки на неисторизма в съвременното буржоазно литературознание. Критическа оценка с оглед творчеството на П. К. Яворов. – 10, 1966, № 5, 113 – 137.
Георгиев, Никола. От Хилендар до Шипка. – 19, 1975, № 3, 13 – 32.
Георгиев, Никола. Път към Европа ли? Не съм от тях (Разказите на Чудомир някога и сега). - 35, 1991, № 4, 3.
Георгиев, Никола. Творчеството на Чехов в литературното пространство. – 48, 2004, № 1, 5.
Георгиев, Никола. Точните методи на естетиката в историческа и съвременна оценка. – 8, 1964, № 1, 73 – 83.
Георгиева, Албена. Спецификата на легендата в българския фолклор. - 29, 1985, № 4, 84.
Георгиева, Галина. Социално въздействие и анти - естетически ефект. – 49, 2006, № 1, 155.
Георгиева, Гергана. В огледалото на Западна Европа. – 44, 2000, № 2, 78
Георгиева, Десислава. За интерпретацията на Омировия епос в драмата „Завръщането на Одисей” от Станислав Виспянски. - 36, 1992, № 1-2, 182.
Георгиева, Цветана. Сецесионно-декоративната лирика на Николай Райнов (египетски мотиви), 63, 1, 2020, 90-114.
Георгиева, Цветана. Eвропейската война през погледа на левите експресионисти у нас (Гео Милев – Ламар), 61, № 2, 2018, 23-35.
Георгиева-Дикранян, Невена. Пясъчният човек и неговите метаморфози във времето. – 33, 1989, № 4, 82.
Гечев, Стефан. Георгиос Сеферис – национален и модерен. – 19, 1975, № 1, 44 – 51.
Гечев, Стефан. Към въпроса за авторството на Храбровата апология. – 19, 1975, № 4, 87 – 102.
Глигорич, В. [По въпросите на реализма]. – 1, 1957, № 1, 91 – 93.
Голдбърг, Джонатан. Умозрения: „Макбет“ и източникът. - 35, 1991, № 10, 142-160.
Горанов, Кръстьо. Някои аспекти на художествения образ. – 5, 1961, № 6, 55 – 80.
Горчева, Мая. Езиците на българската поезия в емиграция след 1944 г. - 58, 2015, № 2, 13-34.
Горчева, Мая. Прозата на Ивайло Петров и „опитомяването на плебса”. - 58, 2014, № 1, 22.
Горчева, Мая. Утопичните острови на тропиците – възможни и реални. - 64, 2021, № 2, 63-79.
Господинов, Георги. Поетът и системата. Бягства и убежища в късния социализъм. Приписки за трима поети – Христо Фотев, Иван Теофилов и Борис Христов. - 66, 2023, № 3, 70-78.
Господинов, Данчо. Жанровата трансформация като механизъм на литературната еволюция. - 35, 1991, № 9, 18-35.
Господинов, Данчо. Защо и как е написано „Житие и страдания грешнаго Софрония”. - 34, 1990, № 8, 70.
Господинов, Данчо. Иван Д. Шишманов и дисциплинарната матрица на изследванията на Българското възраждане. – 48, 2004, № 2, 7.
Гочев, Гочо. Да уважаваме трайните принципи на драматическото действие. – 5, 1961, № 3, 10 – 33.
Горчева, Мая. Отровата на искреността: Мотивът за двойника в романа „Безразличният“ на Цветан Марангозов между литературна реконструкция, биографично свидетелство и разсекретени досиета, 61, № 2, 2018, 36-57.
Грабович, Джордж. Народният поет като мит. – 45, 2001, № 1-2, 29.
Гранитски, Иван. Марксовата публицистична полемика от „Рейнски вестник” до „Немско-Брюкселския вестник” (1842 – 1847). - 28, 1984, № 6, 54.
Гранитски, Иван. Поетическото самосъзнание като воля за движение. - 25, 1981, № 10, 86.
Грашева, Лиляна. Към въпроса за творческия облик на старобългарския писател. – 8, 1964, № 5, 45 – 67.
Григоров, Георги М. Поезията на Ник. Вас. Ракитин. – 10, 1966, № 6, 95 – 110.
Григоров, Георги М. Съвременност и лирически герой (наблюдения и размисли върху днешната ни поезия). - 27, 1983, № 8, 53.
Григоров, Григор. Два етюда за „Мила Родино”. – 54, 2010, № 2, 90.
Григоров, Григор. Писателят като герои. – 51, 2007, № 2, 5.
Григоров, Добромир. За съвременното чешко литературознание. – 38, 1994, № 2, 3.
Григорова, Людмила. Бодлер. Естетически възгледи. - 22, 1978, № 9, 103.
Григорова, Людмила. Владимир Башев. – 12, 1968, № 4, 74 – 83.
Григорова, Людмила. Наблюдения върху естетическите възгледи на немските и австрийските символисти. – 24, 1980, № 9, 112.
Григорова, Людмила. Проблемът за художника и за изкуството в литературата на немския романтизъм. – 18, 1974, № 6, 76 – 91.
Григорова, Людмила. Творецът и неговият „двойник”. – 26, 1982, № 2, 109.
Грийнблат, Стивън. Невидими куршуми: ренесансовият авторитет и неговото подрване. "Хенри IV" и "Хенри V". - 35, 1991, № 7, 175
Гроновска, Олга. Криза, Изток и Запад като понятия, имплициращи българските културни дилеми в светлината на литературно-критичните текстове от 30-те год. на XX в. – 49, 2005, № 2, 125-138.
Гуляшка-Балканска, Светла. Към типологията на френския и българския символизъм в литературата. – 33, 1989, № 6, 62.
Гуляшка-Балканска, Светла. Отражения и отблясъци на „темата за огледалото” във френската литература. - 32, 1988, № 5, 91.
Гуляшка-Балканска, Светла. Стоян Михайловски. Опит за портрет. „Денят се познава по утрото”. – 26, 1982, № 8, 44.
Гуляшка-Балканска, Светла. Френско влияние в басните и епиграмите на Стоян Михайловски. - 29, 1985, № 2, 78.
Гърдев, Георги. Човекът и светът в прозата на Чингиз Айтманов. - 29, 1985, № 9, 80.
Давидов, Нешо. Сатирата – поезия на баснята. – 13, 1969, № 5, 56 – 68.
Дакова, Бисера. Бит и идеология в романа „Сухата равнина” (1952; 1957) на Павел Вежинов 115-134.
Дакова, Бисера. Кратък речник на Ориента (или за непроявения дебат между Иван Богоров и Добри Войников). – 49, 2005, № 1, 29.
Дакова, Бисера. „Неавтентичният човек” или за внезапните симетрии в идеологическото писане на Цветан Стоянов.- 60, 2017, № 2, 56-67.
Дакова, Бисера. „Несвоевременната” проза на сп. „Художник”. – 48, 2004, № 2, 127.
Дакова, Бисера. П. К. Яворов. „Песен на песента ми” - отвъд конвенциите на езика. – 39;40, 1995-1996. № 2, 92.
Дакова, Бисера. По следите на изгубените думи. - 43, 1999, № 2, 69.
Дакова, Бисера. Разподобяванията на Ивайло Петров. - 58, 2014, № 1, 3.
Дакова, Бисера. „Химни и балади” (1912) на Т. Траянов - телеологии и антитези. Радикализираният декаданс. – 52, 2008, № 1, 67.
Далчев, Атанас. Мисли и наблюдения. – 14, 1970, № 4, 106 – 114.
Дамянова, Румяна. Руската епистоларна и поетическа традиция и Одеският литературен кръжец. - 27, 1983, № 5, 43.
Дамянова, Румяна. Травмата - психосоциална следа във възрожденския поведенчески репертоар. Срамът. – 49, 2006, № 1, 40.
Дамянова, Румяна. Чуждото - страх и влечение. – 37, 1993, № 3, 112.
Дамянова, Цвета. Някои аспекти на ренесансовия мироглед - сходства и различия с Българското Възраждане. - 22, 1978, № 5, 106.
Данаилова, Елена. Роман Якобсон за отношението между език и литература. – 33, 1989, № 1, 58.
Данова, Надя. Неофит Бозвели и детската възраст, 63, 1, 2020, 31-69.
Данова, Надя. „Тъй рече Йоан Златоуст”. – 48, 2004, № 1, 49.
Данова, Надя. Една „въобразена” история на България. – 44, 2000, № 2, 12.
Данова, Надя. Иван Шишманов и националната митология. – 48, 2004, № 2, 30.
Данова, Надя. Книгата и движението на идеите на Балканите през XVIII-XIX век. Наблюдения върху някои налагани ограничения. – 39;40, 1995-1996. № 3, 85.
Данова, Надя. Няколко страници от историята на балканските утопии. – 52, 2008, № 2, 103.
Данова, Надя. Още за гръцкия канал на общуване на българите с европейската култура. Случаят Константин Фотинов. – 37, 1993, № 2, 50.
Данова, Пенка. Един български прочит на „Нощна песен на странстващ овчар в Азия” на Джакомо Леопарди. – 49, 2005, № 1, 114.
Данова, Пенка. Приказката на италианския ренесанс. – 39;40, 1995-1996. № 4, 16.
Данова, Сирма. Паисий и десният митонационализъм между двете световни войни. Списание „Отец Паисий“. - 66, 2023, № 2, 110-138.
Данчев, Георги. Поетът Димитър Кантакузин. – 20, 1976, № 6, 59 – 78.
Данчев, Пенчо. Бележки за драматургията на Орлин Василев. – 1, 1957, № 1, 68 – 90.
Данчев, Пенчо. По някои въпроси на нашата марксистко-ленинска естетика. – 3, 1959, № 4, 5 – 43.
Данчев, Пенчо. Поезия на пресътворения свят. – 5, 1961, № 4, 123 – 131.
Данчев, Пенчо. Поет, за когото се спори. – 5, 1961, № 6, 133 – 139.
Данчев, Пенчо. Човечна поезия. – 4, 1960, № 1, 113 – 119.
Дарковски, Кирил. Срещу апологията на абстрактното изкуство. – 2, 1958, № 3, 88 – 98.
Дарковски, Кирил. Фройдизмът и изкуството. – 1, 1957, № 3, 69 – 80.
Даскалов, Николай. „Пепелища” – роман за Наполеоновата епоха и полската съдба. – 24, 1980, № 2, 73.
Даскалов, Николай. Болеслав Прус, кладенецът и лабиринтът. - 34, 1990, № 3, 48.
Даскалов, Николай. Образната триада в романа на Стефан Жеромски „Пепелища”. - 27, 1983, № 10, 83.
Даскалов, Николай. Опит за реабилитация на Хенрик Сенкевич като художник на християнския свят. – 33, 1989, № 3, 52.
Даскалов, Николай. Опозицията „естет – диктатор” в романа на Хенрик Сенкевич „Quo vadis”. - 30, 1986, № 4, 86.
Даскалов, Николай. Черти от поетиката на романа „Пепелища” от Стефан Жеромски. - 29, 1985, № 6, 105.
Даскалова, Екатерина. Александър Блок за Освобождението на България в поемата „Възмездие”. – 3, 1959, № 1, 78 – 91.
Дачев Мирослав. Speculum Speculorum (Маргиналии по страниците на българския символизъм). – 37, 1993, № 3, 85.
Дачев, Мирослав. В търсене на „друг” поетичен език. - 34, 1990, № 10, 12.
Дачев, Мирослав. Да танцуваш с Логоса. – 38, 1994, № 4, 101.
Дачев, Мирослав. Етюди по семиотика на цвета: Забрави светлината и мрака!. – 39;40, 1995-1996. № 2, 105.
Дачев, Мирослав. Литературната семиотика-флирт или закономерност. – 46, 2002, № 2, 5.
Дачев, Мирослав. Семиотика на цвета. Цвят и смисъл в поезията на българските символисти. - 36, 1992, № 3-4, 178.
Дачева, София. Многовалентна символика на жълтия цвят в „Смърт във Венеция“ от Томас Ман, 62, № 1, 84-93.
Дейкова, Олга. Бележки върху стиха на Димчо Дебелянов. – 12, 1968, № 6, 98 – 114.
Дейкова, Олга. Към въпроса за творческия развой на Димчо Дебелянов. – 11, 1967, № 6, 53 – 76.
Дейкова, Олга. Някои особености на метриката в сбирките „Гусла”, „Поля и гори”, „Епопея на забравените”. - 23, 1979, № 6, 93.
Дейкова, Олга. Приносът на П. Р. Славейков за създаване на българската метрика. – 18, 1974, № 1, 33 – 57.
Дейкова, Олга. Стихът на Вазов в първите му сбирки. – 19, 1975, № 6, 32 – 54.
Дел’Агата, Джузепе (Италия). Йордан Радичков в Италия. – 33, 1989, № 3, 49.
Дел’Агата, Джузепе. Рецепцията на Пенчо Славейков в Италия. – 56, 2012, № 1-2, 44.
Делла Гата, Луиджи (Неапол). Европейският символизъм. – 19, 1975, № 1, 72 – 88.
Делчев, Борис. Асен Разцветников. – 18, 1974, № 2, 44 – 60.
Делчев, Борис. Бележник на писателя. – 18, 1974, № 5, 55 – 61.
Делчев, Борис. Възмъжаването на твореца. – 6, 1962, № 5, 39 – 71.
Делчев, Борис. Димитър Бояджиев. – 1, 1957, № 3, 24 – 54.
Делчев, Борис. Един поет се ражда. Лириката на Веселин Ханчев. – 7, 1963, № 5, 88 – 116.
Делчев, Борис. Из моя бележник. Миниатюри. – 16, 1972, № 6, 42 – 47.
Делчев, Борис. Приливи и отливи на вдъхновението. – 3, 1959, № 3, 119 – 137.
Делчев, Борис. Романтика и жизнена правда. – 4, 1960, № 2, 111 – 132.
Делчев, Борис. Срещи и разговори с Димитър Димов. Ч. I. – 15, 1971, № 4, 21 – 40.
Делчев, Борис. Срещи и разговори с Димитър Димов. Ч. II. – 15, 1971, № 5, 38 – 55.
Делчев, Борис. Срещи и разговори с Константин Константинов. Ч. I. – 17, 1973, № 4, 90 – 106.
Делчев, Борис. Срещи и разговори с Константин Константинов. Ч. II. – 17, 1973, № 5, 73 – 91.
Делчев, Борис. Срещи и разговори със Светослав Минков. Ч. I. – 14, 1970, № 3, 26 – 54.
Делчев, Борис. Срещи и разговори със Светослав Минков. Ч. II. – 14, 1970, № 4, 67 – 83.
Делчев, Красимир. Съмнение в човешката природа (Въображаеми възражения на Достоевски срещу Декарт). - 34, 1990, № 4, 72.
Делчева, Румяна, Едуард Власов. „Гьотев синдром” по френски, или в търсене на вечния събеседник. – 38, 1994, № 4, 48.
Денкова, Лидия. От демона към демоничното (За любовта у Бердяев и Достоевски). -1992, № 1-2, 167.
Денкова, Лидия. София - изборът на светостта (Наблюдения върху епизода в Пространното житие на Константин-Кирил). – 38, 1994, № 4, 3.
Дерида, Жак. Подпис. Събитие. Контекст. - 37, 1993, № 5, 123.
Детрез, Раймонд (Антверпен). Славянски и Източноевропейски изследвания. Положително за Балканите: начини на употреба. - 65, № 3, 2022, 106-120.
Детрез, Раймонд (Антверпен). От религиозното до националното съзнание. - 34, 1990, № 5, 64.
Детрез, Раймонд (Антверпен). Автобиографията на Григор Пърличев като ‘автожитие’. - 58, 2015, № 2, 56-79.
Детрез, Раймонд. „Албанската връзка” на Григор Пърличев. – 56, 2012, № 1-2, 25.
Детрез, Раймонд. „Погърчване” и „поевропейчване” през Възраждането. – 49, 2005, № 1, 7.
Детрез, Раймонд. Канонизация чрез съперничество: Случаят Григор Пърличев. – 51, 2007, № 1, 61.
Детрез, Раймонд. Партений Павлович revisited. - 59, 2016, № 2, 35-50.
Джамбелука-Коссова, Алда (Рим). Авторска атрибуция и ръкописна традиция: по повод „Повесть о Петре и Февронии”. – 33, 1989, № 8, 102.
Джевиецка, Евелина. За мястото на библейския текст в новата българска литература. Рецепции – интерпретации – предизвикателства. - 60, 2017, № 1, 3.
Диамандиева, Кичка. Поемата като литературен жанр. - 21, 1977, № 6, 34.
Дилевски, Николай. „Житие и страдания грешнаго Софрония” и неговият път през годините. - 32, 1988, № 9, 19.
Дилевски, Николай. Възможни и предполагаеми източници на „Житие и страдания грешнаго Софрония”. Време, място и цел на написването му. – 33, 1989, № 5, 17.
Димарас, Константинос. Западната книга в гръцкия ареал. – 37, 1993, № 2, 60.
Димитров, Емил. Историята на една мистификация - 66, 2023, № 1, 36-59.
Димитров, Емил. Димитров, Емил. Юбилей и канон. – 53, 2009, № 1, 71.
Димитров, Людмил. Memento (me)mori, или как Горки помни Чехов. – 53, 2009, № 2, 160.
Димитров, Николай. За символа и „едната дума” в поезията на Яворов. – 47, 2003, № 1-2, 76.
Димитров, Пейо. Изборниците на цар Симеон. - 34, 1990, № 7, 3.
Димитров, Пейо. Историческият мит в белетристиката на Емилиян Станев. - 35, 1991, № 2, 13.
Димитрова, Елека. Между две политически дати: островът на българската литература и острови в българската литература. - 66, 2023, № 3, 3-35.
Димитрова, Елена. „Записки от „Мъртвия дом” в творчеството на Достоевски. – 19, 1975, № 3, 58 – 79.
Димитрова, Елена. Емилиян Станев и Достоевски. - 30, 1986, № 1, 89.
Димитрова, Елена. Интимната лирика на Смирненски. – 18, 1974, № 2, 100 – 107.
Димитрова, Елена. Начало, което радва. – 1, 1957, № 6, 105 – 110.
Димитрова, Елена. Поетичният свят на Лилиев. - 28, 1984, № 10, 22.
Димитрова, Елена. Сатиричният образ у Алеко Константинов. – 12, 1968, № 2, 30 – 35.
Димитрова, Елена. Стилът на Фурнаджиев. – 26, 1982, № 7, 27.
Димитрова, Елена. Стихът на Лилиев. – 10, 1966, № 6, 50 – 72.
Димитрова, Елка. Тоталитаризмът и моделирането на литературната история (модернизмът и неговите интерпретации). – 53, 2009, № 1, 51.
Димитрова, Ирма. Игра и художествен светоглед (Наблюдения върху поезията на Валери Петров). - 34, 1990, № 5, 44.
Димитрова, Ирма. Поетическият свят на Александър Вутимски. - 29, 1985, № 9, 71.
Димитрова, Кристин. Евгения е от Марс, Вазов е от Венера. - 59, 2016, № 2, 51-86.
Димитрова, Маринели. В търсене на типа герой. - 34, 1990, № 10, 68.
Димитрова, Нина. „Достоевски и Кант“ в руския духовен ренесанс (аспекти на проблема). - 35, 1991, № 9, 97-108.
Димитрова, Светла. Йордан Йовков и Иво Андрич. - 22, 1978, № 3, 23.
Димитрова, Славея. Преходът след 1989 година: събития, политики, оценки.  - 66, 2023, № 2, 21-36.
Димитрова, Славея. Изборите на интелектуалеца. Случаят на Вацлав Хавел  - 66, 2023, № 1, 108-115.
Димов, Георги. Алеко Константинов и българската литературна критика. – 8, 1964, № 2, 61 – 79.
Димов, Георги. Бележит учен – родолюбец и гражданин-хуманист. - 29, 1985, № 10, 28.
Димов, Георги. Българската литературна историография и културно - естетическото общуване между балканските народи. – 33, 1989, № 7, 3.
Димов, Георги. Българската литературна критика през 80-те години на XIX в. – 9, 1965, № 5, 9 – 53.
Димов, Георги. Българската марксическа теоритико–критическа мисъл и проблемите на социалистическата литература между двете световни войни. Ч. II. – 20, 1976, № 7, 9 – 34.
Димов, Георги. Българското литературознание и процесите на национално самопознание. - 32, 1988, № 2, 3.
Димов, Георги. Васил Друмев. Литературно–теоретически и критически позиции. – 7, 1963, № 2, 25 – 49.
Димов, Георги. Гражданско-хуманистичните и културно-естетическите основания на една плодотворна дружба: Шишманов – Вазов. - 30, 1986, № 8, 22.
Димов, Георги. Димитър Благоев. Борец срещу идеалистическо-формалистическата естетика и критика. – 8, 1964, № 3, 67 – 80.
Димов, Георги. Д-р К. Кръстев – Иван Вазов. – 15, 1971, № 2, 49 – 75.
Димов, Георги. За научното и културното наследство на Иван Д. Шишманов. – 2, 1958, № 3, 66 – 88.
Димов, Георги. За цялостни и разностранни сравнително-исторически изследвания на литературните явления и процеси. – 16, 1972, № 6, 47 – 68.
Димов, Георги. Захари Стоянов. Литературни позиции и художествен метод. – 3, 1959, № 2, 58 – 86.
Димов, Георги. Иван Вазов и борбата за създаване на национално самобитна реалистична литература. – 11, 1967, № 2, 38 – 64.
Димов, Георги. Историческа достоверност и художествена образност. – 1, 1957, № 4, 28 – 49.
Димов, Георги. Людмил Стоянов - войнствуващ писател-хуманист, радетел за жизнено правдиво изкуство, за мир и правда в света (По случай 95 години от рождението и 10 години от смъртта му). - 27, 1983, № 4, 24.
Димов, Георги. Михаил Арнаудов и рецепцията на европейската литература и литературна наука. - 32, 1988, № 10, 39.
Димов, Георги. Научно - перспективен подход към социологическите и методологическите проблеми на духовната култура. - 27, 1983, № 9, 77.
Димов, Георги. Националните традиции и формирането на марксическата ни литературна критика. – 23, 1979, № 1, 25.
Димов, Георги. Реквием за академик Михаил Арнаудов. - 22, 1978, № 6, 23.
Димов, Георги. Рожба и връстник на априлската културна политика. - 31, 1987, № 1, 3.
Димов, Георги. Септемврийското въстание – преломен момент и за българската литература. - 7, 1963, № 4, 12 – 28.
Димов, Георги. Силата на жизнената правда. – 3, 1959, № 6, 56 – 81.
Димов, Георги. Формиране на ново литературно-естетическо съзнание в националния ни книжовен живот. – 26, 1982, № 1, 14.
Димов, Георги. Характерни явления и процеси в българското литературознание през 20-те и 30-те години. - 31, 1987, № 5, 14.
Димчева, Анжела. Глас през лабиринта на пространствата (Поезията на Блага Димитрова през 80-те години). - 32, 1988, № 2, 13.
Димчева, Росица. „История славянобългарска” на Паисий и наченките на литературните видове във възрожденската литература. – 15, 1971, № 3, 65 – 81.
Димчева, Росица. Антиутопиите на Емил Манов - реторически анализ. – 39;40, 1995-1996. № 3, 132.
Димчева, Росица. В духовния свят на Иван Радоев. - 32, 1988, № 3, 65.
Димчева, Росица. Добри Чинтулов и развитието на жанровете в българската литература. – 13, 1969, № 1, 72 – 90.
Димчева, Росица. Народопсихологията като наука. - 28, 1984, № 9, 77.
Димчева, Росица. Начало на мемоарната проза в българската възрожденска литература. – 16, 1972, № 4, 62 – 81.
Димчева, Росица. По някои проблеми на теорията на сатирата. - 18, 1974, № 5, 83 – 101.
Димчева, Росица. Приносът на проф. Иван Д. Шишманов към социологията на литературата. – 48, 2004, № 2, 20.
Димчева, Росица. Произход на сатирата. – 20, 1976, № 1, 91 – 111.
Димчева, Росица. Различният единен свят. Към проблема за „нюансизма” в новата българска литература. - 43, 1999, № 2, 99.
Димчева, Росица. Реторическият лиризъм на Неофит Бозвели. – 18, 1974, № 3, 83 – 101.
Димчева, Росица. Сатира и новела (Творчеството на Станислав Стратиев). - 31, 1987, № 4, 34.
Димчева, Росица. Сатирата и утопията в „Утопия” на Томас Мор. - 21, 1977, № 3, 101.
Димчева, Росица. Сентенцията и пословицата във възрожденската ни литература. – 11, 1967, № 3, 75 – 92.
Димчева, Росица. Теорията на Р. Елиът за произхода на сатирата. – 20, 1976, № 4, 86 – 103.
Димчева, Росица. Утвърждаване на литературната теория като всестранна хуманитарна наука. – 24, 1980, № 8, 71.
Динеков, Петър. Иван Вазов на прехода между две епохи. – 20, 1976, № 4, 77 – 86.
Динеков, Петър. Личността на учения (Акад. Д. С. Лихачов на 80 години). - 30, 1986, № 10, 5.
Динеков, Петър. Людмил Стоянов. – 17, 1973, № 4, 126 – 129.
Динеков, Петър. Основни черти на старата българска литература. – 3, 1959, № 1, 34 – 59.
Динеков, Петър. Предистория на българската литература. - 35, 1991, № 2, 3.
Динеков, Петър. Текстология и литературна история. – 19, 1975, № 3, 32 – 41.
Динеков, Петър. Фолклорът и историята на българската литература. – 1, 1957, № 6, 15 – 32.
Динеков, Петър. Христо Ботев в развитието на българската литература. – 20, 1976, № 3, 6 – 23.
Динеков, Петър. Христо Г. Данов и българската литература. - 22, 1978, № 10, 82.
Динков, Божидар. За доброто и злото (Към историята на мита). - 32, 1988, № 3, 82.
Дичев, Ивайло. Утопия/ антиутопия. - 34, 1990, № 2, 61.
Добрев, Добрин. Някои наблюдения върху ритмичността на Йовковата проза. - 27, 1983, № 9, 47.
Добрев, Добрин. Още веднъж за особеностите на Йовковия реализъм. - 31, 1987, № 3, 26.
Добрев, Добрин. Проблеми на изучаването на композицията на художествените текстове-1992, № 5-6, 65.
Добрев, Добрин. Юлия Кръстева към една нова семиотика. – 37, 1993, № 4, 45.
Добрев, Чавдар. Аспекти от историята на българската драма. – 8, 1964, № 5, 32 – 45.
Добрев, Чавдар. За някои страни на стила. – 7, 1963, № 2, 74 – 95.
Добрев, Чавдар. За самобитност на съвременната българска драматургия. – 9, 1965, № 6, 14 – 46.
Добрев, Чавдар. Наблюдения върху поетиката на Атанас Далчев. - 22, 1978, № 5, 74.
Добрев, Чавдар. Някои проблеми на реализма в изкуството на Вахтангов. – 11, 1967, № 1, 95 – 112.
Добрев, Чавдар. Ранният Атанас Далчев: преодоляване на символичната поетика. - 21, 1977, № 8, 55.
Добрева, Ирина. Възрожденски интерпретации на житийното. – 49, 2005, № 2, 155-175.
Dović, Marijan. The Portrayal of Mountains in Nineteenth-Century Slovenian Poetry. - 65, № 2, 2022, 52-71.
Дойнов, Пламен. Иван Пейчев - биографични текстове и модели на писане. – 39-40, 1995-1996. № 2, 34.
Дойчинова, Мирослава. Литературният пример (exemplum) - една постмодерна проекция срещу тоталитаризма. – 53, 2009, № 1, 57.
Домбек, Тереса (Варшава). Българските неоромантици от кръга „Мисъл” и европейският модернизъм. - 34, 1990, № 5, 79.
Домбек, Тереса. За една утопия от двадесетте години. - 35, 1991, № 1, 56.
Донев, Владимир. Повествователният спев „Горски пътник” и „раждането на новото” във възрожденската белетристика. – 39;40, 1995-1996. № 4, 34
Дончев, Николай. Анри Барбюс, писател-хуманист и войник на мира. – 7, 1963, № 3, 102 – 105.
Дончев, Николай. Нашата литература в „Dictionnaire des littératures”. – 14, 1970, № 2, 138 -143.
Дончев, Николай. Поетът Джузепе Унгарети. – 7, 1963, № 5, 130 – 135.
Дончев, Николай. Съвременната българска литература в чужбина. – 13, 1969, № 4, 83 – 95.
Дончев, Николай. Френските литературни награди за 1963 г. – 8, 1964, № 1, 116 – 121.
Дончев, Николай. Френските литературни награди за 1967 г. – 12, 1968, № 1, 127 – 133.
Дончева, Невяна. Петко Рачев Славейков и старата българска литература. – 15, 1971, № 3, 81 – 94.
Дончева-Панайотова, Невяна. „Похвално слово за Киприан” от Григорий Цамблак. - 22, 1978, № 4, 84.
Дончева-Панайотова, Невяна. Черноризец Храбър и Паисий Хилендарски - исторически и литературни аналогии. – 26, 1982, № 2, 78.
Драганов, Недялко. Георги Димитров и някои въпроси на българската литература. – 7, 1963, № 4, 118 – 137.
Драганова, Нели. Семантични функции на ритъма в поезията на Яворов. - 36, 1992, № 5-6, 156.
Драгонети, Роже. На границите на поетическия език. - 37, 1993, № 6, 144.
Драгостина, Манон. Историчност и реализъм. [Наблюдения върху разказите на Елин Пелин]. – 4, 1960, № 5, 47 – 63.
Дудевски, Христо. Ана Ахматова в българската критика (1920 - 1940). – 33, 1989, № 9, 51.
Дудевски, Христо. За някои образи на комуниста в съвременния ни роман. – 5, 1961, № 6, 3 – 30.
Дудевски, Христо. Изкуство, за което се воюва. - 30, 1986, № 3, 85.
Дудевски, Христо. Изучаване на българската литература в Съветския съюз. – 11, 1967, № 1, 157 – 161.
Дудевски, Христо. Николай Тихонов в българската литература. – 15, 1971, № 6, 102 – 115.
Дудевски, Христо. Уроците на класика на пролетарската литература. - 32, 1988, № 5, 73.
Дудевски, Христо. Фейлетонистът Алеко Константинов и традициите на руската литература. – 12, 1968, № 58, 29 – 45.
Дудевски, Христо. Формирането на новия герой в прозата на Алексей Толстой. – 11, 1967, № 6, 76 – 82.
Дунов, Здравко. Реализмът е нещо безпощадно... - 28, 1984, № 7, 73.
Дюришин, Диониз (Братислава). Един противоречив проблем в теория на междулитературния процес. - 25, 1981, № 3, 102.
Дюришин, Диониз (Братислава). Особените междулитературни общности след първи етап на изследване. - 32, 1988, № 1, 82.
Евтимов, Румен. „Новата” проза на Богомил Райнов - опит за жанров анализ. - 27, 1983, № 10, 51.
Елевтеров, Стефан. Жанрово – типологична еволюция на пътеписа през Възраждането. – 20, 1976, № 7, 68 – 84.
Елевтеров, Стефан. Литературна история и съвременност. – 7, 1963, № 2, 49 – 74.
Елевтеров, Стефан. Повестите на Иван Вазов. - 22, 1978, № 6, 59.
Еленков, Константин. Двете музи на критиката. - 22, 1978, № 7, 52.
Еленков, Константин. Завършек на крупно научно дело. - 21, 1977, № 5, 19.
Еленков, Константин. Мъдростта на времето. - 23, 1979, № 5, 3.
Еленков, Константин. Родов знак на българската критика( 100 г. от смъртта на Нешо Бончев). - 22, 1978, № 4, 7.
Еленков, Константин. Самонаблюдение и творчество. – 20, 1976, № 3, 112 – 131.
Ендлер, Дитмар (Лайпциг). За късите разкази в творчеството на Иван Вазов. – 15, 1971, № 4, 61 – 74.
Ендлер, Дитмар. Теодор Бланк (1901 - 1942). Из историята на немско-българските културни взаимоотношения. – 39;40, 1995-1996. № 2, 168.
Енчев, Младен, Яни Милчаков. Славчо Паскалев - критикът на 1910 г. – 54, 2010, № 2, 145.
Енчев, Младен. Лъчезар Станчев. Мимикриите на играта. – 52, 2008, № 2, 195.
Енчев, Младен. Пародийното и играта със страха в детската рецепция на приказката. – 38, 1994, № 1, 132.
Ерихонов, Леоннид. Жинзифов в русия печат. – 7, 1963, № 4, 71 – 82.
Ефендулов, Димитър. „Азбучната молитва” в светлината на библейските и патристичните текстове. - 31, 1987, № 9, 8.
Ефендулов, Димитър. „Житие и страдания грешнаго Софрония” в светлината на историческата поетика. - 36, 1992, № 5-6, 127.
Ефендулов, Димитър. „История славянобългарска” и някои аспекти на проблема за междутекстовите връзки. - 32, 1988, № 7, 3.
Ефендулов, Димитър. „Проглас към евангелието” в отношението към библейските текстове. - 34, 1990, № 9, 22.
Ефендулов, Димитър. Човешката личност в поетическите текстове на старобългарските писатели. – 33, 1989, № 5, 3.
Ефтимов, Йордан. Fin de siencle машина. – 51, 2007, № 1, 150.
Žejn, Andrejka. A Literary “Picture of the World” as a Criticism of Society in Slovenian Biedermeier Literature. - 65, № 2, 2022, 72-83.
Желязков, Желязко. Хуманизмът на демократическата поезия в края на 30-те и началото на 40-те години. - 22, 1978, № 3, 3.
Жечев, Марин. Борбата против окупаторите и гражданската война - преломен етап в гръцката поезия. - 22, 1978, № 7, 92.
Жечев, Марин. Нова форма на сътрудничество. [Български брой на сп. „Вопросы литературы”]. – 16, 1972, № 2, 99 – 105.
Жечев, Марин. Странствуванията на Никос Казандзакис в нашето време. – 14, 1970, № 5, 56 – 73.
Жечев, Николай. Неизвестно стихотворение на Васил Друмев за Христо Ботйов? - 61, 2018, № 2, 56-64.
Жечев, Тончо. „Българският Одисей” и истината за неговото завръщане. – 12, 1968, № 3, 65 – 91.
Жечев, Тончо. Българската литературна панорама през погледа на Пантелей Зарев. – 18, 1974, № 5, 22 - 38.
Жечев, Тончо. Дискусия в СССР за славянофилството. – 14, 1970, № 1, 59 – 78.
Жечев, Тончо. Емилиян Станев. Наблюдения върху формирането на поетиката му. – 8, 1964, № 1, 28 – 54.
Жечев, Тончо. За националната самобитност в литературното развитие. – 10, 1966, № 3, 16 – 39.
Жечев, Тончо. Книгата на Н. Й. Конрад „Запад и Изток” и някои методологически въпроси на българската литературна история. - 23, 1979, № 1, 45.
Жечев, Тончо. Революционерът сред черковниците. Тодор Икономов преди Освобождението. – 15, 1971, № 6, 80 – 102.
Жечев, Тончо. Романът на Института за литература. – 41; 42, 1997-1998, № 1, 5.
Жечев, Тончо. Утвърждаване естетическата широта и историческите перспективи на социалистическия реализъм. - 21, 1977, № 3, 37.
Живков, Тодор Ив. Етнически аспекти на фолклора. - 23, 1979, № 4, 66.
Живков, Тодор. Живот, отдаден на нашите идеи и идеали. - 31, 1987, № 2, 3.
Живкова, Веска. Някои аспекти на един възможен диалог. - 22, 1978, № 2, 126.
Жирар, Рьоне. Световете на Пруст. - 35, 1991, № 5-6, 194.
Журавльова, Т. (Москва). Концепцията за човека в историческите романи на Емилиян Станев. - 22, 1978, № 10, 59.
Завадски, С. А., Л. И. Новикова (Москва). Изкуство и цивилизация. - 27, 1983, № 4, 103. – 1983.
Станчева, Румяна Л. Има ли франкофилия при франкофоните? Четирима европейски френскоезични писатели за избора на език, 62, 3, 2019, 39-48.
Заимова, Рая. Българо-византийските общувания в западноевропейската художествена литература през XVI в. (Мотивът за цар Ватран и рицаря Руджеро). - 29, 1985, № 10, 85.
Заимова, Рая. Образът на „турчина” - между Ренесанса и Просвещението. – 44, 2000, № 1, 91.
Заимова, Рая. Османската тема в западноевропейската литература и театър. - 34, 1990, № 7, 109.
Заимова, Рая. Паисиеви преходници. – 37, 1993, № 2, 132.
Заимова, Рая. По въпроса за западноевропейската историография и „История славянобългарска”. - 35, 1991, № 2, 44.
Заимова, Рая. Старопечатните книги в Европа (XVI - XVIII в.) с балканистична тематика. – 39;40, 1995-1996. № 3, 100.
Запрянов, Йордан. Софроний и Европа. - 32, 1988, № 6, 30.
Запрянов, Йордан. Софроний и новото литературно качество. - 34, 1990, № 4, 41.
Зарев, Пантелей. Алеко Константинов. – 7, 1963, № 3, 74 – 102.
Зарев, Пантелей. Ботевият поетичен стил. – 5, 1961, № 5, 16 – 49.
Зарев, Пантелей. Възприемане (рецепция) на художествената литература. 1981, № 7, 3.
Зарев, Пантелей. Големият, реалистичният държавник на съвременността. – 26, 1982, № 10, 3.
Зарев, Пантелей. Двама съвременни поети. – 19, 1975, № 1, 3 – 24.
Зарев, Пантелей. Димчо Дебелянов. – 10, 1966, № 4, 3 – 39.
Зарев, Пантелей. Една класова муза. – 17, 1973, № 6, 35 – 47.
Зарев, Пантелей. За някои определения на стила. - 28, 1984, № 1, 34.
Зарев, Пантелей. Идейният свят на Ботевата поезия. – 4, 1960, № 1, 3 – 34.
Зарев, Пантелей. Към нови върхове в претворяване на нашето социалистическо съвремие. – 16, 1972, № 6, 4 – 21.
Зарев, Пантелей. Лиричното и епичното в творчеството на Веселин Андреев. – 20, 1976, № 1, 3 – 12.
Зарев, Пантелей. Литературата като художествено претворяване. - 23, 1979, № 1, 3.
Зарев, Пантелей. Литературна критика и литературна история като литературна рецепция. - 25, 1981, № 4, 59.
Зарев, Пантелей. Литературният процес в началото на 20-те години. Крахът на индивидуализма и неговото художествено съзнание. – 15, 1971, № 1, 15 – 38.
Зарев, Пантелей. Логиката на литературно-историческите процеси: литературното направление. - 31, 1987, № 1,8.
Зарев, Пантелей. На ръба на две епохи. – 15, 1971, № 6, 3 – 26.
Зарев, Пантелей. Народопсихология и литература. Теоретико-исторически модел на литературата ни от преди Освобождението до Първата световна война. – 11, 1967, № 2, 3 – 38.
Зарев, Пантелей. Никола Вапцаров. Светоусещане и поетика. – 8, 1964, № 3, 8 – 34.
Зарев, Пантелей. П. К. Яворов. Личност и поет. – 7, 1963, № 4, 3 – 43.
Зарев, Пантелей. Пейчо Славейков. – 5, 1961, № 2, 3 – 22.
Зарев, Пантелей. Поет и драматург. – 19, 1975, № 6, 3 – 16.
Зарев, Пантелей. Портретът на Николай Райнов. – 15, 1971, № 2, 39 – 49.
Зарев, Пантелей. Прощално. – 25, 1981, № 6, 3 – 4.
Зарев, Пантелей. Развоят на литературната ни история и някои въпроси на социалистическия реализъм и на насоките на литературно-историческата наука. [Продължение от № 3, 1959 г.]. – 3, 1959, № 4, 103 – 140.
Зарев, Пантелей. Светът на Елисавета Багряна. – 12, 1968, № 1, 3 – 42.
Зарев, Пантелей. Социалистическият реализъм – голямото изкуство на съвременността. – 3, 1959, № 1, 3 – 34.
Зарев, Пантелей. Стил и художественост. – 1, 1957, № 4, 3 – 28.
Зарев, Пантелей. Стил и художественост. [Продължение]. – 2, 1958, № 1, 19 – 51.
Зарев, Пантелей. Творческа свобода или творческо разбиране на социалистическия реализъм. – 1, 1957, № 1, 26 – 48.
Зарев, Пантелей. Философската подоснова на литературната критика на естетиката в края на XIX век. - 34, 1990, № 3, 3.
Зарев, Пантелей. Христо Смирненски – творчески път. – 14, 1970, № 4, 42 – 67.
Зарев, Пантелей. Христо Смирненски – творчески път. [Продължение]. – 14, 1970, № 5, 13 – 37.
Зарев, Пантелей. Художествен метод и съвременни творчески търсения. – 7, 1963, № 2, 3 – 25.
Зарев, Пантелей. Чуждите влияния през Българското възраждане. – 33, 1989, № 1, 3.
Зарев, Пантелей.Развоят на литературната ни история и някои спорни въпроси на наследството. – 3, 1959, № 3, 3 – 45.
Зарева, Снежана. Към феномена „Чичовци”. - 28, 1984, № 2, 15.
Зарева, Снежана. Между доброто и злото. (Наблюдения върху „Под манастирската лоза” от Елин Пелин и „Антихрист” от Емилиян Станев). - 25, 1981, № 10, 57.
Захаржевская, В. А. (Киев). Взаимодействие на литературата и изобразителното изкуство: жанрово-стилови типологически паралели. – 33, 1989, № 7, 75.
Захариев, Луко. Екатерина Ненчева. – 19, 1975, № 3, 95 – 104.
Захариев, Луко. Неразкритият Александър Балабанов. - 23, 1979, № 3, 43.
Захариев, Луко. Поет на оптимизма (Младен Исаев на 75 години). – 26, 1982, № 10, 13.
Захариева, Любка. Още веднъж за проблемите на сказа в съветското литературознание през 20-те години. - 32, 1988, № 10, 97.
Захариева, Любка. Творческа история на „Диви разкази”. Своеобразие на повествователната форма. – 33, 1989, № 8, 53.
Zajc, Ivana. Becoming a Woman Writer: The Self-representations in the Letters of Women Writers of the Slovenian Moderna. - 66, 2023, № 2, 139-161.
Zahova, Kalina. Popular Music: The Lyrics Strike Back. - 65, № 2, 2022, 106-115.
Звезданов, Николай. „Дом” и „Път” в творчеството на Йордан Радичков. – 24, 1980, № 8, 41.
Звезданов, Николай. Всички пътища водят към човека.(Черти от поетиката на Йордан Радичков). - 31, 1987, № 10, 57.
Звезданов, Николай. Етико-философската основа на „Майсторът и Маргарита” от Михаил Булгаков. – 26, 1982, № 2, 87.
Звънчаров, Иван. Архивът на Асен Христофоров в Националния литературен музей. - 55, 2011, № 1, 97.
Зидаров, Камен. Драматургическите опити на Вапцаров. – 1, 1957, № 4, 49 – 57.
Златанов, Благовест. Дискурсивни аспекти на българските литературни истории. – 39;40, 1995-1996. № 1, 3.
Златанов, Благовест. Реторика на нарацията и „Неразделни” на Пенчо Славейков. – 41, 42, 1997-1998, № 1, 130.
Златева, Елена. В търсене на единството със себе си и със света (Херман Хесе и неговите романи). - 22, 1978, № 1, 108.
Земярска, Франческа.  Юрсенаровата Клитемнестра като политически субект  - 66, 2023, № 1, 93-107.
Златкова, Юлия. Лора Каравелова – Иван Дренков или историята на един нещастен брак. - 66, 2023, № 2,  53-71.
Знеполски, Ивайло. Социология на детективския роман. – 18, 1974, № 1, 57 – 77.
Зографова, Катя. „Някогашният Пловдив” на Рилския отшелник. - 55, 2011, № 1, 84
Зографова, Катя. Ивайло Петров – писателят като художник. - 58, 2014, № 1, 58.
Золотуски, Игор (Москва). Блок и Гогол. – 26, 1982, № 7, 72.
Золотуски, Игор П. „Записки на един луд” и „Северна пчела”. – 20, 1976, № 6, 97 – 108.
Иванов, Славчо. „Преживяното” от Т. Г. Влайков като народопсихология. - 31, 1987, № 2, 24.
Иванов, Славчо. Васил Пундев като литературен критик. - 29, 1985, № 6, 83.
Иванов, Славчо. Полемичният патос в литературната критика на Йордан Маринополски. – 26, 1982, № 6, 71.
Иванов, Славчо. Смехът на Лилиев. - 34, 1990, № 1, 86.
Иванов, Славчо. Стефан Минчев - литературен критик и историк. - 28, 1984, № 4, 68.
Иванов, Славчо.Страшимир Кринчев - литературен критик. - 23, 1979, № 9, 68.
Иванова, Дияна. Ярослав Сайферт и Атанас Далчев - типологически паралели. - 34, 1990, № 6, 19.
Иванова, Евгения. Ислямизацията между полюсите на паметта: балкански паралели. - 57, 2013, № 1-2, 59.
Иванова, Евгения. Литературата като история. Историческо, фолклорно и литературно битие на Индже войвода. - 58, 2015, № 3, 18-31.
Иванова, Евгения. Падането на сръбското и на българското царство: юначество и мъченичество. – 51, 2007, № 1, 37.
Иванова, Екатерина. Димитър Димов - години на учение (Начално образование, прогимназия, гимназия). - 22, 1978, № 3, 108.
Иванова, Екатерина. Димитър Димов в своите герои от „Тютюн”. - 28, 1984, № 1, 89.
Иванова, Климентина. Патриарх Евтимий и агиографската традиция в средновековната литература. - 21, 1977, № 10, 90.
Иванова, Мая. Времето - начин на употреба в съвременния западен роман. - 30, 1986, № 7, 58.
Иванова-Мирчева, Дора. Кирило-методиевските традиции в литературния български език през вековете. - 22, 1978, № 6, 80.
Иванчева, Ирен. (Синсинати). Весела Страшимирова (1902-1995) - „…на песен ме морето научи” или първата българска писателка и поетеса маринистка. – 59, 2015, № 1, 62 – 103.
Иванчева, Ирен. Дора Габе - дебютантката. – 33, 1989, № 9,
Иванчева, Ирен. Поетесата Магда Петканова. - 28, 1984, № 1, 74.
Иванчева, Ирен. Поетесите Ненови. - 34, 1990, № 6, 40-48.
Игов, Ангел, Царкиня в градината: кое е общото между Димчо Дебелянов и Езра Паунд, № 2, 2019, 56-69.
Игов, Светлозар. Богомил Райнов – пътят към прозата. - 29, 1985, № 10, 39.
Игов, Светлозар. Един поглед към поезията на Христо Ботев. - 27, 1983, № 5, 32.
Игов, Светлозар. Критиката на Т. С. Елиът. – 24, 1980, № 1, 130.
Игов, Светлозар. Критическият контекст на рецензията. – 16, 1972, № 3, 145 – 159.
Игов, Светлозар. Културно-историческото значение на „Българският Великден...” - 21, 1977, № 8, 22.
Игов, Светлозар. Поезията на Николай Кънчев. - 32, 1988, № 4, 53.
Игов, Светлозар. Поетика на критиката. - 22, 1978, № 6, 8.
Илеш, Ласло (Будапеща). Историческите пътища на унгарската социалистическа литература. – 17, 1973, № 3, 107 – 120.
Iliev, Georgi. Images and Conceptual Figuration: A Materialist Perspective. - 65, № 2, 2022, 6-17.
Илиев, Атанас. Близки и далечни кръгозори в поезията на Багряна. – 20, 1976, № 7.
Илиев, Атанас. Интуиция и литературно творчество. – 13, 1969, № 6, 47 – 56.
Илиев, Атанас. Сгъстяване на времето в литературата и изкуството. – 15, 1971, № 1, 87 – 96.
Илиев Велизар. Маркс и Лесинг. – 26, 1982, № 8, 70.
Илиев, Велизар. Проблеми на тълкуването на Лесинговия реализъм. - 30, 1986, № 9, 58.
Илиев, Стоян. „За песните смърт няма”. – 33, 1989, № 1, 49.
Илиев, Стоян. „Фанатичен ратник и тълмач на символизма”. – 24, 1980, № 3, 44.
Илиев, Стоян. „Хайка за вълци”. - 32, 1988, № 8, 3.
Илиев, Стоян. Данте и Беатриче. - 34, 1990, № 7, 89.
Илиев, Стоян. Драматично приятелство (Георги Бакалов и Николай Лилиев). - 30, 1986, № 5, 35.
Илиев, Стоян. Естетиката на символизма. – 18, 1974, № 6, 32 – 51.
Илиев, Стоян. Живата „мъртва” поезия. - 29, 1985, № 4, 53.
Илиев, Стоян. Личността на Николай Лилиев. - 31, 1987, № 1, 44.
Илиев, Стоян. Новаторството на социалистическия реализъм. – 13, 1969, № 4, 42 – 48.
Илиев, Стоян. Оригинална ли е естетиката на символизма. - 22, 1978, № 2, 108.
Илиев, Стоян. Петрарка и Лаура. - 35, 1991, № 4, 113.
Илиев, Стоян. Поети и поетизатори. – 8, 1964, № 5, 3 – 32.
Илиев, Стоян. Поетическата драма на Димчо Дебелянов или драмата на късноромантичното творчество. - 28, 1984, № 2, 25.
Илиев, Стоян. Разцвет и залез на българския символизъм. – 24, 1980, № 9, 91.
Илиева, Бойка. Кирил Христов и Италия, 62, № 1, 48-83.
Илиева, Нина. Идеал и действителност (Анализ на поемата „Сърце на сърцата” на Пенчо Славейков). – 33, 1989, № 4, 28.
Илиева, Нина. Навлизането на мотива „Нирвана” в българската поезия от началото на века. - 31, 1987, № 4, 3.
Илиева, Нина. Общностен етнос и народностна съдба в творчеството на Йовков. - 34, 1990, № 6, 9.
Илчева, Радослава. България и българите в руската литература от първата половина на XIX век: въпроси и (възможни) отговори. - 63, 2020, №2, 75--121.
Илчева, Радослава. „По дрехите посрещат...” или външният вид в културологичната антитеза Изток - Запад. – 49, 2005, № 1, 105.
Илчева, Радослава. Санкт-Петербург: граници и лица (двойно юбилейно). – 47, 2003, № 1-2, 136.
Илчевска, Мария. Властта в семейството. Версии на патриархалното господство (наблюдения върху фолклорни модели и възрожденски текстове). – 49, 2006, № 2, 71.
Илчевска, Мария. Парадоксите на господството. Властови конфигурации в „Иванко, убиецът на Асеня I” от В. Друмев. – 47, 2003, № 1-2, 46.
Jež, Andraž. “Music, much as people take snapshots during vacation”: An Outline of Mimetic Prospects in Musical Modernism. - 65, № 2, 2022, 93-105.
Йовева, Румяна. Бай Ганьо – мит и реалност. – 33, 1989, № 5, 41.
Йовева, Румяна. За реалистичното изображение в разказите на Георги Стаматов. - 29, 1985, № 3, 3.
Йонова, Мая. Гръцката повест за Езоп и нейният старобългарски вариант. - 43, 1999, № 1, 101.
Йорданов Александър. Нашата забрава и непознатият Георги Константинов. – 26, 1982, № 5, 37.
Йорданов, Александър. Иван Радославов – литературно- критически и литератуно-исторически възгледи. – 33, 1989, № 6, 41.
Йорданов, Александър. Литературно - периодичните издания на българските модернисти и някои особености на литературната критика. - 28, 1984, № 4, 88.
Йорданов, Александър. Проблемите на стила в съвременно осветление. - 30, 1986, № 1, 25.
Йорданов, Христо. Лириката на Веселин Андреев. – 9, 1965, № 4, 30 – 61
Йорданов, Христо. Подвигът на Георги Димитров и световната обществена и литературна мисъл. - 28, 1984, № 3, 36.
Йорданов, Христо. Световен форум на учените-слависти. – 7, 1963, № 5, 116 – 121.
Йорданова, Дина (Университет Сейнт Андрюс). Артистичната личност и балканското кино: Подозрение и отчуждение, 61, № 2, 2018, 3-15.
Йорданова, Катя. Психология на страданието и устрема. (За роман на Добрило Ненадич „Доротей”). - 29, 1985, № 10, 73.
Йорданова, Катя. Ракурси на женската психика в романа „Травнишка хроника”. - 27, 1983, № 9, 69.
Йорданова, Костадина. Варианти на трагизма в сюжета с „убития син”. - 35, 1991, № 2, 120.
Йорданова, Костадина. Самота или самоличност (Амнезията в съвременната художествена литература). – 33, 1989, № 8, 88.
Йорданова, Костадина. Херман Хесе - диалектика на наставничеството. - 31, 1987, № 7, 78.
Йорданова, Марина. Най-старите наративни текстове за Успението на Сета Богородица. – 46, 2002, № 2, 44.
Йорданова, Марина. Наративни текстове за Успение Богородично в старата българска литература. - 43, 1999, № 2, 52.
Йорданова, Юлия. Rhapsody in blue: Българският литературен проект на Америка. – 44, 2000, № 1, 113.
Йорданова, Юлия. Литературни легенди - втори стазим (текст за Петър Динеков). – 47, 2003, № 1-2, 122.
Йорданова, Юлия. Раждането на бащата - размишление върху „Дъщерята на Йефтая” от Емануил Попдимитров. – 48, 2004, № 2, 117.
Исаев, Младен. Виден революционен поет. - 22, 1978, № 10, 53.
Ичевска, Татяна. Романите на Димитър Димов - стратегии на прочита. – 53, 2009, № 2, 100.
Ичевска, Татяна. Чифликът без граници: Библейското и светското в романа „Чифликът край границата”. – 49, 2005, № 2, 81-91.
Кадич, Анте. Щросмайстер и българите. – 14, 1970, № 6, 89 – 103.
Казакова, Светлана. Природа на словесния знак в поетическото изкуство на руския футуризъм (Върху материал от Велимир Хлебников). - 34, 1990, № 5, 102.
Калман, Джорджи. Канонизирани интерпретации. – 45, 2001, № 1-2, 122.
Камбуров, Димитър. Пост-теорията като български случай... – 39;40, 1995-1996. № 3, 44.
Камбуров, Димитър. Четири гео-феминистки сюжета. – 37, 1993, № 4, 53.
Каменов, Йордан. В търсене на идеал. - 31, 1987, № 7, 25.
Каменов, Йордан. За някои личностни характеристики на Никола Вапцаров и естетическите им превъплъщения. - 30, 1986, № 2, 37.
Каменов, Йордан. Хайка за вълци и за стопани. - 34, 1990, № 6, 3.
Каменова, Румяна. Едно дълго като живота мечтание. Арагон за своя нов роман „Анри Матис”. – 15, 1971, № 3, 94 – 101.
Каназирска, Маргарита. Естетическите идеи на Леонид Леонов и драматургията на Георги Джагаров. - 23, 1979, № 8, 111.
Каназирска, Маргарита. Идеята за изкуството в естетиката на Леонид Леонов. – 33, 1989, № 2, 60.
Карагьозов, Панайот. Славянските светци и Възраждането. – 45, 2001, № 1-2, 87.
Каранов, Константин. Един необичаен ракурс за масовата литература. - 35, 1991, № 3, 124.
Каранов, Константин. Към анализа на позната творба (П. К. Яворов, „Угасна слънце”). - 34, 1990, № 2, 16.
Каранов, Константин. Яловата кукувица и безграмотната сврака. Спиралното напрежение от „Чичовци” до „Хора и свраки”. – 37, 1993, № 3, 92.
Каранфилов, Ефрем. Георги Джагаров. – 9, 1965, № 2, 32 – 48.
Каранфилов, Ефрем. Дон Кихот и присмехулниците. – 6, 1962, № 1, 25 – 40.
Каранфилов, Ефрем. Другият образ на сатирика. [Г. П. Стаматов]. – 10, 1966, № 6, 14 – 28.
Каранфилов, Ефрем. Емилиян Станев – художник на природата. – 13, 1969, № 2, 93 – 114.
Каранфилов, Ефрем. За някои страни на характерната подробност в прозата. – 4, 1960, № 3, 20 – 44.
Каранфилов, Ефрем. За отношението между суетата и храбростта във втория севастополски разказ на Л. Н. Толстой. – 7, 1963, № 1, 51 – 66.
Каранфилов, Ефрем. Комплексно изследване на художественото творчество. – 24, 1980, № 5, 45.
Каранфилов, Ефрем. Куприн и Толстой в разказа „Анатема”.7, 1963, № 6, 88 – 100.
Каранфилов, Ефрем. Партийност и хуманизъм. - 31, 1987, № 7, 5.
Каранфилов, Ефрем. Портретът като литературен жанр. - 32, 1988, № 9, 3.
Каранфилов, Ефрем. Проблемът за патриотизма и съвременната българска белетристика. – 12, 1968, № 6, 3 – 27.
Каранфилов, Ефрем. Психологическите основи на езиковия шаблон в литературата. – 2, 1958, № 3, 47 – 66.
Каранфилов, Ефрем. Солунските атентатори и романът „Роби” на Антон Страшимиров. – 8, 1964, № 2, 45 – 61.
Каранфилов, Ефрем. Трагедията на Стефан Цвайг. – 10, 1966, № 1, 38 – 55.
Каранфилов, Ефрем. Човекът в своето време. - 22, 1978, № 9, 49.
Карастоянов, Христо. Разказвачът Матвей Вълев. – 26, 1982, № 5, 68.
Каролев, Свилен. Атанас Далчев. Зараждане и оформяне на естетико-критичесите му възгледи. - 29, 1985, № 3, 17.
Каролев, Свилен. За премълчаването на Никола Вапцаров и „прозаизацията” на поезията ни. - 34, 1990, № 10, 82.
Каролев, Свилен. Литературна анкета с Петър Караангов (Тринадесети разговор). – 39;40, 1995-1996. № 2, 152.
Каролев, Стоян. Бележки за стила на Димитър Талев. – 2, 1958, № 1, 84 – 107.
Каролев, Стоян. Въпроси на нашия съвременен роман. – 3, 1959, № 4, 43 – 103.
Каролев, Стоян. Въпроси на психологическата характеристика. – 1, 1957, № 1, 48 – 68.
Каролев, Стоян. Въпроси на психологическата характеристика. [Продължение]. – 1, 1957, № 2, 20 – 39.
Каролев, Стоян. Герои и конфликти. – 1, 1957, № 6, 94 – 105.
Каролев, Стоян. Димитър Димов. – 12,1968, № 1, 3 – 32.
Каролев, Стоян. Димчо Дебелянов. Място в литературния процес, естетически позиции, романтизъм в творчеството му. – 4, 1960, № 6, 28 – 56.
Каролев, Стоян. Емилиян Станев. – 10, 1966, № 1, 3 – 37.
Каролев, Стоян. Естетическите позиции на сп. „Ново време”. – 11, 1967, № 4, 3 – 13.
Каролев, Стоян. Естетическият спор Славейков – Вазов. – 18, 1974, № 5, 3 – 22.
Каролев, Стоян. Пенчо Славейков. (Многоликост, противоречия... хармония). – 16, 1972, № 4, 3 – 17.
Каролев, Стоян. Поетическа идея и поетическо изображение. – 6, 1962, № 5, 8 – 39.
Каролев, Стоян. Талант и творчество. – 8, 1964, № 1, 3 – 28.
Каролев, Стоян. Творческо своеобразие и художествено богатство. (Наблюдения върху стила на някои съвременни белетристи). – 4, 1960, № 2, 22 – 43.
Каролев, Стоян. Типизация и идейност. – 2, 1958, № 4, 25 – 56.
Каролев, Стоян. Художествената проза на Георги Кирков. – 3, 1959, № 3, 45 – 66.
Картойзер, Бруно. La Communauté germanophone de Belgique, 62, 3, 2019, 81-84.
Касабова, Благовеста. Все по-дълбоко в себе си... – 33, 1989, № 3, 39.
Касабова, Благовеста. С таланта на писател и гражданин (Орлин Василев). - 31, 1987, № 10, 46.
Касабова, Благовеста. Своя Ран Босилек (100 години от рождението му). - 30, 1986, № 8, 44.
Кацарова, Весела. „Малкият човек на фона на голямата история” в романите на Греъм Суифт. - 61, 2018, № 1, 92-119.
Кацарова, Веселина. Преводна рецепция на английската литература в България. – 49, 2006, № 1, 201.
Кацарова, Весела. Ханиф Kурейши – раси, класи, секс и фарс. - 58, 2015, № 3, 123-147.
Кациарди-Херинг, Олга. Търсене на идентичност и образът на Европа у гърците от ХVII до началото на ХIХ век. – 49, 2006, № 2, 147.
Кенанов, Димитър. Патриарх Евтимий и каноните на ораторското изкуство. – 33, 1989, № 2, 10.
Кибалник, Сергей. Споровете за Балканската война на страниците на „Ана Каренина”. – 56, 2012, № 1-2, 36-43.
Килиту, Абдулфаттах, (Рабатски университет „Мухаммад Пети“). Нищожна утеха. „Арабският“ Борхес (Две есета), 62, 3, 2019, 75-80.
Кирилов, Николай. Алгебра на смисъла: “Годеникът” от Стефан Гечев. - 58, 2015, № 2, 80-95.
Кирилов, Николай. Ариадна и Лабиринта. Хипотези около женското начало в двете „салонни пиеси“ на Димитър Димов. - 64, 2021, № 3, 54-65.
Кирилов, Николай. Между тревожността и интимното. Драматургията на Михаил Величков. – 62, 2020, № 3, 102-113.
Кирилов, Николай. "Притчата" на Стефан Цанев "Най-чудното чудо": Слово и примитив  - 66, 2023, № 1, 79-92.
Кирков, Димитър. Историческият път на жанровата теория. – 20, 1976, № 6, с. 11 – 42.
Кирков, Димитър. Съвременни насоки на жанровото изучаване. - 21, 1977, № 8,72.
Кирова, Лилия. Естетическите превъплъщения на Людмил Стоянов. - 32, 1988, № 9, 70.
Кирова, Лилия. За някои особености на южнославянския реализъм. - 29, 1985, № 9, 48.
Кирова, Лилия. Историческите романови хроники на Иво Андрич (Художникът и балканският кръстопът). - 30, 1986, № 6, 54.
Кирова, Лилия. Някои особености на критическо-естетическата мисъл у южните славяни на границата на XIX и XX век. – 33, 1989, № 10, 34.
Кирова, Лилия. Пейо К. Яворов и Антун Г. Матош (Наблюдения върху идейно-естетическия свят на двамата поети). - 31, 1987, № 1, 66.
Кирова, Мариана. Неизвестни ръкописи на Змей Горянин. В манастира „Седемте престола” творецът пише любовна лирика. – 56, 2012, № 1-2, 90.
Кирова, Милена. Най-ранната проза, създадена от жени в българската литература. Забравеният принос на Екатерина Каравелова и Вела Благоева, 62, № 1, 2019, 20-33.
Кирова, Милена. Бай Ганьо - поглъщащият човек. – 38, 1994, № 1, 170.
Кирова, Милена. Боян Пенев: арфа и прашка. – 33, 1989, № 1, 20.
Кирова, Милена. Духът на две поколения („Изворът на Белоногата” и „Ралица” в светлината на сравнението). - 28, 1984, № 4, 52.
Кирова, Милена. Европейската Библия и проблемът за историческата истина. – 52, 2008, № 1, 5.
Кирова, Милена. Нравствено-психологическата поема в българската литература от края на XIX век. - 30, 1986, № 4, 34.
Кирова, Милена. От овчарчето до Пастира: биография на един есхатологичен мотив според разказа за библейския цар Давид. – 54, 2010, № 2, 18.
Кирова, Милена. С разум и съвест (Екатерина Каравелова) . - 34, 1990, № 4,
Кирова, Милена. Скандинавската литература у нас на прелома между XIX и XX в. – 26, 1982, № 8, 90.
Киселинчева, Ксения. Монологът в съвременната американска драма. – 33, 1989, № 2, 79.
Киселинчева, Ксения. Проблеми в драматургията на Юджийн О’Нийл и Шон О’Кейси. - 30, 1986, № 4, 96.
Кнудсен, Ерика (Дания). Силата и красотата на женските образи у Димитър Талев. - 21, 1977, № 7, 117.
Ковалски, Едвард (ГДР). Позиции, школи и програми в съветското литературознание през 20-те и 30-те години. – 33, 1989, № 10, 50.
Ковачев, Огнян. Готизиране на електронната паяжина. – 44, 2000, № 1, 30.
Ковачев, Огнян. Готическият роман (1760 - 1820): жанр, име, канон. - 43, 1999, № 1, 143.
Ковачев, Огнян. За шайките и шарките на шаяка в “Изключителната биография на Буди Будев“.- 60, 2017, № 2, 68-81.
Ковачев, Огнян. „Научи ме да се смея, спаси душата ми”: роли на готическия смях. – 48, 2004, № 1, 77.
Ковачев, Огнян. Четенето в епохата на медии, компютри и Интернет. – 44, 2000, № 1, 5.
Ковачева, Иванка. Жанрова специфика на българската авторизирана приказка. - 23, 1979, № 10, 88.
Кожухаров, Стефан. Д-р В. Сл. Киселков. – 17, 1973, № 4, 129 – 131.
Козлуджов, Запрян. Към характеристиката на литературния сказ. - 30, 1986, № 1, 52.
Козлуджов, Запрян. Проблемът за повествователя и повествователния изказ в художествената проза. - 35, 1991, № 2, 55.
Koycheva, Regina. An Old Bulgarian Inscription as Evidence of Cross-Cultural Transfer. - 65, № 2, 2022, 37-51.
Кокинова, Катерина. Четене „на прага на съня“ у Владимир Полеганов. - 65, 1, 2022, 80-89.
Коларов, Радосвет. Баладичното в стихотворението на Никола Фурнаджиев „Конници”. – 15, 1971, № 1, 38 – 52.
Коларов, Радосвет. Вторият сюжет: метаморфозата в „Грехът на Иван Белин”. – 54, 2010, № 2, 5
Коларов, Радосвет. Гоголевата креативна памет: още веднъж за птицата-тройка... – 48, 2004, № 1, 28
Коларов, Радосвет. Звук и смисъл в художествената проза. – 18, 1974, № 2, 60 – 87.
Коларов, Радосвет. Преобърнатият народен космос. - 30, 1986, № 3, 43.
Коларов, Радосвет. Черти от гротесковия свят на романа „Хоро”. - 29, 1985, № 2, 36.
Коларов, Стефан. Андрей Гуляшки. – 18, 1974,№ 2, 87 – 100.
Коларов, Стефан. Между лъжовния свят и приказното. – 20, 1976, № 3, 93 – 112.
Коларов, Стефан. Септемврийските пориви на един съзряващ художник. [„Ръж” от А. Каралийчев]. – 17, 1973, № 5, 24 – 38.
Коларов, Стефан. Човекът и поетът Вапцаров. - 23, 1979, № 9, 30.
Kolarova, Vassilena. Artists’ Books as a Means of Cross-Cultural Transfer. - 65, № 2, 2022, 84-92.
Колев, Мартин. Преживяването на природата във „Ферма в Сертон“ на Матвей Вълев. - 64, 2021, № 1, 55-59.
Колева, Дора. Лириката на Павел Матев - черти на поетиката. – 33, 1989, № 5, 57.
Колева, Дора. Никола Вапцаров и Иржи Волкер. – 24, 1980, № 1, 25.
Колевски, Васил. Димитър Благоев за руската литература. - 25, 1981, № 9, 60.
Колевски, Васил. Из историята на работническия литературен фронт в България. – 5, 1961, № 6, 30 – 55.
Колевски, Васил. Максим Горки и съвременните спорове за поетиката на социалистическия реализъм. - 31, 1987, № 2, 6.
Колевски, Васил. Нов подем в развитието на съветската литература. [Обзорна статия]. – 2, 1958, № 2, 69 – 81.
Колевски, Васил. Смирненски и символизмът. - 23, 1979, № 7, 53.
Колевски, Васил. Творец и време. – 33, 1989, № 4, 3.
Колевски, Васил. Теоретични проблеми на социалистически реализъм в българската литература през втората половина на 30-те години. - 32, 1988, № 3, 3
Коледаров, Петър. Кога и защо Димитър Хоматиан е написал Краткото житие на Климент Охридски? – 1983, № 3, 89.
Конев, Илия. „История славянобългарска” и европейското Просвещение. - 23, 1979, № 3, 90.
Конев, Илия. Андриа Качич Миошич за историческото минало на България. („Разговор угодни народа словинскаго”). - 25, 1981, № 4, 88.
Конев, Илия. Бележки по някои въпроси на българо-сръбските литературни връзки в миналото. – 6, 1962, № 6, 136 – 140.
Конев, Илия. Делото на Юрий Иванович Венелин в българските хоризонти на европейската славистична и балканистична литература от втората четвърт на XIX век. - 34, 1990, № 2, 3.
Конев, Илия. Европеизирането като проблем на сравнителното литературознание и обществознание. - 30, 1986, № 6, 8.
Конев, Илия. За националното и общочовешкото в българската възрожденска литература. – 12, 1968, № 4, 42 – 61.
Конев, Илия. Към характеристиката на българо-хърватските литературни и културни взаимоотношения. – 10, 1966, № 2, 96 – 121.
Конев, Илия. Научното дело на акад. Емил Георгиев. – 26, 1982, № 8, 28.
Конев, Илия. Непознатият Светослав Миларов. Из живота и дейността му в Хърватско и Румъния. – 12, 1968, № 1, 69 – 84.
Конев, Илия. Петко Славейков и сръбската литература. – 5, 1961, № 3, 78 – 93.
Конев, Илия. Проблемата за Просвещението и взаимоотношенията между балканските литератури. – 17, 1973, № 2, 64 – 85.
Конев, Илия. Характерна за Възраждането и Просвещението форма на отношение към действителността. – 1984. № 6, 33.
Конев, Илия. Христо Ботев и румънската литературно-обществена мисъл от 70-те години на миналия век. – 14, 1970, № 3, 3 – 26.
Конев, Илия. Христо Ботев през революционната 1876 г. – 8, 1964, № 6, 89 – 101.
Константинова, Елка. В света на ужасите и кошмарите. [Творчеството на Георги Райчев след Първата световна война]. – 13, 1969, № 1, 57 – 72.
Константинова, Елка. За функциите на фантастичното в българската художествена проза. – 24, 1980, № 10, 54.
Константинова, Елка. История и съвременност. Наблюдения върху някои представители на историческата белетристика. – 13, 1969, № 4, 76 – 85.
Константинова, Елка. Най-младата съвременна белетристика. [Обзорна статия]. – 17, 1973, № 2, 29 – 42.
Константинова, Елка. П. К. Яворов и Николай Лилиев. - 22, 1978, № 8, 48.
Константинова, Елка. При извора на живота. – 14, 1970, № 6, 26 – 45.
Константинова, Елка. Рушенето на „мъничкия свят”. – 11, 1967, № 2, 80 – 101.
Константинова, Елка. Характерни черти на българския разказ. Минало и настояще. - 31, 1987, № 1, 85.
Копарда, Павол. Телесността, пространство на славянско-италианското междулитературно общуване. Развитие на типа герои на словашката литература. – 48, 2004, № 2, 159-166.
Кокинова, Катерина. Четене „на прага на съня“ у Владимир Полеганов. - 65, 1, 2022, 80-89.
Копринаров, Лазар. Бележки за феноменологическата естетика на Роман Ингарден. - 21, 1977, № 1, 65.
Koron, Alenka. The Image of Bulgarians in the Poem Cycle Rapsodije bolgarskega goslarja by Anton Aškerc: The Imagological Perspective. - 65, № 2, 2022, 26-36.
Корня, Паул (Румъния). Пътища и перспективи в съвременната социология на романа. - 29, 1985, № 3, 114.
Коспаров, Стефан. За музикалната структура на „Четири квартета” от Т. С. Елиът. - 32, 1988, № 1, 95.
Коссова, Алда (Торино). Руската преработка на „За буквите” от Черноризец Храбър. - 22, 1978, № 4, 107.
Костадинова, Витана. Байроновият „Манфред” на български език. – 52, 2008, № 1, 161.
Костадинова, Витана. Западни визии. – 49, 2005, № 1, 131.
Костадинова, Магдалена. Някои наблюдения върху темпа на драматургичното действие у Йордан Йовков. - 31, 1987, № 6, 39.
Костова, Илиана. Българският детски разказ от 20-те години. - 32, 1988, № 5, 35.
Костова, Людмила. Ориенталски нелепици: (не)просветеният смях на лейди Елизабет Крейвън. – 48, 2004, № 1, 60.
Котева, Ирена. Повествованието в лириката на Жак Превер. - 34, 1990, № 7, 78.
Кочев, Николай Цв. Към въпроса за мимезиса в ранната християнска и византийска литература. – 24, 1980, № 2, 90.
Кочев, Николай. Към въпроса за връзката на византийската християнска естетика с античността. - 22, 1978, № 6, 91.
Кочев, Николай. Към въпроса за победилото божество у Еврипид. - 25, 1981, № 6, 104.
Кочев, Николай. Литературно и художествено възприемане на Троянския митичен цикъл във Византия и на Балканите през XII в. - 23, 1979, № 6, 115.
Кочев, Николай. Някои моменти от учението на Псевдо-Лонгин за възвишеното. - 27, 1983, № 5, 88.
Краус, Волфганг. Виена - град на литературата. - 35, 1991, № 4, 175.
Краус, Волфганг. Двойственият нихилизъм. Диалектика на противоречията. - 35, 1991, № 10, 161-184.
Корон, Аленка. „Некропол“ на Борис Пахор и световната литература. - 64, 2021, № 1, 34-52.
Крушева, Катерина. Европа и европейците в публицистиката и писмата на Гео Милев. – 44, 2000, № 1, 141.
Кръстев, Кирил. Модернизъм в българската литература. - 35, 1991, № 5-6, 3.
Кръстева, Йонка. Американският роман за Виетнам: мит, историческа и художествена правдивост. – 33, 1989, № 9, 73.
Кръстева, Йонка. Американският роман на протеста и Втората световна война. В търсене на главен герой. - 30, 1986, № 6, 67.
Кръстева, Йонка. Два антивоенни романа (I. Идейно - художествени особености на романа „Кланица 5” на Вонегът). - 27, 1983, № 2, 85.
Кръстева, Юлия. Маниакален ерос, възвишен ерос. За мъжката сексуалност. – 39;40, 1995-1996. № 4, 84.
Кръстева, Юлия. От пределите на теоретичното към фикцията (две интервюта). - 36, 1992, № 3-4, 139.
Кръстева, Юлия. По следите на Мадлен. – 37, 1993, № 4, 3.
Кунчев, Божидар. Преди да започне бъдещето. - 29, 1985, № 1, 38.
Кунчева, Рая. Български ямбически размери. – 24, 1980, № 8, 15.
Кунчева, Рая. Българският осмосричник - метрика и ритмика. - 23, 1979, № 2, 47.
Кунчева, Рая. Идеологизирани структури — епизод от втвърдяването на значенията. - 35, 1991, № 9, 10-17.
Кунчева, Рая. Как работят понятията „жанр” и „стих”? – 34, 1990, № 10, 6.
Кунчева, Рая. Перспективата на ранния структурализъм в изследването на интонацията. Понятието фонична линия на Ян Мукаржовски. – 37, 1993, № 1, 35.
Кунчева, Рая. Проблемите остават (30 години след появата на „Българско стихознание” от Мирослав Янакиев). - 35, 1991, № 1, 122.
Кунчева, Рая. Теоретични съответствия. - 36, 1992, № 5-6, 51.
Кунчева, Рая. Хорей и народни размери. – 26, 1982, № 4, 59.
Кунчева, Рая. Яворовият свободен стих. – 41; 42, 1997-1998, № 1, 77.
Кунчева, Рая. Изкушенията на националните идентификации и литературознание на аргумента. - 59, 2016, № 2, 12-34.
Курташева, Биляна. „Дилетант”: възможностите на кавичките. - 43, 1999, № 2, 93.
Куюмджиев, Кръстьо. Кирил Христов през 90-те години. – 10, 1966, № 4, 39 – 72.
Куюмджиев, Кръстьо. Комунистите в творчеството на Димитър Димов. – 9, 1965, № 6, 46 – 59.
Кълър, Джонатан. Проблеми на теорията на фикцията. – 47, 2003, № 1-2, 171.
Кърпачева-Даскалова, Радка. Чехов и Елин Пелин. Особености на разказа (сюжет, фабула, композиция). - 32, 1988, № 7, 33.
Кърпачева–Даскалова, Радка. Чехов и Яворов. - 29, 1985, № 4, 36.
Кьосев, Александър, Дарин Тенев. Как да четем читателя? Методологически инструмент за изследване на читателя в съвременната българска литература. - 65, 1, 2022, 22-31.
Кьосев, Александър. Образи на читатели в съвременната българската литература: между либерални индивиди, жанрови патриоти и ядосан Народ. - 65, 1, 2022, 90-115.
Кьосев, Александър. Виртуални общности срещу въображаеми общности. Празници. Четене. Бъбрене. – 44, 2000, № 1, 8.
Кьосев, Александър. Въображение и справедливост. – 62, 2020, № 3, 3-26.
Кьосев, Александър. Иронии на универсалността (Крум Кърджиев, световната литература и политиката на репрезентация). – 39;40, 1995-1996. № 3, 3.
Кьосев, Александър. Поетика на стихосбирката „Пролетен вятър”. - 32, 1988, № 8, 27.
Кьосев, Александър. Позитивизъм, романтически метафори, институционални метафизики. Учебниците по литературна история и конструирането на националната идентичност. - 43, 1999, № 2, 29.
Кючукова, Росица. Компромисът и нравственият максимализъм (Относно „Куклен дом” и „Призраци” на Хенрих Ибсен). – 33, 1989, № 9, 64.
Лазаров, Стойко. Изследванията на Михаил Арнаудов върху психологията на литературното творчество. - 22, 1978, № 6, 36.
Лазовски, Атанас. Атанас Далчев. – 9, 1965, № 3, 36 – 51.
Лазовски, Атанас. Народна вяра и култура в разбиранията на Матей Преображенски. - 34, 1990, № 8, 51.
Лалева, Ирина. За някои метаморфози на нравственото в творчеството на Ф. М. Достоевски. - 36, 1992, № 1-2, 152.
Ламбрева Йекер, Евелина (Цюрихски университет). Да пишеш на два езика между две култури. 62, 3, 2019, 72-74.
Леви-Строс, Клод. Структурата и формата (Размисли върху един труд на Владимир Проп). - 37, 1993, № 5, 65.
Леков, Дочо. Българската литературна интелигенция през Възраждането и проблема Русия - Западна Европа. – 37, 1993, № 3, 105.
Леков, Дочо. Българската преводна белетристика и „побългарчването” през Възраждането. – 11, 1967, № 1, 77 – 95.
Леков, Дочо. Български възрожденски писатели и книжовници за реалистичния характер на литературата. – 6, 1962, № 1, 99 – 111.
Леков, Дочо. Българският възрожденски читател като интерпретатор и възприемател на текста. - 31, 1987, № 10, 3.
Леков, Дочо. Васил Д. Стоянов и Райко Жинзифов – представители на две български литературни и културни средища в чужбина. – 34, 1990, № 1, 47 – 53.
Леков, Дочо. Възрожденският предговор и проблемите на литературата и културата. - 28, 1984, № 3, 57.
Леков, Дочо. Диалог „творец - възприемател” в текста и чрез текста. - 32, 1988, № 5, 23.
Леков, Дочо. Драматургията на Войников и формирането на театралната култура и вкус през Възраждането. – 27, 1983, № 5, 19.
Леков, Дочо. За литературните поколения през Възраждането. – 26, 1982, № 1, 30.
Леков, Дочо. Забравен възрожденски книжовник. – 14, 1970, 101 – 116.
Леков, Дочо. Из съветските книгохранилища и архивни фондове. – 6, 1962, № 6, 132 – 136.
Леков, Дочо. Леонид Самойлович Ерихонов. – 15, 1971, № 3, 101 – 103.
Леков, Дочо. Литературни влияния и национална самобитност.[В светлината на руско-българските литературни връзки през Възраждането]. – 8, 1964, № 2, 122 – 131.
Леков, Дочо. Нови страни от делото на педагога и твореца Добри Чинтулов. – 24, 1980, № 7, 52.
Леков, Дочо. Отломки от възпоминания за личности, издания институции. – 41; 42, 1997-1998, № 1, 16.
Леков, Дочо. Положителният герой на българската белетристика през Възраждането. – 9, 1965, № 1, 112 – 138.
Леков, Дочо. Райко Жинзифов в развитието на българската литература през Възраждането. - 23, 1979, № 3, 10.
Леков, Дочо. Риториките в книжовния живот през Възраждането. - 30, 1986, № 3, 26.
Леков, Дочо. Ролята на атрибуцията при изясняване на идейно-творческите позиции на българските писатели през Възраждането. - 21, 1977, № 2, 108.
Леков, Дочо. Текстология и рецептивна естетика. - 34, 1990, № 9, 49.
Леков, Дочо. Чинтулов и народното творчество. – 17, 1973, № 3, 93 – 107.
Лерсен, Юп. Националната мисъл в Европа. Превод Гриша Атанасов. – 59, 2015, № 1, 104 – 137.
Ликова, Розалия. Александър Геров - поет на нравственото и философското неспокойствие. - 34, 1990, № 5, 3.
Ликова, Розалия. Бележки за разказа на младите. – 7, 1963, № 1, 3 – 24.
Ликова, Розалия. Емануил Попдимитров. – 5, 1961, № 6, 80 – 99.
Ликова, Розалия. Константин Константинов. – 8, 1964, № 6, 73 – 89.
Ликова, Розалия. Николай Лилиев – поетът на жадуваната хармония. - 29, 1985, № 5, 65.
Ликова, Розалия. Николай Райнов - символизъм и модернизъм в българската проза. - 28, 1984, № 2, 44.
Ликова, Розалия. Нови моменти в съвременната белетристика. – 10, 1966, № 1, 55 – 84.
Ликова, Розалия. Основни художествени насоки в българската поезия през 20-те години на ХХ в. - 21, 1977, № 1,110.
Ликова, Розалия. Основни художествени насоки в българската поезия през 20-те години. - 21, 1977, № 5, 59.
Ликова, Розалия. Павел Вежинов. – 11, 1967, № 4, 13 – 46.
Ликова, Розалия. Поезията през 1991 г. - 35, 1991, № 5-6, 41.
Ликова, Розалия. Принципи на гледната точка на разказвача. – 15, 1971, № 6, 26 – 46.
Ликова, Розалия. Тенденции в развитието на антифашисткия роман до Девети септември. – 3, 1959, № 1, 59 – 78.
Лилов, Методи. Критерии за оценката на литературния език. – 20, 1976, № 6.
Лилова, Десислава. Европа като колониален господар: дебат за железниците във възрожденския печат. – 49, 2005, № 1, 20.
Лилова, Десислава. Живелището на безпризорното време. – 39;40, 1995-1996. № 2, 34-54.
Липовецки, Жил. Модернизъм и постмодернизъм. - 37, 1993, № 5, 96-122.
Липчева-Пранджева, Любка. Бързият сън на митовете. – 39;40, 1995-1996. № 4, 126.
Липчева-Пранджиева, Любка. Въобразености - със и без Вайнингер. – 49, 2005, № 2, 68-80.
Липчева-Пранджева, Любка. Историческият роман- жанрова същност и граници. - 36, 1992, № 1-2, 57.
Липчева-Пранджева, Любка. Поетът като филолог. Кирил Христов в огледалата на пражката българистика.- 60, 2017, № 2, 36-55.
Лихачов, Д. С. (Ленинград). Автобиографиите на Софроний Врачански и Авакум Петров. - 22, 1978, № 10, 89.
Лихачов, Д. С. (Ленинград). За точността в литературознанието. – 26, 1982, № 1, 6.
Личева, Амелия, Валери Стефанов, Благовест Златанов. Погледи отвън: Валери Стефанов, Благовест Златанов, Амелия Личева. – 41; 42, 1997-1998, № 1, 47.
Лодж, Дейвид. Езикът на модернистката проза: метафора и метонимия. - 35, 1991, № 8, 149-158.
Лотман, Юрий. Културата като субект и обект на самата себе си. – 37, 1993, № 2, 7-15.
Лотман, Юрий. Паметта в културологична светлина. – 37, 1993, № 2, 3-6.
Лукова, Калина. Лирическото начало в романите на Антон Страшимиров. - 34, 1990, № 3, 32.
Лулева, Ана.Традиции, традиционализация и културна полиглосия в съвременното българско общество, 62, 3, 2019, 15-30.
Любенов, Любен. Римите в поемата „Септември”. – 24, 1980, № 8, 31.
Люцканов, Йордан. Николай Гумильов: поетът пред лицето на духовната родина. – 48, 2004, № 2, 167-199.
Майо, Стивън. Конвенции на интерпретацията. - 36, 1992, № 1-2, 12.
Майстер Екхарт. „Блажени бедните духом” (Beati pauperi spiritu). - 37, 1993, № 6, 64.
Малинов, Ангел. Ирония и естетическа многопластовост в съвременната поезия. - 32, 1988, № 6,58.
Малинова, Людмила. Карамфила Стефанова - в сянката на мистификацията. – 48, 2004, № 2, 83.
Малинова-Димитрова, Людмила. От коша на Парнас. Жестовете на едно литературно приятелство. – 53, 2009, № 2, 87.
Малаш, Олександра. „Майка неволница” на Леся Украинка: приемствеността на кризата, 62, № 1, 94-101.
Ман, Пол де. Съпротивата срещу теорията. – 38, 1994, № 3, 60.
Mandić, Lucija. Slovenian Neo-Avant-Garde Visual Poetry. - 65, № 2, 2022, 116-130.
Манов, Георги. Проклятието на призванието (Полемиките на Владимир Василев). - 34, 1990, № 3, 66.
Манолакев, Христо. Из европейските изкушения на българската възрожденска литература („Стоян и Рада”, „Изворът на Белоногата”, „Мамино детенце”). – 51, 2007, № 1, 102.
Манолакев, Христо. Руската емиграция в България и проблемите на литературната рецепция или „Случаят Пушкин-1937 г.”. – 37, 1993, № 2, 114.
Манолакев, Христо. Диалогът Каравелов – Гогол в повестта „Българи от старо време”. - 59, 2016, № 1, 53-74.
Манолов, Андрей. Борис Виан – между мита и христоматията. - 31, 1987, № 5, 108.
Манолов, Андрей. Мнимите бродове на Блез Сандрар. – 33, 1989, № 7, 101.
Манолов, Владимир. Съдбата на един мотив от българска литература в интимната лирика на Владимир Башев. - 32, 1988, № 5, 47.
Манчев, Боян. Екзистенциалния преход в романа „Идиот”. – 41; 42, 1997-1998, № 1, 165.
Манчев, Боян. Интерпретации на идеологията, идеология на интерпретациите (Върху полемиките в българското литературознание). - 43, 1999, № 1, 5.
Манчева, Дина. Библията през прочита на франкофонската и руската символистична драматургия. – 54, 2010, № 2, 37.
Манчева, Дина. Структурни принципи в театъра на абсурда. – 38, 1994, № 3, 130.
Марков, Георги М. Гео Милев през периода „Везни”. – 7, 1963, № 5, 60 – 88.
Марков, Георги М. Нешо Бончев. – 2, 1958, № 6, 28 – 48.
Марков, Георги М. Реализмът на Димчо Дебелянов. – 3, 1959, № 5, 72 – 106.
Марков, Дмитрий Ф. (Москва). Хуманизмът на художника и революцията. За творчеството на Емлиян Станев след 9.IX.1994 г. – 10, 1966, № 6, 3 – 14.
Марков, Дмитрий Ф. Въпроси на новаторството в съвременната българска поезия. – 7, 1963, № 6, 34 – 55.
Марков, Дмитрий Ф. За принципа на историзма при изучаването на началния период на българската социалистическа литература. – 3, 1959, № 5, 3 – 27.
Марков, Дмитрий Ф. П. К. Яворов. – 1, 1957, № 2, 58 – 77.
Марков, Дмитрий Ф. Теоретически и методологически въпроси на сравнителното изучаване на славянските литератури. – 16, 1972, № 1, 45 – 66.
Марков, Дмитрий. Ф. Реализмът и романтизмът в българската литература от края на XIX и началото на XX в. – 4, 1960, № 5, 16 – 47.
Маркова Ралица. Творческият път на Рафаел Алберти (80 години от рождението на поета). – 26, 1982, № 10, 60.
Маркова, Ралица. А. Н. Веселовски (1838-1906). – 37, 1993, № 3, 128.
Маркова, Ралица. Трагедийното и жизненоутвърждаващо начало в поезията на Федерико Гарсия Лорка. – 26, 1982, 98.
Маркова, Ралица. Федерико Гарсиа Лорка като литературен критик. - 23, 1979, № 5, 126.
Марковска, Донка. Медицинското тълкуване на катарзиса в исторически план. - 32, 1988, № 8, 70.
Мартинес, Мануел Диас. Изгледи на съвременната кубинска литература. – 7, 1963, № 5, 121 – 127.
Матеева, Невена. Константин Величков в редакцията на вестник „Народен глас”. - 30, 1986, № 10, 17.
Матейка, Ладислав. Интервю с Ладислав Матейка (въпросите зададе Питер Стайнер). – 52, 2008, № 1, 186.
Мацура, Владимир (Прага). Възникване на модерната субективност в чешката поезия. - 35, 1991, № 4, 220.
Машински, Семьон (Москва). Естетическите завети на Лев Толстой. – 10, 1966, № 3, 66 – 85.
Мерджанска, Корнелия. Разполагане на категорията „род” в драматургичното пространство - време на Сам Шепард. – 39;40, 1995-1996. № 3, 146.
Метева, Евдокия. Основни стилови линии в руската и българската революционна поезия до Октомврийската революция. - 32, 1988, № 7, 47.
Мечев, Константин. Безименен ли е старобългарският разказ за зографските мъченици? – 12, 1968, № 3, 106 – 114.
Мечев, Константин. Похвалното слово за Киприан от Григорий Цамблак. – 10, 1966, № 2, 121 – 132.
Мечев, Константин. Софроний Врачански. (Нравствен идеал и жизнен път). - 21, 1977, № 4, 38.
Мечев, Константин. Целенасочен разказ. Поглед върху автобиографията на Партений Павлович в композиционно отношение. – 11, 1967, № 3, 92 – 101.
Мещерски, А. П. Опит за биобиблиография на проф. Н. С. Трубецкой. - 35, 1991, № 4, 139.
Millas, Iraklis (Hercules) (Athen), Bilingualism and ethnic identity: Prestigious versus unprestigious languages, 62, 3, 2019, 31-38.
Милева, Румяна. Характерни черти на драматургията на Валери Петров. - 31, 1987, № 6, 45.
Милер, Макс. Въображаеми образи на дрогата. – 46, 2002, № 1, 83.
Милчаков, Яни. „Градът на тайните“ от Николай Райнов: ритъм и смисъл. - 35, 1991, № 8, 101-126.
Милчев, Любомир. Мястото на литературното произведение - тук или другаде. - 34, 1990, № 9, 55.
Милър, Дж. Хилис. Функцията на литературната теория днес. - 36, 1992, № 1-2, 3.
Минков, Борис. Градът като място на модерното в творчеството на Георги Райчев. – 49, 2005, № 2, 103-112.
Минков, Борис. Новелата. Проблеми на рамката и жанровите съседства. – 44, 2000, № 2, 117.
Минков, Минко. Шекспир, Флечър и Расин. За ренесансовата и бароковата традиция. – 11, 1967, № 2, 64 – 80.
Минкова, Лиляна. „С какво може да се помогне на българите”. – 7, 1963, № 1, 96 – 107.
Минкова, Лиляна. Възрожденска дидактика и робинзониади. - 34, 1990, № 8, 58.
Минкова, Лиляна. Един българин в руската литература. [За прототипа на Димитрий Инсаров от романа на И. С. Тургенев „В навечерието”]. – 16, 1972, № 5, 81 – 90.
Минкова, Лиляна. Каравелов - Прижов, Шишманов - Драгоманов и началото на българската украинистика. – 48, 2004, № 2, 63.
Минкова, Лиляна. Любен Каравелов и украинския фолклор и фолклористика. – 10, 1966, № 1, 84 – 110.
Минкова, Лиляна. Равносметка на една вековна традиция (История на славистиката в Германия). – 38, 1994, № 2, 164.
Минкова, Лиляна. Реално и нереално присъствие (Жорж Санд в преводната литература на Българското възраждане). - 31, 1987, № 10, 76.
Минкова, Лиляна. Сто и петдесет години славистика във Виенския университет. – 44, 2000, № 2, 174.
Минкова, Лиляна. Този толкова желан, толкова опасен роман (Популярни романи в преводната литература на Българското възраждане). - 35, 1991, № 10, 60-95.
Мирчев, Богдан. Между отчаянието и надеждата. Проблемът за кризата на човека в творчеството на Волфганг Борхерт. - 22, 1978, № 6, 113.
Мирчев, Богдан. Проблеми на следвоенното литературно развитие в Германия. – 18, 1974, № 1, 77 – 94.
Мирчев, Богдан. Размисли върху подбора на съвременните преводи от германската литература. - 35, 1991, № 7, 41-51.
Мирчев, Кирил. Правописният въпрос през Възраждането. – 19, 1975, № 6, 73 – 81.
Мирчева, Елка. Проблеми на българската литература от XVII - XVIII век в светлината на общи балкански и европейски процеси. - 37, 1993, № 6, 134.
Мирчева, Кета. Към историята на антисемитизма в Пловидв в късния 19 век, 63, 1, 2020, 70-89.
Мирчева, Кета. Кореспондентската мрежа на вестник „Свобода/Независимост”-Въобразена и реална география. – 44, 2000, № 2, 23.
Мирчева, Кета. Пренасянето на тленните останки на Г. С. Раковски от Букурещ в София през 1885 г. – Към началото на създаването на националния пантеон. - 61, 2018, № 1, 51-67.
Миткова, Валентина. Българският женски периодичен печат от края на XIX – началото на XX век (поглед към „домакинските“ издания). - 64, 2021, № 1, 60-83.
Михайлов, Александър (СССР). Стереотип или характер? (Младият човек в съвременната съветска проза). - 30, 1986, № 9, 74.
Михайлов, Димитър. Стоян Михайловски и кръгът „Мисъл”. - 34, 1990, № 8, 37.
Михайлов, Калин. Роман за невъзможната идентичност („Господин Уин” на Ж. Бернанос). - 43, 1999, № 1, 171.
Михайлов, Камен. Ботев на английски. Посвещение в тайната на българския космос. - 43, 1999, № 1, 132.
Михайлов, Камен. Динамика на литературните стереотипи. - 34, 1990, № 10, 34.
Михайлов, Камен. Жанрова семантика и жанрова прагматика (Опит за моделиране на жанровите процеси през Българското възраждане). - 36, 1992, № 5-6, 116.
Михайлов, Камен. Проблеми на жанра през Българското възраждане. - 32, 1988, № 4, 62.
Михайлов, Камен. Следходници и предшественици: Пенчо Славейков и Христо Ботев (Критически оценки). – 49, 2006, № 2, 42.
Михайлова, Димитрина. Пенчо Славейков и творчеството на Пушкин. - 25, 1981, № 10, 69.
Михова, Лидия. „Цикълът” в популярните четива през Възраждането. - 34, 1990, № 10, 42.
Михова, Лидия. За метаморфозите на своето и чуждото в културните и художествените представи през Възраждането. – 37, 1993, № 3, 117.
Михова, Лидия. За статута на популярните четива през Възраждането. - 35, 1991, № 3, 90.
Мичев, Георги. Естетическият вкус и естетическото наслаждение. – 17, 1973, № 1, 67 – 89.
Младен Исаев пред „Литературна мисъл”. – 26, 1982, № 10, 10.
Младенов, Иван. Две стихии в поезията на Гео Милев. - 28, 1984, № 1, 55.
Младенов, Иван. Семиотика, сега! – 34, 1990, № 10, 108.
Младенов, Иван. Фрагментът и четенето. - 32, 1988, № 4, 41.
Млекарова, Соня. Спомени за Асен Христофоров. - 55, 2011, № 1, 88.
Можейко, Едвард. „Приключенията на Гороломов” като сатиричен роман. – 5, 1961, № 4, 43 – 61.
Молпоа, Жан-Мишел. Гласът на Орфей (Есе върху лиричното). - 35, 1991, № 4, 200.
Монова, Илиана. Отношението към спомена в поезията на Димчо Дебелянов. – 27, 1983, № 2, 51.
Мончева, Лила. Аспекти на героиката в староруската и старобългарската литература. - 21, 1977, № 9, 36.
Мороз, Йосиф. Символиката на „Стълбата на Яков” и нейният генезис. - 36, 1992, № 3-4, 14.
Мулярчик, Александър (Москва). След неоконсерватизма (Литературата на САЩ в началото на 80-те години). - 29, 1985, № 2, 106.
Муромски, В. П. (Москва). За етическите норми на литературната критика. – 24, 1980, № 4, 66.
Мутафов, Енчо. Амбивалентното начало в прозата на Йордан Радичков. – 17, 1973, № 3, 40 – 53.
Мутафов, Енчо. Божият ред и покушенията срещу него. – 39;40, 1995-1996. № 3, 120.
Мутафов, Енчо. В търсене на собствената норма за нашето културно развитие. - 28, 1984, № 7, 61.
Мутафов, Енчо. Геният като народ (Ботев и неговият начин а мислене). Продължение. - 36, 1992, № 1-2, 99, № 3-4, 91.
Мутафов, Енчо. Диалектическия възглед (Бахтин и неговото възприемане у нас). - 30, 1986, № 1, 31.
Мутафов, Енчо. Другоселци, другосветци. - 34, 1990, № 1, 22.
Мутафов, Енчо. Духовно завещание и настояще. За социално-политическия и философския смисъл на една композиционна форма. – 15, 1971, №5, 77 – 98.
Мутафов, Енчо. Живот в мита. – 24, 1980, № 8, 63.
Мутафов, Енчо. За органичността на белетристичното мислене. – 12, 1968, № 5, 45 – 65.
Мутафов, Енчо. Критическото поведение на езика. - 32, 1988, № 1, 58.
Мутафов, Енчо. Към синтетична художествена организация. – 16, 1972, № 6, 68 – 82.
Мутафов, Енчо. Медното гумно, Дионис и сватбените игри (Иван Венедиков: пътища пред тълковното поведение). – 33, 1989, № 8, 71.
Мутафов, Енчо. Между ретро и модерния език (Цвайг и неговото възприемане у нас). - 31, 1987, № 4, 73.
Мутафов, Енчо. Метафората: литературност и нелитературност на изкуството. - 22, 1978, № 7, 25.
Мутафов, Енчо. Модерният лирически тип. – 26, 1982, № 2, 40.
Мутафов, Енчо. Нова повествователна конструкция. 1986, № 5, 54.
Мутафов, Енчо. От мита към опита и обратно (Критическата система на Нортръп Фрай). - 32, 1988, № 6,90.
Мутафов, Енчо. Петър Караангов. – 15, 1971, № 1, 56 – 67.
Мутафов, Енчо. Повествователният спев у Антон Страшимиров. – 39;40, 1995-1996. № 1, 97.
Мутафов, Енчо. Поетиката на Иво Андрич и проблеми на българския тип писател. - 23, 1979, № 2, 79.
Мутафов, Енчо. Принципи на художественото развитие и динамиката на литературните жанрове. - 21, 1977, № 1, 68.
Мутафов, Енчо. Съдбовност и музикалност на една поетическа тема. – 18, 1974, № 4, 65 – 72.
Мутафов, Енчо. Художественото цяло. – 24, 1980, 3 1, 78.
Мутафчиева, Вера. За развитието на автобиографичния жанр в нашата възрожденска книжнина. - 28, 1984, № 4, 35.
Мутафчиева, Яна. Драматургия на Артур Шницлер - характерни черти и етапи. - 27, 1983, № 8, 92.
Навардо, Десидерио (Хавана). Евроцентризъм и антиевроцентризъм в литературната теория на Латинска Америка и Европа. - 27, 1983, № 2, 95.
Наг, Мартин (Норвегия). Блок, Маяковски, Милев. – 13, 1969, № 5, 41 – 46.
Найденова, Йонка. Българската литература през погледа на унгарската литературна критика. - 23, 1979, № 7, 63.
Найденова, Йонка. Основни проблеми на рецепцията на унгарската художествена литература у нас в периода 1877 – 1944 г. - 30, 1986, № 10, 90.
Найденова-Стоилова, Ганка. За някои черти от образа на Яворов в светлината на нашата съвременност. – 2, 1958, № 1, 51 – 68.
Наков, Юлиян. Наблюдения върху композиционните особености на романа „Дон Кихот де ла Манча”. - 34, 1990, № 8, 88.
Налбантова, Елена. Идеологът и неговият експеримент „Хиндистан”. – 49, 2006, № 2, 9.
Налбантова, Елена. Мястото на „Злочеста Кръстинка” в еволюцията на Илия Блъсков като белетрист. - 34, 1990, № 1, 97.
Нанков, Никита. В огледалната стая. Из поетиката на „интелигентските“ разкази на Елин Пелин. - 35, 1991, № 9, 35-64.
Нанков, Никита. „Hamlet” и „Хамлет”- опит за стерео-четене. – 37, 1993, № 4, 148.
Нанков, Никита. „Начален монумент пред прага на един нов обет”: Гео Милев и Едгар По. – 41; 42, 1997-1998, № 1, 137.
Нанков, Никита. Баснята за блудния син: Гео Милев, европейският модернизъм и българската лява критика. – 47, 2003, № 1-2, 85.
Нанков, Никита. Бележки за процесуалността в българския литературен модернизъм. – 33, 1989, № 7, 65.
Нанков, Никита. Българският Друг като по-лош Западен Аз: маргиналия за маргиналността на българистиката в американската академия. – 54, 2010, № 1, 136.
Нанков, Никита. Ехо от Еко. – 39;40, 1995-1996. № 1, 49.
Нанков, Никита. За квадратурата на кръга: Мотивът ‘Nevermore’ на По и българският литературен (не)модернизъм. – 44, 2000, № 1, 159.
Нанков, Никита. За художествената проза на Едгар Алан По на български. - 34, 1990, № 9, 81.
Нанчев, Йордан. За живота и делото на книгоиздателя Александър Паскалев. - 36, 1992, № 1-2, 191.
Натев, Атанас. Диалектическата идея за саморазвитието в литературната наука и изкуствознанието. – 12, 1968, № 3, 35 – 65.
Натев, Атанас. Драма и киносценарий. – 11, 1967, № 1, 29 – 49.
Натев, Атанас. За изходната точка на днешната естетика. – 2, 1958, № 2, 15 – 49.
Натев, Атанас. За първичната, естетичната и художествената красота. – 4, 1960, № 4, 72 – 94.
Натев, Атанас. Игра – формотворчество – изкуство. – 12, 1968, № 1, 32 – 54.
Натев, Атанас. Коварството на диалога (Предговор към един неиздаден сборник) – 36, 1992, № 5-6, 92-105.
Натев, Атанас. Конфликт и действие. – 16, 1972, № 1, 66 – 85.
Натев, Атанас. Фабулна и „безфабулна” драматургия. – 5, 1961, № 1, 6 – 29.
Науман, Манфред (ГДР). Исторически аспекти на промяната на функцията на литературата в наше време. – 20, 1976, № 3, 131 – 139.
Нашиловска, Анна. Полската литература след 1989 година. – 54, 2010, № 1, 107.
Начев, Йордан. Да си припомним „Златорог“. Непубликувани писма на Иван Мирчев до Владимир Василев. - 35, 1991, № 10, 108-122.
Неделчев, Георги. Работникът в белетристичното творчество на Коста Странджев. – 18, 1974, № 4, 107 – 115.
Неделчев, Михаил. Ботевата поезия и историческият живот на мотивите в лириката (Из битието на националния митопоетическия текст). – 33, 1989, № 8, 3.
Неделчев, Михаил. Живот за Вапцаровите думи. – 49, 2006, № 1, 94.
Недялков, Христо. В хумористичния свят на поета. – 12, 1968, № 1, 84 – 92.
Недялкова, Даниела. „Под игото” - исторически роман. – 48, 2004, № 2, 76.
Нерлих-Златева, Елена. „Червено и черно” за героя, за автора и за още някои неща. - 25, 1981, № 1, 128.
Несторов, Владимир. Критика и митологизация. – 18, 1974, № 3, 41 – 49.
Нешкова, Нели. Поезията на Десанка Максимович в България. - 23, 1979, № 6, 75.
Николаев, Дмитрий. Жизнерадостният смях на Аркадий Аверченко. - 64, 2021, № 2, 17-41.
Николов, Минко. Екзистенциализмът и романът. – 4, 1960, № 4, 40 – 72.
Николов, Минко. Пътища и безпътица на модерния роман. Ч. I. – 3, 1959, № 2, 9 – 30.
Николов, Минко. Пътища и безпътица на модерния роман. Ч. II. – 3, 1959, № 3, 85 – 110.
Николов, Минко. Пътят на Брехт към зрелостта. – 7, 1963, № 1, 24 – 51.
Николов, Минко. Развитието на Смирненски към революционни позиции. – 2, 1958, № 4, 56 – 75.
Николов, Минко. Романите на Антон Сташимиров. – 6, 1962, № 3, 17 – 36.
Николов, Минко. Смехът на Смирненски. – 9,1965, № 2, 48 – 58.
Николов, Минко. Социалност, бит и трагични развръзки у Страшимитов. – 7, 1963, № 5, 43 – 60.
Николов, Минко. Съвременно митотворчество и развенчаване на митове. – 11, 1967, № 3, 3 – 20.
Николов, Никола Г. Поемата в съвременния литературен процес. - 32, 1988, № 10, 80.
Николов, Никола Г. Проникване на социалистически идеи във възрожденския ни печат. - 22, 1978, № 1, 83.
Николов, Никола. Баладата в творчеството на Пенчо Славейков. – 11, 1967, № 1, 3 – 29.
Николов, Николай. По въпроса за природата на художествения метод. - 22, 1978, № 4, 58.
Николова, Видка. „Думата осъзнава своя божествен произход”. Към „Песен на песните” от Тодор Траянов. – 48, 2004, № 2, 95.
Николова, Видка. „Иконите спят” от Гео Милев. – 13, 1969, № 5, 45 – 56.
Николова, Видка. Гео Милев. Революция и естетически възгледи. – 12, 1968, № 2, 53 – 61.
Николова, Видка. Из „Биография на двойника”. Асен Разцветников. – 26, 1982, № 6, 25.
Николова, Видка. Из „Биографията на спомена”. Асен Разцветников.” - 23, 1979, № 6, 57.
Николова, Видка. Изповед. [Щрихи към портрета на Николай Хрелков]. – 16, 1972, № 4, 47 – 72.
Николова, Видка. Пенчо Славейков. Поетически талант и фолклор. 12, 1968, № 6, 114 – 128.
Николова, Видка. Тезиси на тема „Вградена невяста”. - 35, 1991, № 4, 88.
Николова, Дияна За парадоксите на една несбъднала се рецепция, № 2, 2019, 70-120.
Николова, Дияна. Екзотична еротика – европейското чуждо като другото свое, 61, № 2, 2018, 58-98.
Николова, Дияна. Транспозиции на пасторалното в Бел епок. - 59, 2016, № 2, 113-149.
Николова, Дияна. Joie de vivre – вариации по тема. - 64, 2021, № 2, 42-62.
Николова, Снежина. Йон Лука Караджале (По случай 125 години от рождението му). - 21, 1977, № 2, 54.
Николова, Юлия. Чуждото „звучене” и неговото преодоляване в българската възрожденска литературна басня. - 27, 1983, № 4, 64.
Николова-Гълабова, Жана. „Чичовци” на Иван Вазов. Същина на хумористичния похват. – 15, 1971, № 6, 63 – 80.
Николова-Гълъбова, Жана. Автономността на вдъхновението и мъките на творческия процес. – 33, 1989, № 5, 76.
Николова-Гълъбова, Жана. Дневникът като соционалнопсихологическа хроника и философско-естетическа категория. - 34, 1990, № 4, 90.
Николова-Гълъбова, Жана. Езиково-стилни, художествени и мирогледни проблеми при превода на творби от Готхолд Ефрайм Лесинг. - 32, 1988, № 3, 101.
Николова-Гълъбова, Жана. Красотата като обект на превъплъщение в комедиите на Шекспир. - 28, 1984, № 6, 71.
Николова-Гълъбова, Жана. Монологът и дневникът като автопортретно средство и изповед без маска. - 27, 1983, № 5, 67.
Николова-Гълъбова, Жана. Поетическото превъплъщение на Хайнрих Хайне (Принос към проблемите на преводаческото изкуство). - 31, 1987, № 2, 76.
Николова-Гълъбова, Жана. Стефан Цвайг - живот и творческа същина. – 26, 1982, № 3, 97.
Николова-Гълъбова, Жана. Структура, психология и динамика на диалога. – 24, 1980, № 2, 38.
Николчина, Миглена. Байрон и митът за Прометей (Една романтическа версия). - 27, 1983, № 4, 86.
Николчина, Миглена. Героя-утопия. – 26, 1982, № 6, 65.
Николчина, Миглена. Полет в небето на времето: П. Б. Шели и романтическият утопизъм. - 29, 1985, № 4, 104.
Николчина, Миглена. Родословие на безмълвието (Смисъл, пауза и женско писание). – 38, 1994, № 3, 117.
Николчина, Миглена. Юлия Кръстева: полилогическият облог. – 37, 1993, № 4,16.
Ницше, Фридрих. Човешкото, твърде човешко (Белези на висша и низша култура). - 1991, № 4, 153.
Нич, Ришард. Тезиси за подражанието-мимезис. - 36, 1992, № 5-6, 59.
Ничев, Александър. Въпросите на трагедията в един коментар на „Поетиката”. - 29, 1985, № 3, 57.
Ничев, Александър. Към характеристиката на Бай Ганьо. – 2, 1958, № 1, 68 – 84.
Ничев, Александър. От „Реториката” към „Поетиката”. - 31, 1987, № 10, 84.
Ничев, Александър. По някои основни въпроси на трагическото. – 11, 1967, № 3, 125 – 140.
Ничев, Боян. Българско литературознание или литературознание по български. – 41; 42, 1997-1998, № 1, 56.
Ничев, Боян. Емилиян Станев. – 6, 1962, № 4, 19 – 45.
Ничев, Боян. Към историята на българското сравнително литературознание (Основни развойни насоки и проблеми до Втората световна война). – 24, 1980, № 10, 31.
Ничев, Боян. Към нов прочит на съвременната българска литература. - 35, 1991, № 1, 5.
Ничев, Боян. Петко Тодоров и другите. – 9, 1965, № 6, 59 – 87.
Ничев, Драган. Поетиката на Чудомир. - 23, 1979, № 3, 70.
Нойбауер, Джон. Гласове от изгнание: литература за Европа. – 53, 2009, № 1, 10.
Нонев, Богомил. Густав Майнринк и неговите български преводачи. - 31, 1987, № 3, 91.
Нонев, Богомил. Кръгозори на критиката. – 6, 1962, № 1, 9 – 25.
Нонев, Богомил. Наука, поезия, съвременност. Няколко впечатления и размисли по страниците на научни мемоарни и поетични книги. – 7, 1963, № 3, 59 – 74.
Нонев, Богомил. По проблеми на литературния превод. – 8,1964, № 4, 125 – 149.
Нонев, Богомил. Съвременна проза. Пътища и проблеми. Размисли и критични бележки. – 6, 1962, № 2, 25 – 58.
Няголова, Мая. Началото. - 35, 1991, № 2, 95.
Nagalakshmi, Rathinasamy and Kulamangalam Thiagarajan Tamilmani. Tales of Heart: Askesis in Joyce Carol Oates. - 65, 1, 2022, 116-131.
Ованес, Гаро. Творчеството на Уилям Сароян. – 7, 1963, № 6, 112 – 117.
Огнянов, Любомир. Естетическата концепция на Йоханес Бехер. – 4, 1960, № 3, 102 – 113.
Огнянова, Елена. Фолклористът Михаил Арнаудов. Наблюдения и разговори. – 14, 1970, № 6, 45- 68.
Огнянова, Елена. Хитър Петър - герой на българската фолклорна проза. - 21, 1977, № 4, 15.
Одорич, Ференц. Деманови прочити: Живата реторика и тропология на четенето. – 45, 2001, № 1-2, 143.
Одън, У. X. Четири вида мистични преживявания. – 37, 1993, № 3, 160.
Озеров, Виталий. На нов етап. – 6, 1962, № 4, 3 – 19.
Озеров, Виталий. Пътища за опознаване на героя. – 4, 1960, № 4, 26 – 40.
Озеров, Виталий. Списание „Вопросы литературы” през 1961 г. [Разказва главният редактор на „Вопросы литературы”]. – 5, 1961, № 2, 97 – 100.
Оутс, Джойс Карол. Простото изкуство да убиваш: романите на Реймънд Чандлър. - 58, 2015, № 2, 96-97-113.
Павлов, Деян. Естетическият ревизионизъм и неговата литературна жетва в Югославия. – 3, 1959, № 3, 66 – 84.
Павлов, Иван. Хранителната норма през Възраждането. – 44, 2000, № 1, 96.
Павлов, Тодор. 700-годишнината на боянските стенописи. [Встъпително слово на научната сесия, състояла се на 8. XI. 1960 г.]. – 5, 1961, № 3, 3 – 10.
Павлов, Тодор. Два важни въпроса. Пред Третия конгрес на Съюза на съветските писатели. – 2, 1958, № 5, 102 – 111.
Павлов, Тодор. За нашите дискусии. По всички ли въпроси и при всички ли обстоятелства ще дискутираме? – 2, 1958, № 3, 34 – 47.
Павлов, Тодор. За патоса и критическия дух на ленинската епоха. – 1, 1957, № 6, 7 – 15.
Павлов, Тодор. Към въпроса за естетиката като наука. – 1, 1957, № 1, 5 – 26.
Павлов, Тодор. Към въпроса за естетиката като наука. [Продължение]. – 1, 1957, № 2, 3 – 20.
Павлов, Тодор. Към въпроса за естетиката като наука. [Продължение]. – 1, 1957, № 3, 7 – 24.
Павлов, Тодор. Към въпроса за социалните и гносеологическите корени на съвременната реакционна идеалистическа естетика. – 2, 1958, № 1, 3 – 19.
Павлов, Тодор. Схоластика и емпиризъм. Теория на отражението и теория на йероглифите. – 5, 1961, № 5, 93 – 105.
Павлов, Тодор. Творческото поетично дело на Младен Исаев. – 1, 1957, № 4, 57 – 70.
Пакет, Жан-Марсел. Относно понятието „естетическа стойност” в социокритиката на Люсиен Голдман. – 35, 1991, № 4, 184-199.
Панайотов, Пламен. Александър Блок и „неговият” Вагнер. - 35, 1991, № 2, 145.
Панайотов, Пламен. Романът „Доктор Живаго” от Борис Пастернак. - 32, 1988, № 10, 103.
Панайотов, Пламен. Явлението Розанов. – 33, 1989, № 5, 100.
Панов, Александър. Казусът „Индже“. - 65, № 3, 2022, 69-105.
Панов, Александър. Теорията за „антракта“ и съвременната наратология. - 65, 1, 2022, 5-21. 
Панов, Александър. Понятието дискурс в съвременното литературознание. - 35, 1991, № 9, 3-9.
Панов, Александър. „Сън за щастие” от Пенчо Славейков и жанрът на лирическата миниатюра. - 32, 1988, № 1, 32.
Панов, Александър. Антропологическият подход в литературознанието. – 52, 2008, № 2, 5.
Панов, Александър. Баладата и нейното присъствие в поезията на Христо Ботев. – 54, 2010, № 1, 5.
Панов, Александър. Одата като легенда. „Левски” от Иван Вазов. – 33, 1989, № 8, 17.
Панов, Александър. Поезията на Христо Смирненски и митът за сътворението на света. - 35, 1991, № 1, 41.
Панов, Александър. Проблеми на жанровата теория. - 28, 1984, № 3, 95.
Панов, Александър. Човекът и собствеността (Размисли върху „Снаха” от Георги Караславов). - 35, 1991, № 4, 41.
Панов, Александър. Драматургията на Станислав Стратиев и наследството на commedia dell’arte. - 64, 2021, № 3, 30-53.
Panova, Elena. Meme Culture and the Joy of Recognition. - 65, № 2, 2022, 131-135.
Панова, Искра. „Музиката” на цялото. Бележки върху стила на Вазов, Елин Пелин и Йовков. – 10, 1966, № 5, 76 – 113.
Панова, Искра. Бележки върху стила на Вазов, Елин Пелин и Йовков. Ч. I. Строеж и сюжет – събитие и композиция. – 6, 1962, № 2, 94 – 126.
Панова, Искра. Бележки върху стила на Вазов, Елин Пелин и Йовков. Ч. II. „Душата” на събитието. – 6, 1962, № 3, 36 – 58.
Панова, Искра. Методи и проблеми. [Бележки върху два доклада]. – 8, 1964, № 6, 3 – 35.
Панова, Искра. Около проблема за стиловия анализ. – 3, 1959, № 5, 27 – 58.
Панова, Искра. Художникът на видимия свят. Бележки върху стила на Вазов, Елин Пелин и Йовков.10, 1966, № 6, 72 – 96.
Пантелеева, Нина. „Детството е вълшебен свят...” – 24, 1980, № 7, 31.
Пантелеева, Нина. Жанрова специфика на съвременната поема. - 22, 1978, № 8, 16.
Пантелеева, Нина. За изключителната личност и тълпата в поезията на Пенчо Славейков – 1982, № 6, 65.
Пантелеева, Нина. Любовта като етичен проблем в поезията на Пенчо Славейков. - 21, 1977, № 5, 126.
Пантелеева, Нина. Проблемът за смисъла на човешкия живот в поезията на Пенчо Славейков. – 24, 1980, № 2, 58.
Пантелеева, Нина. Проблемът на трагичното в поезия на П. П. Славейков. - 25, 1981, № 7, 84.
Панчева, Евгения. Божиите имен. – 39;40, 1995-1996. № 2, 20.
Панчева, Евгения. Марлоу и трансформациите на пасторалния свят. - 34, 1990, № 4, 48.
Паскалева, Богдана. Кризата на литературната история: „Една и съща нощ“ от Христо Карастоянов. - 65, 1, 2022, 61-79.
Папанчев, Георги. Английският роман през 1979. – 24, 1980, № 10, 88.
Папучиев, Николай. Разказвайки всекидневието. Срещата с Другия в текстовете на Асен Христофоров. - 55, 2011, № 1, 58.
Смяната на имената като сюжет в киното от периода на Прехода и след него. - 66, 2020, № 3, 27-64.
27-64
Папучиев, Николай. Средновековните кодове в модерната представа за Другостта. (Евреите и ритуалното убийство на деца). - 57, 2013, № 1-2, 90.
Парапунски, Йордан. Най-ранното разпространение на Ботевото стихотворение „На прощаване” в България. - 32, 1988, № 1, 21.
Парашкевов, Петър. Списание „Мисъл” и детската литература. - 21, 1977, № 6, 51.
Парпулова, Любомира. За реализацията на метафората. Животът на един международен приказничен сюжет в българския фолклор. – 17, 1973, № 3, 62 – 75.
Паси, Исак. Енциклопедия на ренесансовата човечност. (Бокачо: Декамерон). – 9, 1965, № 4, 77 – 91.
Паси, Исак. Епоха, изкуство и култура в естетиката на Хосе Ортега-и-Гасет. - 28, 1984, № 7, 85.
Паси, Исак. Естетиката на Гьоте. - 22, 1978, № 9, 69.
Паси, Исак. Естетиката на Лесинг. - 22, 1978, № 7, 76.
Паси, Исак. Естетиката на Шелинг. - 23, 1979, № 4, 112.
Паси, Исак. Естетиката на Шилер. – 24, 1980, № 1, 104.
Паси, Исак. Иронията. – 14, 1970, № 5, 73 – 111.
Паси, Исак. Испанската философия на Мигел де Унамуно. – 37, 1993, № 4, 77.
Паси, Исак. Към определението на трагичното. – 6, 1962, № 3, 58 – 71.
Паси, Исак. Към същността на смешното. – 15, 1971, № 4, 40 – 61.
Паси, Исак. Ларошфуко: Максими и размисли. – 20, 1976, № 6, 79 – 87.
Паси, Исак. Мисли за човека. (Паскал, „Мисли”). - 21, 1977, № 9, 90.
Паси, Исак. Някои аспекти на смешното. – 15, 1971, № 5, 55 – 77.
Паси, Исак. Портрети на нравите. Лабрюйер: „Характери”. – 20, 1976, № 4, 61 – 77.
Паси, Исак. Прекрасното в природата. – 5, 1961, № 2, 32 – 58.
Паси, Исак. Разумът на безумието или Дон Кихот. – 8, 1964, № 1, 54 – 73.
Паси, Исак. Талантът и времето. Томас Ман: „Доктор Фаустос”. – 10, 1966, № 3, 39 – 66.
Паси, Исак. Трагизъм и история. – 4, 1960, № 1, 62 – 82.
Паси, Исак. Фридрих Шлегел и естетиката на немския романтизъм. - 27, 1983, № 9, 79.
Патрашкова, Кристина. Илюзията като самозащита (Според някои пиеси на Юджийн О’Нийл, Тенеси Уилямс и Едуард Олби). - 31, 1987, № 9, 73.
Патрашкова, Кристина. Културният мит в драматургията на Йордан Радичков. - 30, 1986, № 6, 45.
Патрашкова, Кристина. Отношението към мита в съвременната българска драматургия. – 33, 1989, № 7.
Пауновски, Иван. Тримата титулярни съветници („Двойник” от Достоевски). – 10, 1966, № 6, 28 – 50.
Пачев, Илия. Жанрово своеобразие на Вапцаровата лирика. - 31, 1987, № 5, 60.
Пелева, Инна. Преходът като разказ за престъпление – жанрови версии, послания - 66, 2023, № 2, 3-20.
Пелева, Инна. Ивайло Петров – между бягството и завръщането. - 58, 2014, № 1, 7.
Пелева, Инна. Биография, тривиален мит и литературна история. - 35, 1991, № 3, 44.
Пелева, Инна. Възрожденското и поствъзрожденското в драмата „Фудулеску” на Тодор Пеев. - 36, 1992, № 5-6, 144.
Пелева, Инна. Македония и краят на историята (Яворовите „Хайдушки копнения” сред и срещу класическия език на националната кауза). – 38, 1994, № 2, 126.
Пелева, Инна. Плебеи и аристократи. История на името. – 37, 1993, № 2, 98.
Пелева, Инна. Трансформация на общочовешки културни модели в поезията на Христо Борев. - 32, 1988, № 1, 9.
Пелева, Инна. Цветан Стоянов, българската интелигенция и възможните ѝ избори. - 57, 2013, № 1-2, 20.
Пенчев, Бойко. Литературоведската умереност срещу теоретичния фанатизъм. – 53, 2009, № 2, 168.
Пенчев, Бойко. Началата на метаезиковия надзор. – 39;40, 1995-1996. № 2, 3.
Пенчев, Георги. От позициите на комунистическата правда. - 23, 1979, № 4, 8.
Пенчев, Георги. Съвременникът и концепцията за личността в литературата. – 24, 1980, № 10, 7.
Пенчев, Георги. Човекът и светът на новия светски роман. - 27, 1983, 3, 101.
Петев, Николай. „Светът е на тези, които обичат.”. – 26, 1982, № 10, 22.
Петканов, Иван. Петрарка – певец на възраждащата се човешка природа. – 19, 1975, № 2, 98 – 106.
Петканова Донка. Приемственост между стара и нова българска литература. – 26, 1982, 6, 3.
Петканова-Тотева, Донка. Природата в старобългарската литература. – 14, 1970, № 5, 111 – 130.
Петканова-Тотева, Донка. Реторическата проза през Средновековието. – 18, 1974, № 6, 62 – 76.
Петканова-Тотева, Донка. Старобългарският книжовник и античната литература. – 19, 1975, № 6, 54 – 69.
Петкова, Светла. Митически представи и фолклорна образност (Чумата в българския песенен фолклор). - 34, 1990, № 9, 3.
Петкова, Снежана. Полигенезис на българския хумор. - 21, 1977, № 7, 83.
Петров, Драгомир. За рецепцията на Данте в България. - 34, 1990, № 6, 73.
Петров, Драгомир. Към обща теория на митологичното поле (В един опит за реконструиране на български предхристиянски пантеон и родословна легенда). – 35, 1991, № 5-6, 105.
Петров, Драгомир. Към общата теория на митологичното поле (Продължение). - 35, 1991, № 7, 128-147.
Петров, Драгомир. Към общата теория на митологичното поле (В един опит за реконструиране на български предхристиянски пантеон и родословни легенда. - 35, 1991, № 8, 127-148.
Петров, Емил. По пътя на социалистическия реализъм. – 4, 1960, № 2, 43 – 73.
Петров, Емил. По пътя на социалистическия реализъм. [Продължение.]. – 4, 1960, № 3, 44- 68.
Петров, Емил. Поезията в настъпление. [Обзорна статия]. – 5, 1961, № 4, 3 – 27.
Петров, Здравко. Владимир Василев и моите спомени. - 28, 1984, № 3, 71.
Петров, Здравко. Мисловната житейска драма на критика. – 13, 1969, № 2, 114 – 128.
Петров, Здравко. Никола, Фурнаджиев. – 9, 1965, № 3, 3 – 36.
Петров, Здравко. Новото превъплъщение на Палечко. – 12, 1968, № 5, 19 – 29.
Петров, Здравко. Ранният Иван Пейчев. – 14, 1970, № 3, 63 – 72.
Петров, Красимир. Класицизъм и романтизъм във Франция с оглед на драматичния жанр. - 34, 1990, № 6, 80.
Петров, Мильо. История и художествена литература (За спецификата на историческия роман). - 27, 1983, № 4, 43 - 64.
Петров, Пламен. Между страданието и скуката. - 30, 1986, № 10, 107.
Петрова, Илиана. За някои конструктивни принципи на изграждане на художествения модел на света в лириката на Афанасий Фет. – 37, 1993, № 1, 103.
Петрова, Магдалена. Време и персонажи. – 48, 2004, № 1, 99.
Петрова, Цветана. Светослав Минков: „Голем”-изацията като сатиричен похват. – 39;40, 1995-1996. № 1, 140.
Печилков, Андрей. „...И писмата са прекрасни, напоени с горещ патриотизъм...” (Две новооткрити писма на Иван Вазов). - 36, 1992, № 1-2, 205.
Пикио, Рикардо (Италия). Върху изколните структури в средновековната славянска проза. – 24, 1980, № 3, 75.
Пилева, Мария. Предговори, послеслови и рецепция на романа Чичо Томовата колиба. - 57, 2013, № 1-2, 105.
Пипева, Мария. Що е детска литература и какво да правим с нея (според англоезичната теория и критика на ХХ-ти и началото на ХХІ век). - 57, 2013, № 1-2, 122.
Пиринска, Павлина. Кратки бележки за американската литература. – 2, 1958, № 4, 126 – 129.
Пиринска, Павлина. Теодор Драйзер и Америка. – 15, 1971, № 4, 133 – 146.
Поляков, Марк (СССР). Критическата проза на Осип Манделщам. - 31, 1987, № 1, 95.
Поляков, Марк. „Вдъхновен труд”. (По проблемите на динамиката на критическите жанрове). – 12, 1968, № 2, 61 – 80.
Полянов, Владимир. Спомени (Из „Зад кулисите на литературата и живота”). – 38, 1994, № 4, 131.
Пондев, Петър. До извора на мъдростта и живата реч на народа. – 5, 1961, № 3, 33 – 54.
Пондев, Петър. Елин Пелин. – 3, 1959, № 2, 30 – 58.
Пондев, Петър. Книга за народната съдба. – 6, 1962, № 5, 71 – 105.
Попиванов, Иван. Аспекти на трагикомичното. – 19, 1975, № 5, 88 – 108.
Попиванов, Иван. Веселин Ханчев. – 12, 1968, № 6, 81 – 98.
Попиванов, Иван. Литература, жанр и литературна класификация. – 16, 1972, № 4, 81 – 99.
Попиванов, Иван. Някои проблеми на художествената структура. – 24, 1980, № 1, 62.
Попов, Васил. Фредерико Гарсия Лорка. – 6, 1962, № 4, 68 – 80.
Попов, Георги. Книжовното наследство на Кирило-Методиевите ученици. - 32, 1988, № 1, 3.
Попов, Нарцис. Социология и литература. – 15, 1971, № 3, 15 – 36.
Попов, Страхил. Балканската война и българската литература. - 27, 1983, № 7, 84.
Попов, Страхил. Вътрешния монолог в романите на Антон Страшимиров. – 15, 1971, № 5, 98 – 118.
Попов, Страхил. Оптимистичната оценка на нашето съвремие. – 18, 1974, № 4, 90 – 95.
Попов, Страхил. Психо-драмата на лирическия характер в поезията на Асен Разцветников. - 23, 1979, № 3, 50.
Попов, Страхил. Човекът и любовта у двама романисти (Антон Страшимиров и Джордже Калинеску). - 27, 1983, № 10, 61.
Попова, Мария. Философска тематика в „Легенда за Сибин” и „Антихрист”. – 17, 1973, № 3, 24 – 40.
Протохристова, Клео. Българската Медея - текстове, спектакли, политика и реклама. – 49, 2006, № 2, 130-146.
Протохристова, Клео. Временно-пространствените характеристики на Ботевата поезия. - 22, 1978, № 8, 35.
Протохристова, Клео. Вълшебната приказка и философията на времето. – 39;40, 1995-1996. № 4, 9.
Протохристова, Клео. За „прелъстителната” функция на заглавието и тривиалната литература. - 35, 1991, № 3, 34.
Протохристова, Клео. Как с часовници се правят светове. – 52, 2008, № 1, 43.
Протохристова, Клео. Към теорията на пародийното. - 29, 1985, № 3, 71.
Протохристова, Клео. Принципи на изображение в поезията на Ботев. – 18, 1974, № 1, 24 – 33.
Протохристова, Клео. Joie de vivre и Belle Époque според Джулиан Барнс. - 64, 2021, № 2, 3-16.
Протохристова, Клео. Просвещенската „носология” - смях и подривност. – 48, 2004, № 1, 69.
Прохазка, Мартин. Възроденият Осиан. – 46, 2002, № 1, 10.
Прохаскова. Емилия. Проблеми на една литературна година. [Наблюдения върху прозата]. – 14, 1970, № 2, 86 – 97.
Пътова, Николета. За провокативността на „Иванко”. – 47, 2003, № 1-2, 59.
Пътова, Николета. Опитът на Асен Христофоров в драматургията. - 55, 2011, № 1, 75.
Пътова, Николета. Чужденците и българският театър - 61, 2018, № 2, 78-90.
Рабинович, Питър. Завъртането на стъкления ключ: популярната белетристика като стратегия на четене. - 35, 1991, № 5-6, 243.
Радев, Иван. Антон Дончев – „Докато не превърна цялата история в мой спомен...” – 1985, № 10, 55.
Радев, Иван. Евтим Евтимов - своеобразието на един интимен свят. - 27, 1983, № 7, 105.
Радев, Иван. За връзката „етическо - естетическо” в българската книжнина от 20-те и 30-те години на XIX в. - 25, 1981, № 8, 90.
Радев, Иван. За интереса към руската поезия у нас през 40-те – 50-те години на XIX в. - 28, 1984, № 1, 98.
Радев, Иван. И. А. Бунин и българската литература. – 24, 1980, № 5, 77.
Радев, Иван. Любен Каравелов и общуването му с творчеството на И. С. Тургенев. - 32, 1988, № 7, 16.
Радев, Иван. Неофит Бозвели и началото на възрожденската ни проза. - 23, 1979, № 4, 84.
Радев, Иван. Паратекстови аспекти на изява и диалог с читателя (Върху материал от възрожденската литература). – 33, 1989, № 4, 49.
Радев, Иван. Съвременното българско село в творчеството на двама белетристи. – 20, 1976, № 4, 20 – 33.
Радев, Иван. Черти от натюрела на литературния историк. - 22, 1978, № 7, 45.
Радев, Радослав. Любен Каравелов и Иван Вазов в опита им за художествено осмисляне на българската история. - 32, 1988, № 9, 34.
Радев, Радослав. Отношението на Васил Друмев, Любен Каравелов, Илия Блъсков и Иван Вазов към народното веселие. - 30, 1986, № 9, 24.
Радев, Радослав. Прякорът - форма на комичното в българската белетристика. - 34, 1990, № 8, 28.
Радев, Радослав. Родовото начало и проявленията му в българската белетристика през 60-те и 70-те години на XIX век. - 29, 1985, № 8, 20.
Радев, Стоян. Българистиката - наука за историческото и съвременно битие на народа ни. – 33, 1989, № 9, 85.
Радевски, Христо. За мемоарите. – 16, 1972, № 1, 38- 45.
Радинска, Валентина. Биография на едно стихотворение (95 години от рождението на Димчо Дебелянов). - 26, 1982, № 3, 16.
Радонова, Мария. Черти на творческия процес у Вапцаров. – 19, 1975, № 3, 4 – 58.
Райков, Сергей. Достоевски - геният на съмнението (Разговор с проф. Борис Бурсов). - 26, 1982, № 3, 102.
Райчинов, Сергей. Прощаване с Трифон Банков. - 31, 1987, № 1, 31.
Ракьовски, Цветан. Ламар в литературните контексти между двете световни войни. - 66, 2023, № 2, 72-109.
Ракьовски, Цветан. Людмил Стоянов – теория и практика на критическия жест.- 60, 2017, № 2, 82-95.
Ракьовски, Цветан. Славчо Красински. – 52, 2008, № 2, 182.
Ратиани, Ирма. В кривото огледало на тоталитаризма: човекът и времето в романа на Джавахишвили, Михаил. „Ратаите на Джако”. – 54, 2010, № 1, 119.
Рачева, Бисерка. „Вечното недоволство“: идеята за чуждото и своето в двете антологии на Пенчо Славейков. - 35, 1991, № 9, 75-96.
Рачева, Бисерка. Насоки в рецепцията на немската литература у нас в началото на века. - 26, 1982, № 4, 77.
Рачева, Бисерка. Концепцията за човека в драматургията на Бюхнер. – 24, 1980, № 8, 83.
Роболи, Димитри. Понятието за другостта в литературата на Романтизма от XIX век. – 44, 2000, № 1, 121.
Рот, Юлиана. (Мюнхен), Научноизследователски проект върху популярните литератури на балканските страни от XIX и XX в. в Мюнхенския университет. - 35, 1991, № 10, 96-107.
Руж, Иван. Бунтовникът Йордан Йовков. - 31, 1987, № 7, 11.
Руж, Иван. Към въпроса за марксическото осветление на Яворовото творчество. – 2, 1958, № 4, 75 – 87.
Руж, Иван. Литературният кръжец „Христо Смирненски”. – 2, 1958, № 1, 126 – 129.
Русев Пеньо. Станислав Пшибишевски на българска сцена. - 26, 1982, № 4, 95.
Русев, Пеньо. Психология на художествено-творческата дейност. – 24, 1980, № 4, 16; № 7, 3.
Русев, Пеньо. Участие и роля на различните компоненти на психиката в процеса на художественото възприемане. – 12, 1968, № 1, 54 – 69.
Русев, Радостин. „Новата вълна” в руската проза и съвременният литературен процес. - 34, 1990, № 10, 89.
Русев, Радостин. Постмодернистичните координати на руския текст. – 46, 2002, № 2, 115.
Русева, Виолета. Опит в жанровата генеалогия на прозата. Повествованията на Любен Каравелов. - 64, 2021, № 1, 84-122.
Русева, Виолета, „Богомилски легенди” на Николай Райнов – неразчетената мистификация, № 2, 2019, 22-55.
Русева, Виолета. „Примитивът” като семантична и естетическа категория в критическите текстове на 20-те и 60-те години. - 32, 1988, № 3, 60.
Русева, Виолета. В пространството на „неясния” смисъл. - 35, 1991, № 5-6, 94.
Русева, Виолета. Поет в прозата. - 34, 1990, № 3, 58.
Русева, Мария. „Неудобният“ остров. Книгата „За Япония като за Япония“ (1984) на Марко Семов. - 66, 2023, № 3, 101-109.
Русенова, Стефана. Дейвид Хърбърт Лорънс и някои аспекти на модернизма. - 30, 1986, № 8, 84.
Русков, Иван. Как е направено Кървавото писмо.  - 60, 2017, № 1, 59.
Русков, Иван. Locus Amoenus и диалогът между класическо и модерно при конципирането на пейзажа в поезията ни. – 41; 42, 1997-1998, № 1, 108.
Рускова, Елизариа. Николай Райнов - един театрален визионер. – 52, 2008, № 1, 104.
Руш, Герхард. Автопоетичност, литература, наука. – 38, 1994, № 1, 24-43.
Рув, Пиер. (Петър Увалиев), Език и поезия. В чест на Христо Огнянов. - 35, 1991, № 10, 3-22.
Савов, Здравко. Болестите като духовни метафори. - 34, 1990, № 5, 111.
Сапарев, Огнян. „Масовата култура”. Нейната агресия на Запад и отношение към нас. – 13, 1969, № 3, 75 – 100.
Сапарев, Огнян. Днешният социален прочит на литературата. - 35, 1991, № 1, 30.
Сапарев, Огнян. Игрови аспекти на литературната комуникация. - 30, 1986, № 10, 72.
Сапарев, Огнян. Идеологизиране на тривиалното. - 35, 1991, № 3, 3.
Сапарев, Огнян. Към комуникативната поетика на популярните жанрове. - 32, 1988, № 1, 39.
Сапарев, Огнян. Литературна критика и социокултурен контекст. - 28, 1984, № 3, 84.
Сапарев, Огнян. Разбиране, интерпретация, херманевтика. – 33, 1989, № 7, 27.
Сарандев, Иван. Критическата програма на Пенчо Славейков. – 14, 1970, № 6, 68 – 89.
Сватон, Владимир. Дисконтинуитет в континуитета на литературоведското мислене. – 51, 2007, № 1, 24.
Светлана, Казакова, Панайотов Веселин. Реализация на библейския генотип в българската литература. - 36, 1992, № 3-4, 36.
Свиларова, Емануела. Съвременна българска емигрантска литература, или за трудния прочит на външното отвътре. – 56, 2012, № 1-2, 66.
Свиленов, Атанас. Константин Константинов. - 21, 1977, № 1, 15.
Свиленов, Атанас. Малолетният гений. 80 години от смъртта на Артюр Рембо. – 16, 1972, № 2, 93 – 99.
Свинтила, Владимир. „Error humanitatis”. (Опит в Шекспировия патетичен епос). – 20, 1976, № 7.
Свинтила, Владимир. „Автоматът” – новата книга разкази на Алберто Моравия. – 7, 1963, № 6, 109 – 112.
Свинтила, Владимир. Далечните пейзажи у Шекспир. - 21, 1977, № 6, 80.
Сегеди-Масзак, Михали. Блянът на (не)сигурността: формиране на канона в постмодерната епоха. – 45, 2001, № 1-2, 106.
Семьонова-Гачева, С. Г. Творчеството на живота (Философско-естетическите идеи на Н. Ф. Фьодоров). - 22, 1978, № 3, 88.
Семьонова-Гачева, Светлана (Москва). „С усилия към бъдещето...” (Философията на Андрей Платонов). – 24, 1980, № 6, 84.
Семьонова-Гачева, Светлана (Москва). Руският мислител Н. Ф. Фьодоров и литературата. - 34, 1990, № 3, 83.
Серафимова, Анна. Условността на фантастичното. - 22, 1978, № 2, 78.
Серафимова, Маргарита. Биографичното пространство. – 54, 2010, № 2, 45.
Серафимова, Маргарита. Жанрови идентификации на писмото. - 43, 1999, № 2, 39.
Сивриев, Сава. За „високата” и „ ниска” литература през Възраждането. – 37, 1993, № 2, 108.
Симова, Живка. Градът и зоната - референции на фразовата метафоричност при Атанас Далчев и Гийом Аполинер. – 48, 2004, № 2, 137.
Скот, Джоан. Ехо-фантазия: историята и конструирането на идентичността. – 46, 2002, № 1, 32.
Славейков, Пенчо. Хайнрих Хайне. [Непубликувана статия с бележки на Стоянка Михайлова]. – 16, 1972, № 1, 21 – 38.
Славов, Атанас. За въвличане на частните методи на сравнение и класификация при художествения анализ. – 6, 1962, № 6, 40-57.
Славов, Атанас. Мястото на ритъма в стиховата реч. – 8, 1964, № 4, 89- 101.
Славов, Иван. Историческата съдба на Марксовото естетическо наследство. – 13, 1969, № 1, 39 – 57.
Славов, Иван. Пародията в контекста на модернистичната ирония. - 22, 1978, № 9, 92.
Славов, Иван. Принципи на Марксовата литературна политика. – 15, 1971, № 2, 3 – 25.
Смоховка-Петрова, Ванда. Нови явления в съвременната полска проза. – 5, 1961, № 4, 27 – 43.
Смоховска-Петров, Ванда. Институт за литература без небе. – 41; 42, 1997-1998, № 1, 30.
Смоховска-Петрова, Ванда Романтик ли е Ботев? – 39;40, 1995-1996. № 2, 55.
Смоховска-Петрова, Ванда. XV конгрес на полските писатели. – 10, 1966, № 1, 141 – 143.
Смоховска-Петрова, Ванда. Ватман или най-нервният пътник? За литературната критика в Полша. – 6, 1962, № 4, 95 – 99.
Смоховска-Петрова, Ванда. Две книги на народа. „Славянобългарска история” на Паисий и „Книга на народа и полското пилигримство” от Мицкевич. – 15, 1971, № 2, 75 – 98.
Смоховска-Петрова, Ванда. Към въпроса за националното своеобразие на Българското възраждане. – 33, 1989, № 5, 33.
Смоховска-Петрова, Ванда. Първата белетристична творба в новата българска литература. - 25, 1981, № 5, 29.
Смоховска-Петрова, Ванда. Сравнителното литературознание на нов етап. – 17, 1973, № 6, 47 – 67.
Смоховски-Петрова, Ванда. Разговори около полския роман. – 10, 1966, № 3, 95 – 98.
Спасов, Добрин. Някои аспекти на комичното. – 1, 1957, № 3, 54 – 69.
Спасов, Иван. Животът е операция без упойка. - 34, 1990, № 7, 60.
Спасов, Иван. Огънят искри от всичко (Поезията на Магда Петканова). - 31, 1987, № 2, 47.
Спасов, Иван. Пазар на пъстрите мечти (Поезията на Люба Касърова). - 31, 1987, № 7, 61.
Спасов, Иван. Поетесата Мара Белчева. - 30, 1986, № 1, 65.
Спасов, Иван. Приказка разказва слънцето (Поезията на Весела Василева). - 32, 1988, № 8, 49.
Спасов, Иван. Целебен извор раната измива (Поезията на Бленика). - 30, 1986, № 6, 28.
Спасова, Андриана. Рецепция на античността и романтичната историография на XIX век при Тодор Шишков и Гаврил Кръстевич. - 60, 2017, № 1, 27.
Спасова, Камелия. Към преобразуване на понятието мимесис: Юрий Лотман и Тодор Павлов, 61, № 2, 2018, 99-116.
Спасов, Маламир, „Великият Левантинец“ или за границите на безграничното - 61, 2018, № 2, 13-20.
Спасова, Вардарина (Неапол). Каравеловият разказ „Слава” и неговата авторска преработка. - 34, 1990, № 5, 85.
Спиридонов, Александър. Георги Караславов и средното поколение белетристи. – 20, 1976, № 4, 8 – 20.
Спиридонов, Александър. Народопсихология и патриотизъм. - 30, 1986, № 5, 3.
Стайков, Димитър. Българският стил на живот в „Зидари” на П. Ю. Тодоров. – 33, 1989, № 1, 39.
Стайков, Димитър. Българският стил на живот в драмата. - 32, 1988, № 4, 3.
Стайков, Димитър. Художественият превод като самостойна област на литературното творчество. – 7, 1963, № 4, 103 – 118.
Стайкова, Юлия. Устния речев жест в писменото повествование. – 51, 2007, № 1, 163.
Стаматов, Любомир. Асен Разцветников – от „Червен смях” до „Нов път”. – 15, 1971, № 4, 110 – 133.
Стаматов, Любомир. Д-р К. Кръстев - години на учение. - 21, 1977, № 5, 105.
Стаматов, Любомир. Д-р К. Кръстев - човекът и критикът (120 години от рождението му). - 30, 1986, № 5, 21.
Стаматов, Любомир. Някои наблюдения на Захари Стоянов върху характера на българина. - 27, 1983, № 8, 3.
Стаматов, Любомир. Първан Стефанов. – 19, 1975, № 4, 45 – 56.
Стаматов, Любомир. Ранният д-р К. Кръстев. - 22, 1978, № 3, 57.
Стаматов, Любомир. Списание „Мисъл” и белетристиката през 90-те години. – 14, 1970, № 2, 97 – 120.
Стаматова, Емилия. Идейно-тематични и художествени паралели в творчеството на Волкер, Смирненски и Вапцаров. - 29, 1985, № 6, 71.
Стамболиев, Огнян. Румънският сюрреализъм. - 35, 1991, № 7, 102-114.
Станева, Катя. Възприемане на поезията през 60-те и 70-те години на XIX в. - 27, 1983, № 8, 17.
Станева, Катя. За маргинализираните гласове и езици на Българското възраждане. - 58, 2015, № 3, 3-17.
Станева, Катя. Фрагменти от любовния дискурс на българското възраждане. Петко Славейков. – 39;40, 1995-1996. № 4, 76.
Станева, Катя. Читателят в поетическия текст (По материали от българската поезия през 60-те и 70-те години на XIX в.). - 29, 1985, № 1, 11.
Станева, Христина. Публицистичният стил на Георги Димитров. - 22, 1978, № 1, 96.
Станков, Иван. Приказката и (или) разказът. - 36, 1992, № 3-4, 80.
Станчев, Красимир. Една италианска история на руската литературна цивилизация. – 41; 42, 1997-1998, № 1, 199.
Станчев, Красимир. Поезията на българските павликяни. – 19, 1975, № 1, 63 – 72.
Станчева, Румяна Л. Има ли франкофилия при франкофоните? Четирима европейски френскоезични писатели за избора на език, 62, 3, 2019, 39-48.
Станчева, Румяна. Модернизъм и танц - паралелизми между Балканите и Западна Европа. – 49, 2006, № 2, 172.
Станчева, Румяна. Символът на яйцето като интелектуален сюжет. (Един вътрешен диалог на модерната румънска поезия). - 43, 1999, № 1, 182.
Станчева, Румяна, „Своят“ и „чуждият“ Йон Лука Караджале- 61, 2018, № 2, 3-12.
Степанов, Андрей (Санкт Петербург). За интересното литературознание, 61, № 2, 2018, 16-22.
Стефанов, Валери. „Бай Ганьо” и Бай Ганьо. - 29, 1985, № 8, 36.
Стефанов, Валери. Другият адрес. - 31, 1987, № 2, 64.
Стефанов, Валери. Записки по словесните въстания. – 39;40, 1995-1996. № 3, 105.
Стефанов, Валери. Парфюм и ум в „Маска”-та на Яворов. – 41; 42, 1997-1998, № 1, 83.
Стефанов, Валери. Четенето – историческо моделиране. – 38, 1994, № 2, 114.
Стефанов, Васил. Конфликтът в съвременната драма. – 8, 1964, № 4, 149 – 163.
Стефанов, Свилен. Един неуспешен опит за масово изкуство. - 35, 1991, № 3, 133.
Стефанов, Христо. Сред младата поезия. - 23, 1979, № 2, 23.
Стефанова, Евелина. Еволюция на лирическото „аз” в поезията на Любомир Левчев (от актуално-публицистичното към философски-обощеното). - 30, 1986, № 8, 63.
Стефанова, Евелина. Съотношение на гражданското и нравствено-философското начало в поезията на 60-те и 70-те години (Наблюдения върху творчеството а Любомир Левчев, Иван Цанев и Борис Христов). - 31, 1987, № 7, 49.
Стефанова, Людмила. Барокови елементи в трагедията „Макбет”. - 22, 1978, № 8, 77.
Стефанова, Людмила. Насоката на „тематичния анализ” в съвременното френско литературознание. – 9, 1965, № 4, 125 – 136.
Стоилов, Филип. Еросът – мит и роман. Анализ на имплицитния читател в романа „Пиафè“ на Недялко Славов. - 65, 1, 2022, 43-60.
Стойков, Любомир. Марксизмът и естетическото новаторство (Фридрих Енгелс за партийността в литературата). – 33, 1989, № 3, 80.
Стойкова, Ст., Т. Ив. Живков. Цветана Романска. – 13, 1969, № 2, 161 – 164.
Стойнев, Анани. Иван Рилски, официалното християнство и богомилството. - 32, 1988, № 3, 19.
Стойнев, Анани. Илия Бешков. Мисли за морала и изкуството. - 27, 1983, № 3, 53.
Стойнев, Анани. Поетическото художествено произведение в естетиката на Хегел. - 25, 1981, № 2, 105.
Стойчев, Тодор Ст. Художествено познание и емоционално отражение.13, 1969, № 5, 68 – 79.
Стойчева, Светлана. Николай Райнов – Рабиндранат Тагор: диалози. – 62, 2020, № 3, 65-89
Стойчева, Светлана, Стоян Петков. Обетованата книга (Антологичната концепция - национален генезис). – 39;40, 1995-1996. № 1, 77.
Стойчева, Светлана, Юлияна Стоянова. Навътре към чуждото - стратегията на едно творчество. – 49, 2005, № 2, 56-67.
Стойчева, Светлана. Декоративната проза на Николай Райнов като един от стиловете почерци в културата ни от 20-те и 30-те години. – 33, 1989, № 2, 22.
Стоянов, Красимир. Проблемът за твореца в поезията на Пенчо Славейков. - 34, 1990, № 4, 3.
Стоянов, Людмил. В. В. Маяковски и нашата епоха. – 1, 1957, № 2, 77 – 82.
Стоянов, Людмил. За белетристичното мислене. – 4, 1960, № 1, 34 – 44.
Стоянов, Людмил. Критическият и социалистическият реализъм. – 2, 1958, № 4, 14 – 25.
Стоянов, Людмил. Поезия и правда. Диалог. – 9, 1965, № 4, 3 – 30.
Стоянов, Людмил. Революционната поезия на трийсетте години. – 6, 1962, № 2, 58 – 94.
Стоянов, Людмил. Съвременността в центъра на литературата. – 2, 1958, № 6, 3 – 9.
Стоянов, Павлин. Теорията на жанра при Тинянов и Бахтин. – 51, 2007, № 1, 176.
Стоянов, Румен. Поезията на Атанас Далчев в Бразилия. - 35, 1991, № 7, 115-127.
Стоянов, Стоян. Наблюдения върху стила и езика на Никола Вапцаров. – 24, 1980, № 1, 16.
Стоянов, Цветан. Някои явления в най-новия английски роман. – 5, 1961, № 1, 72 – 82.
Стоянов, Цветан. Случаят Емили Дикинсън. – 14, 1970, № 6, 103 – 118.
Стоянова, Людмила. Българският диаболизъм. Щрихи към поетиката му. - 27, 1983, № 3, 34.
Стоянова, Людмила. Елементът на фантастичното в прозата на Йордан Радичков. - 23, 1979, № 9, 46.
Стоянова, Людмила. За традициите на мита и вълшебната приказка в литературната фантастика. - 28, 1984, № 7, 40.
Стоянова, Людмила. Към въпроса за фантастиката като литературно-художествено явление. – 24, 1980, № 3, 15.
Стоянова, Надежда А. Отложеният диалог. Образът на писмото в българската поезия от края на 60-те и 70-те години на ХХ век. - 66, 2023, № 3, 79-1000
Стоянова, Надежда А. Далчев отвъд канона. Случаят с „Хроника“. - 65, № 3, 2022, 121-131.
Страшимирова, Светла. Ранновъзрожденската литература: аксеологичен ракурс и компаративистичен дискурс. – 37, 1993, № 2, 25.
Сугарев, Едвин. Вестник „Българан” (1904 – 1909). - 30, 1986, № 2, 73.
Сугарев, Едвин. Георги Рупчев и Александър Вутимски. – 51, 2007, № 2, 168.
Сугарев, Едвин. Игра на карти с дявола. - 35, 1991, № 8, 94-101.
Сугарев, Едвин. Кръстопътища на разума и душата. За „Антихрист” на Емилиян Станев. - 31, 1987, № 3, 47.
Сугарев, Едвин. Между везните на колебанията и пламъка на революцията. - 26, 1982, № 7, 52.
Сугарев, Едвин. Младите литературоведи и старият им клуб. - 34, 1990, № 10, 3.
Сугарев, Едвин. Някои наблюдения върху поетиката на Вен Тин. – 33, 1989, № 10, 24.
Сугарев, Едвин. Поезията на Александър Вутимски. - 32, 1988, № 4, 29.
Сугарев, Едвин. Самотният бунт на дилетанта. - 30, 1986, № 9, 44.
Сугарев, Едвин. Фигурата на смъртта в поезията на Яворов. – 52, 2008, № 2, 168.
Суйецка, Йоланта. Homo ethicus и homo barbarus. – 39;40, 1995-1996. № 4, 135.
Суйецка, Йоланта. Балкански места на паметта. Терминът Македония и образът на Никола Вапцаров в българския и македонския времепространствен континуум. – 49, 2005, № 2, 138-154.
Султанов, Симеон. „Аз съм дискриминиран автор”. - 32, 1988, № 10. 12.
Султанов, Симеон. Художественото своеобразие на един сатирик. – 4, 1960, № 4, 3 – 26.
Сюпюр, Елена (Букурещ). Иван Шишманов и румъно-българските културни взаимоотношения. – 17, 1973, № 2, 85 – 97.
Танев, Димитър. Бездомник в нощта. – 33, 1989, № 7, 59.
Тарасова, Л. И. (Ленинград). Научно-техническата революция като художествен проблем. - 30, 1986, № 1, 112.
Таринска Стефана. Ботевият фейлетон във в. „Будилник”. – 9, 1965, № 5, 53 – 87.
Таринска, Стефана. Нови данни за творческата биография на Любен Каравелов. – 11, 1967, № 1, 161 – 164.
Ташев, Андрей. Първите стъпки на Босяка. За литературния дебют на Матвей Вълев, 63, 1, 2020, 115-122.
Ташев, Андрей. Иван Саръилиев и началото на прагматизма и семиотиката в България. – 53, 2009, № 2, 145.
Tashev, Andrey. Image and Text in the Writing Process: Levels of Relation. - 65, № 2, 2022, 18-25.
Ташков, Димитър. Импресионизмът и пейзажната лирика на Кирил Христов. - 26, 1982, № 10, 53.
Тенев, Дарин. Образ, въобразяване, съобразяване: „Арабия” на Дж. Джойс. – 53, 2009, № 1, 162.
Тенев, Любомир. В новата драматургия - новият живот. Наблюдения върху съвременната драма до Първия национален преглед. – 4, 1960, № 1, 44 – 62.
Тенев, Любомир. Героичното- основен мотив в съвременната ни драматургия. – 3, 1959, № 6, 29 – 56.
Тенев, Любомир. Драматургическата поетика на „В полите на Витоша”. - 23, 1979, № 1, 83.
Тенев, Любомир. Драматургията на Чехов. – 24, 1980, № 4, 55.
Тенев, Любомир. Най-нови съвременни пиеси. – 13, 1969, № 4, 48 – 76.
Тенев, Любомир. Театралната критика. - 22, 1978, № 4, 13.
Теофилов, Мариус. Някои наблюдения върху функциите на поезията на Христо Ботев като национален епос (Опит за реконструкция). – 33, 1989, № 9, 15.
Терзиев, Константин. Журналистът и ораторът Стефан Стамболов. - 29, 1985, № 9, 29.
Тиханов, Галин. Две прощавания („На прощаване” на Христо Ботев и „Сиротна песен” на Димчо Дебелянов). - 32, 1988, № 1, 26.
Тиханов, Галин. Жанровото съзнание на кръга „Мисъл”: експлицитен модел и имплицитни алтернативи. - 36, 1992, № 1-2, 80.
Тиханов, Галин. Литературният жанр: възможности за теоретизирането му. – 39;40, 1995-1996. № 1, 14.
Тиханов, Галин. Наративи за изгнаничеството: космополитизъм отвъд либералното въображение. – 56, 2012, № 1-2, 7.
Тиханов, Галин. Политика на острието: случаят с ранния Школовски. – 49, 2006, № 1, 124.
Tihanov, Galin. Where is world literature? - 60, 2017, № 2, 3-19.
Тодоров, Ангел. Герои и патос. [Из световната и българската поезия]. – 6, 1962, № 3, 3 – 17.
Тодоров, Величко. Литературоведът Карел Чапек. - 32, 1988, № 7, 60.
Тодоров, Илия. „Дякон Васил Левски”. - 26, 1982, № 7, 5.
Тодоров, Илия. Въпросът за критическото издание на „История славеноболгарская”. – 15, 1971, № 4, 93 – 110.
Тодоров, Илия. Из биографията на романа „Под игото” (По повод на неговата 100-годишнина). - 34, 1990, № 1, 54.
Тодоров, Илия. Личността и делото на Константин Величков. - 29, 1985, № 1, 16.
Тодоров, Илия. Неизвестни страници от публицистиката на Найден Геров. - 27, 1983, № 6, 52.
Тодоров, Илия. Първото либе на Христо Ботев (Парашкева Шушулова или Мина Горанова?). - 35, 1991, № 8, 3-30.
Тодоров, Илия. Публицистиката на Кузман Шапкарев. - 28, 1984, № 5, 31.
Тодоров, Петър. Дончо Цончев. – 18, 1974, № 4, 95 – 107.
Тодоров, Христо. Заблудите на антиромана. – 15, 1971, № 2, 98 – 109.
Тодоров, Христо. Критика на литературоведческите възгледи на Ролан Барт. – 17, 1973, № 2, 10 – 29.
Тодоров, Христо. Литературният текст от лингвистично и естетическо гледище. - 28, 1984, № 9, 91.
Тодоров, Цветан. Бележки по „Персийските писма”. - 29, 1985, № 1, 56.
Тодоров, Цветан. Знак. - 36, 1992, № 3-4, 172.
Тодоров, Цветан. Описване, осъждане, разбиране (Из книгата „На предела”). - 37, 1993, № 5, 151.
Тодоров, Цветан. Семиотика. - 36, 1992, № 3-4, 166.
Тодоров, Цветан. Три възгледа за поетическия език. - 26, 1982, № 4, 47.
Тодорова, Мариана. „Дали от утре няма гилотината и хляба да ни реже...”. - 34, 1990, № 7, 69.
Тодорова, Мариана. Поезия на времето и осъзнатия риск (М. Берберов). – 19, 1975, № 4, 56 – 69.
Тодорова, Олга. Между стереотипа и действителността: Евреите в българската словесност от началото на XI век до Освобождението. – 44, 2000, № 1, 73.
Тодорова, Рая. Вътрешният монолог - основен композиционен елемент в повестта „Пътища за никъде ” от Богомил Райнов. – 17, 1973, № 1, 62 – 67.
Тонов, Ангел. „В темница” на К. Величков и развитието на българската мемоаристика. – 17, 1973, № 3, 75 – 93.
Топалов, Кирил. „За да стигна до вас, изминавам огромни пространства...” (Любомир Левчев). – 15, 1971, № 3, 55 – 65.
Топалов, Кирил. Григор Пърличев и гръцката политическа и културна история. - 26, 1982, № 8, 31.
Топалов, Кирил. Към въпроса за римата и стихосложението във възрожденската поезия. – 20, 1976, № 8, 71 - 87.
Топалов, Кирил. Неоскърбените светове на една поезия. – 17, 1973, № 5, 16 – 24.
Топалов, Кирил. Някои проблеми на комичното и възрожденската ни проза. – 18, 1974, № 6, 51 – 62.
Топалов, Кирил. Художествена мироструктура на българската възрожденска поезия. – 20, 1976, № 2, 110 - 122.
Топенчаров, Владимир. Въпроси на богомилството. - 21, 1977, № 7, 64.
Топчиева, Катя. „Време разделно” и някои проблеми на историческия роман. – 11, 1967, № 4, 80 – 95.
Тороманов, Владимир. Поглед към българската научна фантастика за деца и юноши в началото на 80-те години. - 32, 1988, № 2, 28.
Тотев, Петко. Гротеската в политическата сатира на Георги Кирков. – 18, 1974, № 1, 8 – 24.
Тотев, Петко. Да се завърнеш... [Носталгичното чувство в поезията на Чинтулов, Ботев, Славейков, Дебелянов]. – 17, 1973, № 1, 48 – 61.
Тотев, Петко. Поет, гражданин, патриот. Два етюда за Петко Славейков. – 15, 1971, № 5, 118 - 131.
Тотев, Пламен. Към теорията на епопеята като литературен жанр. - 34, 1990, № 6, 49.
Трайкова, Елка. Въвеждащи думи, 62, 3, 2019, 3-4.
Трендафилов, Владимир. Актуалната българска рецепция на Англия и англичанинът през XIX и началото на XX век. – 37, 1993, № 4, 166.
Трендафилов, Владимир, Английският Вазов: преводачът на „Под игото”. - 58, 2015, № 3, 32-45.
Трендафилов, Владимир. Литературен вид и време; критерият преводимост. - 35, 1991, № 7, 3-20.
Трендафилов, Владимир. Литературен вид и време; критерият преводимост. - 35, 1991, № 7, 3-20.
Трендафилов, Владимир. Между бунтовника и администратора: бележки върху рецепцията на английската викторианска литература в България. - 36, 1992, № 1-2, 138.
Трендафилов, Владимир. Свое и чуждо във възрожденската ни литература. – 37, 1993, № 2, 36.
Трендафилов, Владимир. Явлението Николай Райнов. - 35, 1991, № 8, 31-93
Трендафилов, Петър. Поети и прототипи в „На Острова на блажените”. – 51, 2007, № 2, 82.
Трендафилов, Петър. Религия и парарелигия в творчеството на Велимир Хлебников. – 46, 2002, № 2, 95.
Трифонова, Радослава. Теоретични проблеми на сравнителния анализ на средновековните южнославянски текстове. – 46, 2002, № 1, 179.
Трифонова, Радослава. Типологически паралели между българската и сръбската агиографска книжнина през XIII век. - 43, 1999, № 1, 110.
Тъпкова-Заимова, Василка. Мирът и войната във византийската и българската историко-апокалиптична книжнина. - 37, 1993, № 6, 128.
Тъпкова-Заимова, Василка. Петър Динеков в Пловдивския колеж на асомпсионистите. – 46, 2002, № 1, 189.
Удолф, Лудгер. Из „Теодор Траянов. Развитие на неговата лирика. 1904 - 1941. Филологически студия”. Глава IV. Вожд и изкупител: „Пантеон” (1926 - 1931; 1934). – 39;40, 1995-1996. № 1, 118.
Узунова Румяна, Кинов Васил. Времето (Разговор с Юрий Трифонов). – 35, 1991, № 5-6, 156.
Уилсън, Колин. Поетът като окултист. – 36, 1992, № 3-4, 117.
Улф, Лари. Духът на 1776: Полската и далматинската декларация за философска независимост. – 49, 2005, № 1, 74.
Улф, Лари. Просвещението и православният свят. – 53, 2009, № 2, 26.
Унамуно, Мигел де. Есета. – 37, 1993, № 4, 86.
Унджиева, Цвета. Изграждането на Каравелов като белетрист. – 10, 1966, № 4, 97 - 115.
Унджиева, Цвета. Наблюдения върху последното Ботево стихотворение. – 16, 1972, № 2, 39 – 49.
Унджиева, Цвета. Фейлетоните на Христо Ботев. – 12, 1968, № 3, 91 – 106.
Фаулър, Алистър. Жанрът в интерпретацията. - 36, 1992, № 1-2, 36.
Федоренко, Николай (Москва). Прекъснат диалог (Към творческия портрет на Павел Вежинов). - 29, 1985, № 3, 92.
Филипов, Владимир. Виден български шекспировед. - 11, 1967, № 2, 150 – 156.
Филипова, София. Гео Милев и театърът. - 34, 1990, № 7, 43.
Филипова, Филипина. Пародирайки стила: Нехудожественият дискурс и „Пътешествията на Гъливер”. – 44, 2000, № 1, 197.
Филчев, Петър. Към въпроса за спецификата на историческата драма. - 22, 1978, № 10, 72.
Филчев, Петър. Литература и детски театър. Сценична приказка. – 24, 1980, № 4, 37.
Филчев, Петър.За нравствения опит на Брехтовите герои. - 21, 1977, № 4, 81.
Фиш, Стенли. Има ли текст в този клас? – 38, 1994, № 3, 77.
Флорин, Сидер. Размисли за превода на едно малко стихотворение (Гьоте и претворяванията му). - 32, 1988, № 6, 69.
Флория, Родика (Букурещ). Сто години от смъртта на Еминеску. - 34, 1990, № 2, 72.
Фрай, Нортръп. Великият код. - 36, 1992, № 3-4, 3.
Франкел, Маргарет. Бекет и Пруст – тържеството на думите. – 37, 1993, № 1, 137.
Хаджикосев, Симеон. Българският символизъм и влиянието на френските символисти върху него. – 11, 1967, № 1, 49 – 77.
Хаджикосев, Симеон. Българският символизъм и Млада Полша в сравнителен аспект. – 17, 1973, № 2, 42 – 64.
Хаджикосев, Симеон. Галийско-португалската поезията в светлината на провансалската лирика. - 32, 1988, № 9, 86.
Хаджикосев, Симеон. Генеалогия на един модернистичен мотив. - 29, 1985, № 6, 57.
Хаджикосев, Симеон. Данте, „стилновистите” и традициите на провансалската лирика. - 31, 1987, № 2, 100.
Хаджикосев, Симеон. Един живот като роман. - 25, 1981, № 10, 123.
Хаджикосев, Симеон. Завръщане при Андерсен. – 24, 1980, № 7, 107.
Хаджикосев, Симеон. Културно-поетическата общност на Септимания и въздействието на провансалската лирика върху каталонската и кастилската поезия. - 32, 1988, № 2, 81.
Хаджикосев, Симеон. Към естетиката на българския символизъм. - 21, 1977, № 5, 8.
Хаджикосев, Симеон. Към поетиката на Вазовия разказ. - 27, 1983, № 9, 37.
Хаджикосев, Симеон. Към поетиката на ранния български модернизъм (Кирил Христов и Пейо Яворов). - 30, 1986, № 7, 23.
Хаджикосев, Симеон. Към проблематиката на българския символизъм с оглед на съпоставистта му с руски символистични насоки. – 13, 1969, № 2, 128 – 161.
Хаджикосев, Симеон. Към сравнителната поетика на Елин Пелин и Йовков. - 28, 1984, № 1, 47.
Хаджикосев, Симеон. Немският минезанг в перспективата на средновековната поезия. – 38, 1994, № 1, 44.
Хаджикосев, Симеон. Още по въпроса за романа. – 53, 2009, № 2, 5.
Хаджикосев, Симеон. Поетика на символизма. - 23, 1979, № 10, 46.
Хаджикосев, Симеон. Проблеми на българската символистика и символистичната естетика. – 20, 1976, № 8, 34 – 55.
Хаджикосев, Симеон. Проблеми на символистичната поетика и сравнително типологичен анализ на българския и чешкия символизъм. – 14, 1970, № 4, 83-106.
Хаджикосев, Симеон. Странната одисея на българския модернизъм. - 27, 1983, № 4, 72.
Хаджикосев, Симеон. Сюрреализмът като форма на къснобуржоазната естетика и идеология. – 15, 1971, № 4, 74 – 93.
Хаджикосев, Симеон. Френската естетика и проблемата за сближението на науката с изкуството. – 10, 1966, № 4, 149 – 154.
Хаджикосев, Симеон. Яворов и Бодлер. - 29, 1985, № 2, 60.
Хайдегер, Мартин. Началото на художествената творба. - 36, 1992, № 5-6, 3.
Хайн, КристофМелцеловият играч на шах отива в Холивуд (Изчезването на художествения производител в епохата на техническата възпроизводимост). - 35, 1991, № 8, 159-171.
Хауард, Джийн Е. Новият историзъм в изследванията върху Ренесанса. - 35, 1991, № 7, 149-174.
Хилшер, Еберхард. Творчеството на Манфред Билер. – 10, 1966, № 1, 143 – 149.
Хлебарова, Златана. „Царици на нощта”. Последното поетично послание на П. К. Яворов. - 34, 1990, № 7, 35.
Холевич, Йорданка. Сантиментализмът и литературното развитие през Възраждането. – 20, 1976, № 1, 77 – 91.
Хранова, Албена. „Не пей ми ся” и „До моето първо либе”: от звука до традицията. – 39;40, 1995-1996. № 2, 71.
Хранова, Албена. Архитектите. За една метафора от метаезика на европейската литературно приказка. – 39;40, 1995-1996. № 4, 28.
Хранова, Албена. Историята на понятията - дисциплинарни и инструментални чертежи. – 52, 2008, № 2, 20.
Хранова, Албена. Тривиалното в уникална позиция. - 35, 1991, № 3, 67.
Храпченко, М. За някои основни направления на литературоведческите изследвания. – 16, 1972, № 4, 17 – 25.
Христов, Димитър. Стоян Михайловски в националната литературна традиция (Опит за съвременен прочит). - 30, 1986, № 2, 47.
Христов, Ивайло. Три модела в развоя на българската поезия за деца. – 44, 2000, № 2, 49.
Христов, Иван. Кръгът „Стрелец”. Осмислянето на традицията. – 53, 2009, № 1, 93.
Христов, Христо. Към въпроса за ролята на България в културния прогрес на Балканите и Югоизточна Европа (До Освобождението в 1878). - 27, 1983, № 1, 3.
Хюм, Робърт. Готическото срещу романтическото: преоценка на готическия роман. - 43, 1999, № 2, 167.
Цанев, Георги. Димчо Дебелянов. – 1, 1957, № 2, 39 – 58.
Цанев, Георги. Историческото повествование през Възраждането. – 20, 1976, № 3, 74 - 93.
Цанев, Георги. Константин Петканов и неговият роман „Морава звезда кървава”. - 23, 1979, № 2, 41.
Цанев, Георги. Критиката като проза с идеологически характер. – 16, 1972, № 1, 85 – 99.
Цанев, Георги. Начало на критическия реализъм в българската литература. – 2, 1958, № 2, 3 – 15.
Цанев, Георги. Среща с миналото. Списание „Нов път”. – 19, 1975, № 4, 3 – 28.
Цанев, Георги. Търсене на нови пътища – пролеткултовската поезия на Христо Смирненски. – 17, 1973, № 1, 3 – 19.
Цанева, Милена. Вазовите „Чичовци”. – 8, 1964, № 2, 22 – 45.
Цанева, Милена. За подписа „Г. З-ч” или за „черните дупки” в литературната история. – 41; 42, 1997-1998, № 1, 61.
Цанева, Милена. Иван Вазов и културният живот в Източна Румелия. – 1, 1957, № 6, 49 – 79.
Цанева, Милена. Лирическата равносметка на Вазов „Люлека ми замириса”. - 29, 1985, № 2, 3.
Цанева, Милена. Опитът на Вазов да продължи „Под игото”. - 23, 1979, № 1, 59.
Цанева, Милена. Поемите на Иван Вазов. – 9, 1965, № 3, 73 – 100.
Цанева, Милена. Поемите на Иван Вазов. [Продължение]. – 9, 1965, № 4, 91 – 106.
Цанева, Милена. Поет и общество (Наблюдения върху еволюцията на писателския тип в първите следосвобожденски десетилетия). - 28, 1984, № 2, 3.
Цанева, Милена. Поет, герой и читател (Наблюдения върху българската поезия от Ботев до Вапцаров). - 27, 1983, № 1, 51.
Цанева, Милена. Франция в поезията на трима българи. - 28, 1984, № 5, 74.
Цанева, Милена. Христо Смирненски и развоят на българската литература.. – 33, 1989, № 3, 3.
Цанков, Георги. Вълшебството се завръща. – 39-40, 1995-1996. № 4, 5.
Цанков, Георги. Емил Зола в България (1840-1902). – 39-40, 1995-1996. № 3, 170.
Цанков, Георги. Някои моменти от естетическите възгледи на д-р Кръстев. – 20, 1976, № 8, 55 – 71.
Цанков, Георги. Превъплъщенията на героя в съвременната българска проза. - 21, 1977, № 9, 22.
Цанков, Георги. Топология на един град-призрак, или още веднъж за „новия роман”. - 29, 1985, № 2, 91.
Цанков, Георги. Шестата световна писателска среща – София’86. - 31, 1987, № 1, 124.
Цанкова, Теодора. Географските местоположения в сонатите на Рамон Мария дел Валие-Инклан - 61, 2018, № 2, 21-29
Цанов, Страшимир. Мистическата същност на любовта в Яворовата поезия. – 41; 42, 1997-1998, № 1, 93.
Цанов, Страшимир. Митологизацията на историческата личност в „Христо Ботйов. Опит за биография” от З. Стоянов. (Ботев като Ботев). – 48, 2004, № 1, 115.
Цанов, Страшимир. Митологизацията на личността Левски и националната история във „Васил Левски. Дяконът. Черти от живота му” от Захари Стоянов. – 37, 1993, № 2, 159.
Цанов, Страшимир. Небиблейският Йов в поезията на П. К. Яворов (Наблюдения върху палинодията „Бежанци” - „Покаяние”. – 38, 1994, № 2, 150-163.
Цанов, Страшимир. Смъртта на Ангел Кънчев и раждането на Захарий Стоянов. – 45, 2001, № 1-2, 99.
Цветаров, Любен. Неизвестни писма на Г. П. Стаматов. - 36, 1992, № 1-2, 209.
Цветков, Александър К. За системата на писмените работи по роден език и литература. – 12, 1968, № 4, 96 – 113.
Цветков, Иван. Първите пиеси на Максим Горки в оценката на българската критика. – 6, 1962, № 1, 40 – 60.
Цветков, Лазар. Духовните търсения на Пастернак. - 34, 1990, № 9, 63.
Цибранска-Костова, Марияна. Новобългарската проповед от XVII-XVIII век сред православни и католици: реторика на привличане, средства за въздействие. - 66, 2023, № 3, 110-133.
Цолов, Димитър. Размишления върху кинодраматургията на Валери Петров. - 25, 1981, № 3, 61.
Цонев, Светозар. Раждането на поета. „Майце си” от Христо Ботев. – 10, 1966, № 3, 85 – 95.
Цочева, Надежда. Проблеми на изкуството в декоративната критика и есеистика на Чавдар Мутафов. – 52, 2008, № 1, 116.
Чавдарова, Дечка. Диалогът автор-читател и съдбата на една книга в руската култура. - 36, 1992, № 5-6, 175.
Чавдарова, Дечка. Москва и Петербург в пътеписа на Вазов „Извън България”. – 52, 2008, № 2, 130.
Чайка, Хенрика. Някои художествени особености на българските народни исторически песни. – 11, 1967, № 4, 65 – 79.
Чернинкова, Люба. „Пътешественикът от този свят до онзи”: „Пътешественикът” на Бъниан в България от 1866 г. до 2007 г.. – 54, 2010, № 2, 197.
Чернокожев, Вихрен. „Присъда смърт“ на Ивайло Петров или защо отсъства българският политически роман. - 58, 2014, № 1, 50.
Чернокожев, Вихрен. Баснописецът Подвързачов. – 24, 1980, № 3, 64.
Чернокожев, Вихрен. Стоян Каролев. - 25, 1981, № 3, 79.
Чернокожев, Вихрен. Философските поеми на Пенчо Славейков. – 19, 1975, № 6, 16 – 32.
Чернокожев, Никола. Откъси от писмата на един български лекар през 1854 г. - 58, 2015, № 3, 46-67.
Чернокожев, Николай. Цитирането като у потребяване и оценностяване (Ботев-текст и герой в „Немили-недраги”). – 39-40, 1995-1996. № 4, 51.
Чернокожев, Николай. Цялост и разпадане - сянката на книгата. – 44, 2000, № 2, 18.
Чернокожева, Росица. Подслушано от живота (Към психоаналитичния прочит на „Преди да се родя и след това”). - 58, 2014, № 1, 38.
Чирпанлиев, Стефан. Биографът Захари Стоянов. - 29, 1985, № 4, 3.
Чирпанлиев, Стефан. Замисъл и творческа история на „Записки по българските въстания”. - 30, 1986, № 7, 12.
Чолаков, Йордан. Асен Златаров и Никола Вапцаров (Паралели и размисли). - 31, 1987, № 7, 39.
Чолакова, Жоржета. Защо спи езерото. – 52, 2008, № 2, 139.
Шайкевич, Борис (Одеса). Художествената проза и изобразителното изкуство на българския критически реализъм през втората половина на 20-те и 30-те години на XX век. - 32, 1988, № 7, 77.
Шарова, Крумка. Взаимодействие между движенията за национална култура и за политическо освобождение през Възраждането. – 24, 1980, № 1, 53.
Шваб, Габриеле. „Само да не бях длъжен да правя изявление”: Естетика на отрицателността на Изер. – 44, 2000, № 1, 41.
Шват-Гълъбова, Гражина (Варшавски университет), Мигриращи идеи в капсулите на (без)паметта, № 2, 2019, 3-21.
Шват-Гълабова, Гражина. (Варшава). Адамовият мит в произведението на Стоян Михайловски „Поема на злото”. – 59, 2015, № 1, 46 – 61.
Шват-Гълабова, Гражина. Въпросът за condition bulgarica в контекста на богомилския мит. – 49, 2005, № 2, 113-124.
Шват-Гълъбова, Гражина. Две монодрами на Боян Папазов за надеждата. - 61, 2018, № 1, 36-50.
Шват-Гълабова, Гражина. Паметта на историята. Една равносметка на Стефан Цанев. – 47, 2003, № 1-2, 112.
Шват-Гълъбова, Гражина. За някои геокултурни метафори. - 59, 2016, № 2, 3-11.
Шват-Гълъбова, Гражина. Лицата на българския Минотавър в романа Физика на тъгата на Георги Господинов. - 64, 2021, № 3, 3-20.
Шейкевич, Борис (Одеса). Съответствие и своеобразие в развитието на основните направления в българската литература и изобразителното изкуство от началото на 20-те години на ХХ в. – 24, 1980, № 6, 62.
Шерпе, Клаус Р. Да разбираме другото? Мимезисът - възможност при общуване с чуждото. – 44, 2000, № 2, 108.
Шивачев, Румен. „Бай Ганьо” - културно-исторически проблеми. – 38, 1994, № 1, 146.
Шивачев, Румен. Доктор Кръстев като Миролюбов. - 43, 1999, № 2, 84.
Шивачев, Румен. За лирическата действителност. - 36, 1992, № 5-6, 167.
Шивачев, Румен. Литературно-критическите рискове на д-р Кръстев. – 46, 2002, № 2, 32.
Шивачев, Румен. Сръбско-българската дискусия за балканска култура във в-к „Литературен глас”, 1931-1932. – 49, 2006, № 2, 189.
Шипковенски, Никола. Медицината и лекарят в прицела на писатели. – 13, 1969, № 6, 82 – 96.
Шишкова, Магдалена. Единство на талант и култура (Поезията на Дора Габе) . - 35, 1991, № 10, 23-59.
Шишкова, Магдалена. Идеи и образи в ранните разкази на Димитър Талев. – 11, 1967, № 6, 14 – 42.
Шишкова, Магдалена. Книга за кръстопътищата на живота. - 26, 1982, № 2, 61.
Шишкова, Магдалена. Литературните анкети: постижения, типология, възможности. - 28, 1984, № 10, 83.
Шишкова, Магдалена. Черти от профила на Димитър Талев. - 22, 1978, № 10, 42.
Шлезински, Йежи. Рецепцията на делото на Паисий Хилендарски в Полша през последните шестдесет години. – 19, 1975, № 6, 69 – 73.
Шмид, Зигфрид. Литературознанието като интердисциплинарен проект. – 38, 1994, № 1, 3.
Шолц-Люберинг, Ханелоре (Берлин). Живот между културите: размисли върху емигрантския опит в автобиографичните текстове на Некла Келек и Сейран Атеш. - 58, 2015, № 2, 35-55.
Шуликов, Пламен. Крум Кърджиев - дълголетието на Бероновия комплекс. Опит за реконструкция по архивни материали. – 53, 2009, № 2, 119.
Шурбанов, Александър. Литературни преливания. - 55, 2011, № 1, 119.
Шурбанов, Александър. Необикновените пътешествия на Джонатан Суифт. - 21, 1977, № 6, 71.Шурбанов, Александър. Проникването на Милтън в България (1864 – 1944). - 30, 1986, № 5, 66.Щурбанов, Александър. Европа и българската литература. – 37, 1993, № 2, 74.Юго, Антон. Животът и историята на народа – неизчерпаем източник за творчество. Реч на председателя на Министерския съвет, произнесена на вечерята на Съюза на българските писатели. – 2, 1958, № 2, 25-29.
Щамлер, Хайнрих. Свищов — малък български град край Дунава. - 35, 1991, № 7, 96-101.
Juvan, Marko. Perspectivizing World Literature. - 61, 2018, № 1, 3-19.
Югова, Десислава. Фолклорно-митологичната знаковост в идилиите на Петко Тодоров. – 38, 1994, № 1, 118.
Юлзари, Емилия. Наблюдения над поетиката на Марио Варгас Льоса („Панталеон и посетителките” и „Леля Хулия и писачът”). - 32, 1988, № 3, 118.
Юнг, Карл Густав. Из „Психологическите типове”. – 38, 1994, № 3, 89.Юхас, Петер (Будапеща). Минало и настояще на унгарската литература. – 16, 1972, № 2, 49 – 54.
Юхас, Петер. Атанас Далчев. – 19, 1975, № 1, 51 – 63.Якушин, Н. Из историята на руско-българските културни връзки. – 12, 1968, № 4, 134 – 40.
Янакиев, Калин. Митическото в романа на Томас Ман „Йосиф и неговите братя”. - 31, 1987, № 6, 54.
Янакиева, Миряна. „Сън за щастие” и двете аналогии на Славейков. – 51, 2007, № 2, 63.Янакиева, Миряна. Съвместимост и несъвместимост между подходите към литературната творба? – 54, 2010, № 1, 71.
Янакиева, Миряна. Четенето невъзможно (Пруст и Де Ман). – 49, 2006, № 1, 5.
Янев, Владимир. Експресионистът Николай Марангозов. - 32, 1988, № 9, 52.
Янев, Георги. Превъплъщенията на героя или парадоксите в „Снаха”. - 26, 1982, № 2, 61.
Янев, Кристиян Кристиян. Вина и отговорност (полско-еврейските отношения в есетата на Хенрик Гринберг, Ян Блонски и Йежи Йедлицки) - 61, 2018, № 2, 44-55Янев, Симеон. Движение на разказа от фрагментарност към монолитност. – 17, 1973, № 5, 38 – 58.
Янев, Симеон. Пародия в периферията на литературата. – 33, 1989, № 2, 35.
Янев, Симеон. Пародията като естетическо отношение и светоотношение. - 32, 1988, № 6, 39.
Янев, Симеон. Списание „Художник” и ранният български символизъм. – 16, 1972, № 5, 65 – 81.
Янев, Симеон. Статутът на литературата през статутите на словото. – 45, 2001, № 1-2, 5.
Янев, Симеон. Типове лиризация в съвременната българска проза и тенденциите на синтетичното изображение. - 21, 1977, № 7, 101.
Янев, Симеон. Цани Гинчев и естетическият вкус на Възраждането. - 28, 1984, № 5, 43.
Янева, Катя. „Неспокойно съзнание” - бележки за художествената идея и нейната реализация. - 23, 1979, № 5, 64.
Янева, Катя. „Стихията на документализма”. - 29, 1985, № 2, 68.
Янева, Катя. „Тази странна човешка любов” (Сатиричните поеми на Добри Жотев). - 30, 1986, № 7, 33.
Янева, Катя. „Твоите коне ще стъпчат нивите...” - 32, 1988, № 8, 19.
Янева, Катя. Мемоаристиката за Вапцаров - актив и задължения. - 25, 1981, № 9, 49.
Янева, Катя. Пролетарската сатира и хуморът на Чудомир. – 17, 1973, № 3, 53 – 62.